Решение № 9516 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2010 г.

Решение № 9516 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Централна лаборатория по минералогия и кристалография при Българската академия на науките /ЦЛМК при БАН/ - гр. София, представлявана от директора Желязко Костадинов Дамянов, чрез пълномощника адв. Илия Бобев, против Решение № 73/19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4129/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № 806476/25.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че РА е немотивиран, като в него не са изложени основанията за задължителна регистрация на ЦЛМК по ЗДДС за период по -ранен от заявения и не са обсъдени направените в тази връзка възражения. Актът за регистрация по ЗДДС не е подлежал на самостоятелен контрол и затова неправилно в РА органът по приходите се е позовал директно на този акт. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА относно определените задължения по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като е отчел наличието на влязъл в сила акт за регистрация на ЦЛМК при БАН. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на ЦЛМК при БАН против РА № 806476/25.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 603/30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че по реда на чл. 102, ал. 3 ЗДДС правилно с обжалвания РА са определени задължения по ЗДДС на ЦЛМК при БАН в размер общо на 2423,95 лв. за осъществени облагаеми доставки през периода от датата, на която лицето е следвало да се регистрира по ЗДДС - 15.01.2008 г., до датата на регистрацията му - 23.07.2008 г. Приел е, че лицето е регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация по ЗДДС № 22042080015850/16.07.2008 г., считано от 24.07.2008 г. При извършената проверка за целите на специалната регистрация по ЗДДС е установено, че лицето е достигнало облагаем оборот в размер на 103535,13 лв. до края на 2007 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 14.01.2008 г. Съдът е посочил, че актът за регистрация не е обжалван и е влязъл в сила, поради което представлява стабилен административен акт и констатациите направени в него относно датата, на която е достигнат облагаемия оборот за задължителна регистрация, не подлежат на обсъждане в производството по съдебно обжалване на РА. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че актът за регистрация не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 83, ал. 4 ДОПК. По същество относно определените с РА данъчни задължения, съдът е приел, че не са наведени доводи и възражения от жалбоподателя и е направил извода, че същите са законосъобразно определени. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Следва да се отбележи, че касационната жалба дословно преповтаря съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд. В този смисъл жалбата не съдържа оплаквания против решението, а против ревизионния акт и против решението на директора на дирекция "ОУИ". В съдебното решение, което е предмет на настоящото производство съдът е дал обоснован и правилен отговор на всички спорни въпроси, като е обсъдил събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения. Съдът правилно е приел, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация ЗДДС № 22042080015850/16.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Този акт е връчен на ЦЛМК при БАН, чрез директора Желязко Костадинов Дамянов на 24.07.2008 г., видно от приложената по делото разписка за връчване на акта. Безспорно е по делото, че актът не е обжалван и е влязъл в сила. В чл. 103, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация, поради което в случая лицето се счита за регистрирано на 24.07.2008 г. В акта за регистрация е прието, че лицето е достигнало облагаем оборот над 50000 лв. до 31.12.2007 г., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.01.2008 г., съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Безспорно е, че заявление за регистрация не е подадено в този срок, а едва на 02.07.2008 г., заведено с вх. № 22391080016292. Обжалваният пред съда ревизионен акт № 806476/25.02.2009 г. е издаден по реда на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето за периода от датата, на която е било длъжно да подаде заявление за регистрация - 15.01.2008 г., до датата на регистрацията - 23.07.2008 г. Правилно съдът е приел, че влезлият в сила акт за регистрация представлява стабилен административен акт, който не може да бъде изменян или отменян както от органа, който го е издал, така и от съда. В правната теория и практика е безспорно, че актът за регистрация представлява индивидуален административен акт, а в чл. 83, ал. 4 ДОПК изрично е предвидено, че актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Наред с това, в конкретния случай са дадени и указания за обжалваемостта на акта за регистрацията в самия акт - относно реда за обжалване и органа, пред който може да се обжалва, както и относно срока за обжалване. Предвид това, всички доводи и съображения, които са изложени в касационната жалба, че актът за регистрация не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда, са неоснователни и не следва допълнително да бъдат обсъждани. Неоснователно касаторът поддържа, че за него не е съществувал правен интерес да обжалва акта за регистрация. В мотивите на този акт изрично е посочено, че лицето е достигнало изискуемия облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС към 31.12.2007 г., както и че до 14.01.2008 г. лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В издадения акт за регистрация е посочено основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация, съгласно изискването по чл. 102, ал. 2 ЗДДС. Направените в акта за регистрация констатации и изводи относно тези обстоятелства са неизгодни за субекта, както се поддържа и в касационната жалба. Същите засягат законни интереси на субекта и създават задължения за него, предвид изричната разпоредба на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, според която се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Обжалваният пред съда ревизионен акт е издаден именно за установяване на тези данъчни задължения, съгласно изискването по чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Правилно съдът е посочил, че не е било необходимо в обжалвания РА да бъдат преповтаряни установените факти и обстоятелства при проверката за целите на регистрацията по ЗДДС, както и направените при тази проверка изводи за датата на задължителната регистрация, предвид наличието на влязъл в сила акт за регистрация. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. При определяне на данъчните задължения на ЦЛМК при БАН за посочения период не са допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на акта, както правилно е приел и съда. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение