Решение № 1478 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2010 г.

Решение № 1478 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Сектор Смолян към РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника юрк. Анастасия Караманолева, срещу решение № 213 от 21 юли 2010 г., постановено по адм. д. № 188/2010 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед № ДК-02-СМ-14/30 април 2010 г. на началника на Сектор Смолян към РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Калин Николов Любенов не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за недопустима. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Смолян Калин Николов Любенов е оспорил заповед № ДК-02-СМ-14/30 април 2010 г. на началника на Сектор Смолян към РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ VIII-224 по плана на гр. Девин, кв. Настан. Съдът е приел, че процесната пристройка представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и като такъв не подлежи на премахване. Поради това съдът е отменил заповедта на началника на Сектор Смолян към РДНСК Южен централен район. Решението е правилно. От данните поделото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1970-1972 г. е извършено строителство на пристройка към съществуваща в УПИ VIII-224 по плана на гр. Девин, кв. Настан жилищна сграда. Установено е също, че за изграждането на пристройката не са издавани строителни книжа, както и това, че пристройката е допустима по правилата и нормативите както по време на изграждането й, така и съгласно Закона за устройство на територията. При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че процесната пристройка представлява търпим строеж по силата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, е законосъобразен. Правилно обжалваната заповед е била отменена поради издаването й в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора относно реда за прилагането на режима на търпимост на сградите. Преди издаването на заповедта си за премахване на незаконния строеж административният орган е следвало да извърши проверка за това дали този строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Такава проверка се налага предвид императивния характер на цитираната правна норма, забраняваща премахването на незаконни строежи при наличието на посочените в нея предпоставки. Тази проверка органът следва да направи самостоятелно. Обстоятелството, че главният архитект не е издал удостоверение за търпимост на сградата, е без значение, тъй като проверката за това дали даден строеж е търпим или не следва да бъде направена във всички случаи от органа, издаващ заповед за премахването му. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право, като е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,