Решение № 2055 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2018 г.

Решение № 2055 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Николова и К. Николов против решение № 330 от 23.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1013/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторите навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Общински съвет гр. Пазарджик, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на М. Николова и К. Николов против решение № 202/25.09.2013 г. на Общински съвет гр. Пазарджик в частта му относно имота на жалбоподателите и осъжда същите да заплатят направените по делото разноски. С оспореното решение е одобрен проект на ПУП – ПР и ПЗ за част от зоната за публични функции с висока обществена значимост по отношение на имотите, описани в посочените в заповедта квартали. С оглед констатацията, че жалбата е подадена след изтичане на срока за оспорване на решението на общинския съвет, съдът достига до извода, че оспорването е допустимо само по отношение на доводите за нищожност и се произнася само по искането за обявяване на нищожност на акта на общинския съвет. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореното решение е взето от компетентен орган предвид обхвата на ПУП и съгласно изискването на чл. 129, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. От доказателствата по делото е установено, че решението е прието при наличие на законоустановения кворум и необходимото мнозинство, като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Правилно съдът приема, че административния акт е постановен в предписаната от закона писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като процедурата по чл. 128 ЗУТ е спазена, като същевременно съдът законосъобразно отбелязва, че дори да са налице, съществените нарушения на административнопроизводствените правила, то същите не могат опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, обосноваващи неговата нищожност. Правилно съдът приема, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая тези пороци не са налице. С оспореното решение е одобрен ПУП- ПР и ПЗ. Решението е взето на предвидено в закона основание, за подлежаща на регулиране територия. Несъгласието на жалбоподателите с предвижданията на плана, според които част от имотът им попада под улица, не обоснова нищожност на одобрения ПУП - ПР и ПЗ. Доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на акта са относими към неговата унищожаемост, но не и към нищожността му. Следователно като прави извод, че оспореното решение не е нищожно първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Фактът, че не е налице диспозитив относно оспорването на заповедта по отношение на нейната унищожаемост не обосновава съществено нарушение на процесуалните правила. В случая е налице пропуск на съда, който следва да се отстрани по реда на чл. 176 АПК. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане и приложените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се осъдят М. Николова и К. Николов да заплатят на Община Пазарджик сумата 450 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,