Решение № 538 от 10.12.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200879/2025 г.

С присъда № 16/29.01.2024 г. по нохд № 846/2023 г., постановена от Софийски градски съд, подсъдимият Д. Р. С. е признат за виновен в това, че на 10.06.2021 г., около 10.50 ч. в гр. София, на ул. „Вардар“, при управление на моторно превозно средство - л.а. „*****“, модел „****“, с peг. № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М. П. С., като реализирал пътнотранспортно произшествие, докато тя пресичала пътното платно по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП, като подсъдимият не е реагирал своевременно с аварийно спиране, каквато техническа възможност е имал преди мястото на удара, и я е блъснал със скорост от 15 км./ч., в резултат, на което тя паднала на асфалта по гръб и ударила главата си в дясна тилна област, и починала на 11.09.2021 г. във ВМА София, следствие на причинените й от пътното произшествие увреждания, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. посл., б.„б“. пр.1 вр. с ал.1., б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание на чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. П. З. /сестра на починалата/ сумата от 50 000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените разноски, от които 1 482 лв. по сметка на СДВР, а по сметка на СГС - 1010 лв. и 2 000 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник адв.Б., е образувано внохд № 1447/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е напълно идентична с въззивната, като по никакъв начин не е правен опит тя да бъде прецизирана, с оглед специфичните изисквания към нейното съдържание, предвид обхвата и пределите на настоящото производство. Изложените възражения, обуславящи изрично въззивното решение като необосновано, не следва да бъдат обсъждани, тъй като необосноваността не е предвидена като самостоятелно касационно основание в разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК. Не може да бъде удовлетворено и отправеното искане за оправдаване на подсъдимия, доколкото същото се основава на направената от защитата интерпретация на доказателствените източници, а в случая възприетите фактически положения от предходните инстанции, които не могат да бъдат променяни в настоящото производство, указват наличие на престъпно поведение. Макар изцяло да се е солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав всеобхватно е обсъдил доказателствения материал, посочил е кои факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване приема за установени и на каква доказателствена основа. Прегледът на атакувания съдебен акт не установява да са игнорирани обясненията на подсъдимия. Въззивният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, като е отговорил на всички възражения на защитата, ясно е посочил в коя част кредитира заявеното от подсъдимия и в коя не възприема изложеното от него, предвид установените разминавания с останалия доказателствен материал и преди всичко със заключението на комплексната медицинска видео и автотехническа експертиза. При извършената касационна проверка не се откри наличие на бланкетно заявеното в жалбата нарушение във връзка с изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оглед, приложената скица и фотоалбум към него, доколкото същият е съставен съобразно изискванията на чл.155 и чл.156 от НПК и не се установяват каквито и да било отклонения в тази насока. Касационният състав не намира да е допуснато нарушение и с отказа на въззивния съд да уважи направеното искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза. Принципно не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствените искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В случая, за да отхвърлят основното възражение на защитата, че в районна на местопроизшествието се е намирал спрял на или непосредствено пред процесната пешеходна пътека микробус, предходните инстанции са кредитирали доказателствата, изводими от изготвения протокол за оглед, показанията на св.И., на собственика на самия бус - св.Л., както и на св.Д., на базата, на които с основание е прието, че към инкриминирания момент в дясната лента по посоката на движение на подсъдимия не е имало никакви спрели автомобили, които да са пречка за видимостта му при пресичането на пострадалата пешеходка. Същевременно по експертен път категорично е установено, че дори подобно превозно средство да е било налично на мястото, неговото при-съствие не води до промяна на извода за предотвратимост на удара от страна на подсъдимия, тъй като пешеходката е била на разстояние, в което е била обективно видима за него. Установено е, че наличието на фиксирания във фотоалбума товарен бус се дължи на обстоятелството, че същият е изготвен, едва след като пострадалата вече е била вдигната, за да бъде транспортирана в лечебно заведение. При това положение с основание въззивният съд е отказал с подробно мотивирано определение от 29.01.2025 г. да уважи искането за назначаване на нова експертиза, с оглед отсъствието на необходимост от повторно експертно изясняване на така поставения от защитата въпрос, на който вече е даден научнообоснован, логичен и обективен отговор, включително и относно механизма на осъществяване на деянието и скоростта на автомобила. На тази основа касационният състав счита, че с отказа да назначи исканата експертиза, контролирания съд не е пропуснал да попълни делото с доказателствата, необходими за установяване на обективната истина. При отсъствието на процесуални нарушения от категорията на съществените, от установените факти по делото са изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл.343, ал.3, пр. посл., б.„б“. пр.1 вр. с ал.1., б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, поради което материалният закон е приложен правилно. Причината за настъпилото ПТП е несвоевременното възприемане на пострадалата С., която правомерно е пресичала пешеходната пътека. По този начин подсъдимият е нарушил задължението си, регламентирано в чл.119, ал.1 от ЗДвП да намали скоростта или да спре управлявания от него лек автомобил, за да я пропусне да премине безпрепятствено. При тези условия се е реализирал удар при скорост с 15 км./ч., в резултат на който пешеходката е паднала на асфалта по гръб и следствие на получените травматични увреждания е починала след тримесечна кома. В конкретната пътна обстановка С. е следвало да предприеме горепосочените мерки още, когато обективно е могъл да възприеме жената, поради което не може да се приеме наличието на твърдяното в жалбата изключващо вината обстоятелство, т.е. не е налице случайно деяние, по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подсъдимият е могъл да предотврати удара с оглед разстоянието, на което се е намирал, а именно на 26 м. до пешеходната пътека и техническата възможност да възприеме пострадалата, но поради проявена от негова страна небрежност е пропуснал да стори това. Неоснователно се явява и формално ангажираното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. По делото правилно са установени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива. Същевременно смекчаващите не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а и най-ниското предвидено в закона наказание - в случая от три години лишаване от свобода, чийто размер е съобразен с разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, не се явява несъразмерно тежко, т.е. правилно е прието, че няма основание за приложението на чл. 55 от НК. Ето защо така определените при условията на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода и от право да управлява МПС в законоустановения минимум от три години се явяват съответни на тежестта на извършеното престъпление и на ниската степен на обществена опасност на дееца. Наред с отложеното, на основание чл.66 от НК, изпълнение на наказанието лишаване от свобода в максималния за това срок от пет години, касационният състав намира, че така определената комплексна санкция по размер и начин на изтърпяване ще осигури необходимия баланс за постигане на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Неоснователно е и оплакването относно прекомерния размер на гражданския иск, тъй като предходните инстанции правилно са отчели действителните болки и страдания, които е претърпял гражданският ищец Л. З.. Тя е имала силна емоционална връзка със сестра си през целия си съзнателен живот и тежко е преживяла загубата, въпреки че до последно е имала надежда за нейното оздравяване. По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение