Решение № 12825 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2017 г.

ВАСVI отделение23.10.2018 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 26.06.2017 г., постановено по адм. д. № 93 по описа за 2016 г. на Административен съд – Смолян. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12825 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 240 от 26.06.2017 г. по адм. д. № 93 по описа за 2016 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено експертно решение на НЕЛК № 0027 от заседание № 007 от 13.01.2016 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените доводи за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. К. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмено становище и писмена защита. Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е експертно решение (ЕР) № 0027 от заседание № 007 от 13.01.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по хирургически болести, с което ЕР № 2290 от 10.08.2015 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при "МБАЛ д-р Братан Шукеров" АД, гр. Смолян, е отменено в частта за оценката на работоспособността – 60 % и е потвърдено по останалите поводи. При извършената нова оценка НЕЛК е определила на освидетелстваното лице М. К. от гр. [населено място] степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 64 % при водеща диагноза: злокачествено новообразувание на тестиса – десцендирал тестис за срок от три години до 01.08.2018 г. при начална дата на инвалидността 29.07.2010 г. Крайният процент 64 е изчислен при определени 50 % ТНР за водещото заболяване, 20 % ТНР за артериална хипертония ІІ стадий умерена степен сърдечна форма. хипертонично сърце. СН-0, 20 % ТНР за хипогонадизъм след операция и телегаматерапия по повод семинома тестис и 30 % ТНР за захарен диабет ІІ тип на перорално лечение. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отменил оспорения административен акт, след като е стигнал до правилния краен извод за издаването му в нарушение на административнопроизводственото правило за пълно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Експертното решение не е мотивирано с цялостен анализ на анамнестичните данни за всички увреждания на освидетелствания, травмите и оплакванията извън водещата диагноза, както и данните за провеждани лечения. Съдът се е позовал на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица специалист – уролог, андролог, специалист – ендокринолог, специалист – хирург, специалист – невролог и специалист – вътрешни болести и кардиология. Крайният процент ТНР следва да съответства на нормативните изисквания на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към НМЕ / 2010 г. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ - приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., в сила до 26.06.2017 г.), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Установяването на вида и степента на здравословното увреждане в проценти спрямо здравия човек изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е извършена от вещи лица - лекари със съответната специалност по всяко отделно заболяване. Вещото лице - уролог е потвърдило определената степен 50 % ТНР за водещото заболяване, като е съобразена забележката към част осма, раздел XII от Приложение № 1 към НМЕ/2010 г., че при липса на данни за рецидив и дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50 %, вкл. тези по раздел Х, т. 4.2 от Приложение № 1 към НМЕ/2010 г. За заболяването на сърдечно-съдовата система вещото лице - специалист по вътрешни болести и кардиология е дало заключение за 20 % ТНР по част четвърта, раздел VI, т. 2 от Приложение № 1 към НМЕ/2010 г. Според вещото лице - невролог настъпилата вероятно при оперативната намеса увреда на сетивния нерв не е била изследвана. За заболяване Захарен диабет 2 тип на перорално лечение, усложнен с диабетна полиневропатия, асоцииращ се с повишен риск от ИБС, вещото лице ендокринолог е дало заключение, че се следват 40% ТНР по част девета, раздел I, т. 1.2. от Приложение № 1 към НМЕ/2010 г. при определени от НЕЛК 30 %. При горната фактическа обстановка, анализирана подробно в мотивите на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че оспореното експертно решение следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване на всички заболявания на лицето към 13.01.2016 г. и обусловената от тях степен на ТНР съгласно Приложение № 1 към НМЕ / 2010 г. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което решението на Смолянския административен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1