Решение № 4654 от 17.5.2022 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение17.05.2022 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 448/09.12.2021г., постановено по адм. дело 462/2021г. на Административен съд- Стара Загора.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, да заплати на И. Стоянов и П. Братанова Стоянова, сума в размер на 400/четиристотин/лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител, против решение 448/09.12.2021г., постановено по адм. дело 462/2021г. от Административен съд- Стара Загора/АС-Стара загора/, с което е отменено нейно Решение ППН-02-661/2019г. от 19.04.2021г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по жалба с рег. ППН-02-661/10.12.2019г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна И. Стоянов и П. Братанова Стоянова, чрез пълномощника им адв. Е. Нонева, в писмено възражение и в открито с.з. поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Ответната страна И. Димитров и Ц. Димитрова, не вземат становище по касационната жалба. Не претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С решение ППН-02-661/2019 г. от 19.04.2021 г. на Комисията по защита на личните данни (КЗЛД), в производство по чл.38 ЗЗЛД:

1.Обявява жалба рег.ППН-02-661/10.12.2019г., подадена от И. Димитров и Ц. Димитрова за частично основателна.

  1. За нарушение на чл.5, §1, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г./Регламента, ОРЗЛД/:

-на основание чл.58, §2, б. г от Регламента разпорежда на администратори И. Стоянов и П. Братанова Стоянова, да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент(ЕС) 2016/679, като това стане по указан начин, а именно: Камера 1, Камера 2, Камера 4 да бъдат демонтирани; Камера 3 да бъде правилно позиционирана, по начин, който не позволява заснемане на обществени места и площи-общинска собственост, както и съседни имоти-чужда собственост, т.е. да бъде пренасочена под определен ъгъл или преместена по начин, който не позволява попадане в обхват на части от обществени места-публично достъпни зони, площи-общинска собственост и части от съседни имоти-чужда собственост.

  1. Да бъдат предоставени от администратори И. Стоянов и П. Братанова Стоянова доказателства за изпълнение на разпореждането в 30 дневен срок от влизане в сила на настоящето решение.

За да постанови решение 448/09.12.2021г. съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е счел, че при възлагането на проверка на място с цел събиране на доказателства и установяване на действителната фактическа обстановка, на служителите на КЗЛД с оглед спецификата на използваните в процесния случай методи за обработване на лични данни, а именно чрез изградена система за видеонаблюдение, са били необходими специални познания, за каквито няма данни те да са притежавали, и в този смисъл е следвало да бъде назначено вещо лице, чиято експертиза да спомогне за разрешаване на възникналите спорни въпроси, касаещи техническите и функционални характеристики и възможности на съществуващата система за видеонаблюдение, относно евентуално ограничаване обхвата на камери 1, 2 и 4, а не да се възприемат безкритично фактическите установявания на проверяващия екип.

АС-Стара Загора е приел, че допуснатото неизпълнение от АО на задължението му по чл.35 АПК, е довело и до несъответствие на обжалваната заповед с материалния закон.

Според съда в случая изискуемата от закона оценка на баланса на интересите при осъществяване на видеонаблюдение е извършена по отношение обработването на лични данни посредством камера 3, но не и относно останалите камери, като в тази връзка защитата на признатите законни интереси чрез преследването на определените цели е отречено, а същите са дефинирани като стоящи в противоречие с основните принципи от Регламента.

Съдът е приел, че балансът между легитимния интерес на жалбоподателите, и интереса, основните права и свободи на Димитрови, е анализиран при изначална липса на изходни данни, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, доколкото преценката на визираното от Стоянови допустимо основание за законосъобразност на обработването на лични данни/ чл.6, §1, б. е от Регламента, е формирана едностранчиво и при необосновано отричане на факти от обективната действителност, и неможе да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин твърдението за неправомерно обработване на лични данни на заинтересованите страни по делото.

Решението е правилно.

В процесния случай в мотивите на решение ППН-02-661/2019 г. от 19.04.2021 г., АО е приел, че осъществяваното обработване на лични данни посредством изградена система за видеонаблюдение чрез Камера 1, Камера 2 и Камера 4, е в нарушение на чл.5, §1, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 2016/679 и съставлява незаконосъобразно обработване на лични данни по отношение на Камера 3, единствено в частта на обхвата на посочената камера за видеонаблюдение, включващ част от ул.Александър Кожухаров, заедно с част от прилежащия тротоар непосредствено пред къщата, в нарушение чл.5, §1, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 2016/679.

Същевременно при упражняване корективните правомощия на националния надзорен орган по чл.58, §2, б. г. от Регламента, на администратора на налични данни е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни, за което е прието, че е целесъобразно да се извърши по определен начин- в случая чрез демонтиране на Камера 1, Камера 2 и Камера 4, и правилно позициониране на Камера 3.

В разпоредбата на чл.57, §1, б. е от Регламента, като задача на националния надзорен орган е посочено разследване предмета на жалбата, в която връзка на този орган са предоставени правомощия по разследването в чл.58, §1 ОРЗД.

По силата на прякото действие на цитираните норми на Регламента, но и на тези на вътрешното законодателство- чл.10, ал.1 ЗЗЛД, КЗЛД осъществява контрол за спазването на законодателството в областта на личните данни, включително и в производството по реда на чл.38. В това административно по своя характер производство, инициирано по жалба на заинтересовани лица, КЗЛД събира доказателства и извършва експертизи, които действия се извършват по реда на АПК (чл.41 от Раздел II на Правилник за дейността на комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Целта на това правомощие кореспондира с приложимата на общо основание норма на чл.49 АПК вр.чл.35 АПК. Не се наблюдават различия и в регламентацията на общите правомощия на КЗЛД за осъществяване контрол чрез предварителни консултации, проверки и съвместни операции за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД, извършването на който се осъществява и чрез проверки, а при извършване на тези проверки проверяващите лица могат да възлагат изготвяне на експертизи по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Правилна е преценката на първостепенния съд, че в процесния казус актът по чл.38, ал.3 на КЗЛД е постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, част от които предвид спецификата на казуса, предполагаща изследване на автоматично средство, чрез което се обработват по см. на чл.4, §2 ОРЗД лични данни- инсталирана система за видеонаблюдение, са свързани с необходимостта от специални знания, а именно : техническите характеристики на камерите за видеонаблюдение, възможността за промяна на обхвата на видеозаснемане и резултатите, които при различното топографско разположение на всяка една от камерите за видеозаснемане биха дали и различен резултат на обработка на личните данни, пряко свързан с приложената от АО разпоредба на чл.5, §1 от Регламент.

Без изясняване на горното е невъзможно националният надзорен орган да извърши обективна, основана на всички релевантни факти преценка за прилагане корективните правомощия по чл.58, §2, б.г ОРЗД с оглед изпълнение целите и задачите на Регламента.

В този смисъл правилно е заключението на АС-Стара Загора за допуснато процесуално нарушение от административния орган в проведеното производство по реда на чл.38 ЗЗЛД, което е от категорията на съществените, имащо за резултат и постановяване на акта в противоречие с приложимите материалноправни норми, като по отношение допълнителните аргументи в този смисъл касационната инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

Първоинстанционното решение е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на И. Стоянов и П. Братанова Стоянова следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 400лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2022г. с адвокат Е. Нонева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение