Решение № 16740 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2013 г.
ВАСПетчленен състав13.12.2013 г.докладчик Ваня Анчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 10738 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 12659/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Марийка Златкова Петрова и Валентин Недков Томов, и двамата от с. Кардам, община Попово, ул. "Райко Даскалов" № 6, срещу заповед № РД-14-129 от 12.07.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16740 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марийка Златкова Петрова и Валентин Недков Томов, с. Кардам, община Попово, ул. "Райко Даскалов" № 6, в качеството на родители на непълнолетния Янко Валентинов Недков (роден на 14.10.1998 г.), срещу решение № 10738 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 12659/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-14-129 от 12.07.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката. В касационната жалба са развити пространни оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, които се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез упълномощен юрисконсулт, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания констатира, че решението е недопустимо, като постановено по жалба, подадена от лица, които не легитимират пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената съдебна защита. Заповедта на министъра на образованието, младежта и науката за закриване на Основно училище (ОУ) "Любен Каравелов", с. Кардам представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а право да го обжалват имат лицата, чиито права и интереси засяга. В конкретния казус засегнато от предвижданията на заповедта е юридическото лице - адрес на акта (Арг.: чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП), което означава, че легитимиран субект с правен интерес да обжалва акта е самото училище, чрез своя законен представител. Такъв по силата на чл. 37, ал. 1 ЗНП е директорът, който управлява и представлява училището. Следователно само директорът е оправомощен да подава жалби срещу индивидуални административни актове, засягащи правата и интересите на училището. В настоящия казус активната легитимация на жалбоподателите като родители на непълнолетно дете (родено на 14.10.1998 г.), не може да бъде обоснована с необходимостта от защита на собствени субективни права и законни интереси, в т. ч. реализиране на правото на образование, което имат гражданите на Република България. Последното принадлежи на самия непълнолетен ученик, от чието име не е подадена жалба. Правото на образование е гарантирано от чл. 53 на Конституцията и е доразвито в чл. 9 ЗНП. Това право, съобразно законово дефинираното му съдържание, се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности. След като за реализирането на това право законът поставя две условия, следователно то няма неограничен и абсолютен характер, а субективният елемент (лични предпочитания) е ограничен от обективните предели на възможностите на ученика. Т. е. законово защитено е правото на образование, но не и получаването на образование в конкретно училище. В продължение на така заложените в закона предпоставки, правото на образование следва да се тълкува и прилага като право на избор на училище и вид обучение само в съществуващите училища, което не влиза в конфликт с изрично предвиденото в чл. 10, ал. 6 ЗНП правомощие на министъра на образованието и науката да създава, преобразува или закрива държавни училища. В тази насока тричленният състав, коментирайки предписанието на чл. 53, ал. 1 от Конституцията и чл. 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, удачно се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - решение от 23.07.1968 г., Belgian Linguistic Cases. Според тълкуването на ЕСПЧ правото на образование е възможността на едно лице да се възползва от средствата за обучение, които съществуват към определен момент, т. е. правото на образование е правото на достъп до образование. То не е право на образование в едно точно определено учебно заведение, т. к. най-малкото поради своята същност образованието в различните си възможности, за да бъде ефективно осъществено, изисква наличие на определени предпоставки. Всички тези аргументи, които настоящата инстанция изцяло споделя, са относими обаче към допустимостта на жалбата, а не към нейната основателност. Поради това следва да се приеме, че право на жалба срещу оспорената заповед има единствено училището като неин адресат, а не и настоящи, бивши или бъдещи негови ученици. Закриването на училището не накърнява правото на образование на учениците, записани в учебното заведение към момента на закриването му, още по-малко засяга лично, пряко и непосредствено техните родители. Да се приеме това становище означава, че право на обжалване имат и лицата, които не са ученици, но с навършване на възраст за постъпване в училище, се ползват от правото на образование, както и техните родители. Хипотетично това би означавало, че правен интерес ще имат и неограничен брой лица, за които в неопределено време в бъдеще ще възникне право на образование или за лицата, за които това право вече е възникнало, но не са записани в конкретното училище. По този начин недопустимо се разширява периметъра на действие на акта, като активна легитимация се признава на изключително широк кръг субекти. Върховният административен съд вече е имал възможността нееднократно да се произнесе и е формирал константна съдебна практика, че учениците, родителите, както и техните възходящи от втора и следващи степени, попечителите или настойниците на учениците, учителите, кметовете на общини, общинските съветници, синдикатите, обществените настоятелства или други лица в правна или фактическа връзка с училището, нямат правен интерес от оспорване на заповедта за преобразуване или закриване на учебното заведение поради непрекия характер на връзката им с него. За справка виж: определение № 8030 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 15125/2009 г., решение № 6875 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 2641/2009 г., решение № 7540/9.06.2009 г. по адм. дело № 5048/2009 г., определение № 3248 от 11.03.2009 г. по адм. дело № 511/2009 г., определение № 4089 от 30.03.2009 г. по адм. дело № 2286/2009 г., определение № 4760 от 09.04.2009 г. по адм. дело № 2520/2009 г. на 5-членни състави на ВАС, определение № 715 от 16.01.2009 г. по адм. дело № 11059/2008 г., определение № 10915 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 8827/2012 г., определение № 11637 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 9369/2012 г. на тричленен състав на ВАС и други. В контекста на законовото предписание и безпротиворечивата съдебна практика, процесната заповед № РД-14-129 от 12.07.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката представлява индивидуален административен акт, който не създава права и задължения, нито засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на жалбоподателите, поради което същите не попадат сред кръга лица, имащи право го обжалват. При липсата на пряк правопроменящ или правогасяващ ефект на оспорената заповед по отношение правната сфера на иницииралите производството физически лица, последните нямат правен интерес от търсената съдебна защита. Като е разгледал жалбата по същество, тричленният състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Макар касационната жалба да не съдържа оплакване относно допустимостта на постановеното решение, съдът служебно е длъжен да извърши такава проверка, чиято цел е да бъдат оставени в сила само онези правилни решения, които отговарят и на условията за валидност и допустимост. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,
Цитирани разпоредби
3- чл. 15 АПК
- чл. 9, ал. 1 ЗНП
- чл. 53 КРБ