Решение № 736 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2016 г.

Решение № 736 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. О., роден на 1.01.2002 г. г., гражданин на Афганистан, срещу решение № 100 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 156/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № УРИ 4518 ОЧ-397/30.05.2016 г. на Началник ГПУ-Б. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" МВР". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че жалбоподателят е следвало да докаже отрицателния факт, че не е придружен. Липсват доказателства за свързаност на пълнолетния адресат на акта З. О. с непридружения малолетен С. О.. Административният орган не е доказал нито правна, нито фактическа връзка между двете лице, за да бъде вписан непълнолетния в заповед, касаеща трето пълнолетно лице. Не е ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че издаващият орган при ГДГП е установил връзките между жалбоподателя и пълнолетното лице и придружеността на непълнолетното лице. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, поради недопустимост на оспореното съдебно решение. Счита, че жалбоподателят не е адресат на заповедта. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че възражението за липса на основания за издаване на обжалваната заповед е неоснователно. Принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Р. Б., т. е обезпечава изпълнението на заповед № УРИ 4518 ОЧ-396/30.05.2016 г. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на РБ", поради което доводите за нищожност на обжалваната заповед поради липса на основание за издаването и са изцяло неоснователни. Заповедта е издадена в съответствие със законоустановената възможност за това на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и при наличие на визираните в разпоредбата предпоставки, неизпълнението на които обаче би било основание за незаконосъобразност, водеща до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. За неоснователно е прието възражението за противоречие на заповедта с императивната разпоредба на чл. 44, ал. 9, предложение трето от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, но в случая от събраните в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е придружен непълнолетен. От граничните полицейски служители е установена както самоличността на всяко от лицата, така и връзката им едно с друго. Доказателства за обратното не са ангажирани от жалбоподателя, а доказателствената тежест за това е указана от съда. Заповедта не е издадена в противоречие с императивна законова разпоредба.