Решение № 15865 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2010 г.

Решение № 15865 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична срещу решение № 816 от 08.04.2010 по адм. дело № 5741 по описа за 2009 г. на Административния съд - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Здравко Блажев Китев, чрез пълномощника си адв. Пугева, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки. Заинтересуваната страна - НАП изразява становище за основателност на жалбата и отправя искане до ВАС същата да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е било Решение № 21/11.06.2009 г. на Началника на Митница Калотина, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД - София, с което е определен размера на възникналото на основание чл. чл. 203/1/ и 214 от МК митническо задължение и другите държавни вземания относно лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ 320 ЦДИ", както следва: мито 5 282.30 лв., акциз 9 900 лв. и ДДС 13 601.06 лв. За да отмени горепосочения административен акт, съдът е възприел като неправилна преценката на административния орган за възникнало вносно митническо задължение по отношение на процесния автомобил по съображения, че не са налице данни кога точно автомобилът е внесен в РБ. Това обстоятелство, според първостепенния съд, не се установявало и от приложения по делото Протокол № 80/0456 от 10.06.2009 г. на Митница Калотина, в който не било посочено по какъв начин и с какви документи е учреден временния внос за автомобила и за колко време, като от съществено значение бил и фактът, че за последния няма съставен ЕАД, а така също и обстоятелството, че в приложеното копие от задграничен паспорт на жалбоподателя липсват данни, че той е влязъл на 15.08.2008 г. именно с посочения автомобил. Наред с изложеното, съдът е приел, че дори и да се приеме, че процесният автомобил е внесен в РБ на посочената в оспореното решение дата, то за да е налице приложението на чл. 203, § 1 от Митническия кодекс, посочен като основание в акта, следва да е налице отклонение от митнически надзор на автомобила, за което по преписката не били налице каквито и да било данни. В мотивите си съдът е посочил още, че при наличие на обстоятелствата, изложени в оспореното решение на Началника на Митница Калотина, приложимо основание следва да бъде чл. 204, ал. 1, б."а" от МК, който регламентира възникване на дължими държавни вземания в случай на неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове при ползването на митническия режим, под който те са поставени, а не посоченото в акта основание чл. 203, ал. 1 МК. Така постановеното решение е неправилно. Неправилна е преценката на административния съд, че по делото липсват данни точно кога процесният автомобил е внесен в Република България, както и че не може да бъде установено по какъв начин и с какви документи е учреден режим "временен внос". Последният е деклариран чрез действия по чл. 233, § 1, б. "а", второ тире от РПМК, допуснат е на основание чл. 558, § 1 от РПМК и това изрично е посочено в мотивите на оспореното Решение № 21/11.06.2009 г. на Началника на Митница Калотина. При това, основателно се поддържа в касационната жалба, че в първоинстанционното производство жалбоподателят не е оспорил обстоятелството, че именно на 15.08.2008 г. той е въвел процесния автомобил на територията на РБ. Това се установява и от съдържащото се в делото обяснение на Здравко Китев от 27.04.2009 г., неоспорено от лицето. В реда на изложеното следва да бъде посочено, че от представения по делото и неоспорен Акт № 103/15.05.2009 г. за установяване на митническо нарушение е видно, че с Писмо изх. № Пл31-1479/30.04.2009 г. на ТД на ДАНС - Плевен е уведомило, че след проверка в информационните масиви е установено, че същият автомобил, управляван от Здравко Китев има регистрация на ГКПП "Калотина шосе" при влизане в Република България на 15.08.2008 г. в 22.00 часа. При наличието на описаните по-горе доказателства, необоснован се явява изводът на съда за неустановеност на обстоятелствата кога и как е влязъл автомобилът на територията на РБ и поставян ли е под режим "временен внос". Във връзка с гореизложеното, настоящата инстанция приема, че на 15.08.2008 г. Здравко Китев е декларирал временен внос на процесния лек автомобил чрез действия по чл. 233 § 1, б. "а", второ тире от РПМК. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" транспортните средства, описани в членове от 718 до 725, когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, се смятат за декларирани за временен внос с действието, посочено в чл. 233, в съответствие с членове 698 и 735. Член 232, § 2 предвижда, че когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, стоките, посочени в § 1, се смятат за декларирани за реекспорт, като се приключва режимът на временен внос с действието, посочено в чл. 233. Не може да бъде споделена и алтернативно развитата теза на административния съд, че дори и да се приеме, че процесният автомобил е внесен в РБ на датата, посочена в оспореното решение, то в случая не е налице и отклонение на автомобила от митнически надзор. Съгласно чл. 233, б. "а", тире второ от РПМК за целите на членове от 230 до 232 действието, което се смята за митническа декларация, може да приеме следните форми: а) когато се касае за стоки, донесени до митническата служба или друго място, определено или одобрено