Решение № 15762 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2018 г.

Решение № 15762 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД срещу решение № 1589 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 8616/2017 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу писмо с изх. № 53-00-4551/26.06.17 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ относно отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № 847/22.12.2003 г. за републикански път № I-6 при км 26+300 дясно, при действителен км 26 +147 дясно. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в кръга на представените му по закон правомощия, тъй като съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ разрешението се издава от УС на Агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощено от УС длъжностно лице от агенцията - за автомагистралите, скоростите пътища и републиканските пътища I клас. Проектът на писмото, обективиращо отказа, е одобрен на заседание на УС на АПИ, на което по т. 2. 235 изрично са предоставени правомощия на председателя на УС на АПИ да подпише писмата за отказ. Сочи, че в протокола на заседанието на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г. е отразено, че на заседанието са присъствали двама от членовете на УС инж. Д. Атанасов - председател на УС и инж. С. Глосов - член на УС на АПИ. Счита, че решението на УС е нищожно, тъй като съгласно чл. 12 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", при отсъствието на председателя или на някой от другите членове на УС, неговите правомощия за всеки конкретен случай се упражняват от лице, определено със заповед от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквито данни няма по преписката, поради което заседанието е проведено при липса на кворум, в нелигитимен състав. Неправилно съдът приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би могло да доведе до друго съдържание на акта, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за извършената проверка и образуваното производство. В нарушение на чл. 43, ал. 3 АПК не е дадена възможност на жалбоподателя да изрази становище по събраните доказателства и да направи писмени искания и възражения. Направените от органа констатации в протокола са от лица под негово подчинение, дружеството не е участвало при проверката на съоръжението и не може да се довери на посочените данни. Разрешение № 847/22.12.2003 г. за специално използване на пътищата чрез поставяне на рекламно съоръжение, чието преиздаване се иска, е издадено след като АПИ е приело, че отговаря на изискванията. Като собственик на рекламното съоръжение не е уведомен за извършена реконструкция на пътя, в резултат на което съоръжението не отстои на 500 м от кръстовището, не е уведомен за преместване на съоръжението. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че оспореният пред съда отказ е подписан от председателя на УС, въз основа на решение на УС от 26.06.2017 г., обективирано в протокол № 16631/17 г. Сочи, че в случая е било налице обективна възможност един от членовете на УС да подпише протокола, а съгласно чл. 20, ал. 4 от Правилата за работа на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" протоколите се подписват от всички присъстващи членове на съвета и секретаря в срок до два дни след изготвянето му, а при обективна невъзможност за някой от членовете да го подпише, от двама от членовете на съвета. Представя заповед № РД-02-17-2060/16.06.2017 г., с която е обоснована обективната невъзможност за един от членовете на УС на АПИ - инж. В. Давидов да подпише протокол № 16631/26.06.2017 г. Фактическите основания /мотивите за отказа/ са посочени в писмото на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за оспорения административен акт. Констативният протокол предхожда издаването на акта, но не представлява мотиви за отказа, в него не са изложени отделно съображенията, касаещи издаването му. Длъжностните лица от ОПУ съставят констативен протокл по образец на АПИ, в който се констатира съответства ли изграденото рекламно съоръжение на на нормативните изисквания, не се подписва от лицето, което се ползва от изграденото съоръжение, няма изискване при извършването на тази проверка да присъстват представители на това лице. Подпис е предвиден само при необходимост от демонтиране и при извършен предварителен оглед. В становището си пред административния съд сочи, че е налице прекилометриране на пътя. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 02.04.2018 г., при връчено съобщение за решението на 19.03.2018 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия. Съгласно изричната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията по ал. 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. По делото е приет и не е оспорен Протокол от заседание на УС на АПИ, на което е взето решение за отказ да се преиздаде разрешението. Решението е взето при наличие на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилника, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.). Отказът е обективиран в писмо на Председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията. С обжалваното Писмо-Отказ изх. № 53-00-4551/26.06.17 г. на Председателя на УС на АПИ се отказва преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 847/22.12.03 г за републикански път № I-6 при км 26+300 дясно, при установен действителен км 26 +147 дясно. Органът е приел, че РС е изградено в несъответствие с действащите към датата на издаване на първоначалното разрешение разпоредби на НСПП, като на 300 м преди РС има пътен възел и пътна връзка с път II-62, вдясно от оста на пътя по растящия километър, в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. В хода на съдебното производство, при дадената му възможност и указания, жалбоподателят не ангажирал доказателства, отказвал се е от допуснатата експертиза, не е установил, че реалното положение на РС е друго, различно от отразеното в представената схема от ответника и посочено в отказа. Съдът е приел, че в случая за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. В настоящия случай с процесното РС това изискване не е спазено, тъй като то се намира на 300 м/т. е. на по-малко от 500 метра/ от пътен възел и пътна връзка с път II-62. Решението е неправилно. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 206 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е одобрен проект на писмо за отказ до "Ей Си Ем Консулт" ЕООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № 847/22.12.2003 г. за републикански път № I-6 при км 26+300 дясно, при действителен км 26 +147 дясно. Именно това е актът, предмет на оспорване в настоящото производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4551 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и решаващият съд. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет с решението на УС на АПИ по т. 2.. 206 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2. 235 от протокола е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмата, вкл. цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на председателя. Следователно писмо изх. № 53-00-4551/26.06.17 г. от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство е следвало да бъде конституиран и призован, респективно да участва органът, издател на акта от който се засягат права – Управителен съвет на Агенция Пътна инфраструктура, а не председателят на УС на АПИ. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК и с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на Агенция Пътна инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София -град е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Павлина Найденова: Считам, че обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо. Жалбата е насочена срещу писмо с изх. № 53-00-4551/26.06.17 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", а не срещу т. 2. 206 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ и съдът не може да променя предмета на спора. Освен това може да се приеме, че председателят на управителния съвет е упълномощен да издаде отказа, тъй като с решение по т. 2. 206 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е одобрен проект на писмо за отказ до "Ей Си Ем Консулт" ЕООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, а по т. 2. 235 от протокола на УС е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмата, т. е. възложено му е да издаде последващ акт - отказ, проектът за който е приет в протокола на УС. В този смисъл в протокола на УС не е постановен отказ. Мотивите за издаване на административния акт са изложени именно в писмото на председателя на УС, в протокола на УС не се съдържат мотиви. С решението по протокола на УС не се постановява отказ, а се одобрява проект на писмо за отказ, издаването на което се възлага на председателя на УС. Доколко председателят на УС е упълномощен законосъобразно да подпише акта, дали е бил налице кворум на УС и дали е допустимо от закона, е въпрос по същество на спора. Спорът може да се реши по същество в настоящото съдебно производство, като се прецени надлежно ли е упълномощен председателят на УС да издаде актовете / писмата/ за отказ за преиздаване на разрешителното за специалното ползване на пътя. С оглед доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения пред съда акт, ответната страна е представила относими писмени доказателства, с оглед твърдението си за компетентност на органа издал акта, които не се приеха в съдебно заседание, само за това, че са представени от ответника, в нарушение на принципа на равенство на участие на страните в процеса. Съдия: /Павлина Найденова/