според чл. 38, § 1а от кодекса - преминаването през митническата служба, в която не се използват два коридора, без непринудено да се направи митническа декларация. Съгласно приложимия също в случая чл. 558, § 1 от РПМК срокът на валидност на разрешителното се определя от митническите власти, като се вземат предвид икономическите условия и специфичните нужди на молителя. Срокът е определен съгласно чл. 562 във вр. с чл. 561, § 2, тире 3-то от РПМК. Съгласно чл. 562, § 1 от РПМК сроковете, посочени в чл. 559 и 560, започват да текат от датата на приемането на МД за поставянето на стоките под режима или, при системата на възстановяване ("дроубек"), от декларацията за редовен внос. Съгласно чл. 562, § 2 от РПМК сроковете, посочени в съответствие с чл. 561, започват да текат от датата на приемането на МД за износ. Нормата на чл. 561 предвижда, че съгласно: § 1. При предварителен износ митническите власти трябва да определят срока, посочен в чл. 118 § 3 от кодекса, като се вземе предвид времето, необходимо за доставянето и транспортирането на вносните стоки в Общността. Съгласно чл. 562, § 2, тире 1-3-то срокът, посочен в § 1, не бива да надвишава: три месеца за стоки, подложени на механизъм за регулиране на цените; срока на валидност на разрешението за внос, издадено в съответствие с Регламент на Комисията (ЕИО) № 2630/81, когато се касае за непреработена захар, спадаща към КН 1701 11 или 1701 12; шест месеца за всички останали стоки. Обаче този срок може да бъде продължен, когато титулярят на разрешителното представи обосновано искане, при положение че общият срок не надвишава дванадесет месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да се разреши дори и след изтичането на първоначалния срок. В контекста на разгледаните норми, законосъобразна е преценката на административния орган, че в процесния случай разрешението е за временен внос и е валидно за 6 месеца. След изтичането му решаващият орган законосъобразно е приел, че е възникнало митническо задължение, както и други държавни вземания за акциз и ДДС, за определянето на които е издадено процесното решение. В контекста на гореизложените съображения следва да се посочи и следното: действително, както е посочено и в мотивите на съдебното решение, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, понятието за отклонение от митнически надзор да следва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, в резултат на което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и извършването на предвидените в общностното законодателство проверки /вж т. 35 от Решение на Съда от 14.01.2010 г. по съединени и чл. 37 от МКО, от момента на въвеждането на митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на проверки от страна на митническите органи в съответствие с действащите разпоредби. Стоките остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут. Стоката, на която не е дадено редовно митническо направление, е отклонена от митнически надзор, което е основание за възникване на вносно митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, съответен на чл. 203 от Митническия кодекс на Общността. На осн. чл. 16, ал. 4 вр. чл. 56 ЗДДС, внос е всяко друго събитие при което възниква на вносно митническо задължение, а начисляването на ДДС в този случай става от митническите органи. Като е постановил в обратен смисъл решението си, първоинстанционният съд не е спазил материалния закон и решението му следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на първостепенния съд, че в разглеждания казус приложимото правно основание следва да бъде чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, а не посоченото в акта основание на чл. 203, ал. 1 от МК. Съгласно последната разпоредба, вносно митническо задължение възниква при отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, каквато е разглежданата хипотеза. Неоснователно е и позоваването на ответника по касация на допуснато нарушение на нормата на чл. 214 от МК. Съгласно чл. 214, т. 1-3 от МК, ако не е предвидено друго в Митническия кодекс, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение. Когато не е възможно да се определи точно датата на възникване на митническо задължение, времето, което трябва да се отчете при определяне на митническата облагаема стойност на въпросната стока, е времето, когато митническите органи установят, че стоката е в състояние, според което възниква митническо задължение. При наличие на достатъчна информираност на митническите органи, която им дава възможност да установят, че митническото задължение е възникнало преди датата, когато са го установили, дължимите митни сборове за внос или износ за въпросните стоки се определят на базата на правилата за оценяване към най-ранна дата, установена като начална за митническото задължение и произтичаща от наличната информация. Наказателни лихви се прилагат с цел да се предотврати неправомерно придобиване на финансови привилегии чрез отлагане на датата, на която митническото задължение е възникнало или осчетоводено. Съобразно изложеното, касационната жалба като основателна следва да бъде уважена, а решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Здравко Блажев Китев против Решение № 21/11.06.2009 г. на Началника на Митница Калотина, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД - София, Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо а отделение,