Решение № 16514 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15042/2018 г.

Решение № 16514 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15042/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Перник, подадена чрез процесуалния представител юрк. Б. Митев, срещу решение № 343 от 10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 196/2018 г. по описа на Административен съд - Перник, с което по жалба на В. Рокоманов е отменена негова Заповед № 03-140-РД/3 от 30.01.2018 г. за отказано финансиране по заявление от 03.08.2016 г за подпомагане с идентификационен номер на проекта 14/06/3/0.0.1605 на земеделския стопанин и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12, т. 3, буква "б" от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 10). Счита, че съдът не съобразил, че в анкетната си карта от 23.12.2015 г. земеделският стопанин не е индивидуализирал имота, с който ще доказва изискуемия процент на доходи от земеделска дейност. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмена молба от 13.11.2019 г. поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответната страна. Ответникът по касационната жалба- В. Рокоманов от [населено място], общ. [община], в писмен отговор и в откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. А. Ангелова, оспорва касационната жалба и с подробни съображения моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е приел, че процесният административният акт е незаконосъобразен поради допуснато от административния орган, при издаването му, нарушение на материалния закон, защото по делото е доказано, че кандидатът е получил от земеделска дейност повече 33% от общите си приходи за предходната календарна (2015 г.) и е представил всички изискуеми документи(заверено копие от ТД на НАП на годишна данъчна декларация, справка декларация, протоколи за покупко-продажба между физически лица, нотариални актове, удостоверение за наследници, договори за наем на имот и др.). Сочи, че земеделският стопанин е опровергал извода на административния орган, че не отговаря на изискванията, заложени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, което се потвърждава и от назначената по делото съдебно- икономическа експертиза. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Рокоманов, против Заповед № 03-140-РД/3 от 30.01.2018 г., издадена от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Перник, за отказ за финансиране по заявление за подпомагане с идентификационен номер на проекта 14/06/3/0.0.1605 от 03.08.2016 г. Оспорващият възразил, че е представил изискуемите документи, относими за предходната на кандидатстване календарна година - 2015 г., съобразно изискванията на приложимата Наредба № 10. Твърдял и, че за да обоснове отказа си административният орган неправилно е приел, че следва да са изпълнени и трите условия, заложени в чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба № 10, както и че представения договор за наем е следвало да бъде нотариално заверен и вписан в Служба по вписванията. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, предвид представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП. Приел, че процесният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на надлежно делегираните му с горепосочената заповед правомощия. За да откаже финансиране на заявлението административният орган приел, че проектът не отговаря на изискванията, заложени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г., като е установил, че Рокоманов към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ% от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, тъй като представените документи не доказват правно основание за ползване и не са нотариално заверени не по-късно от края на предходната календарна година, спрямо годината на кандидатстване, с което е нарушил и на чл. 5, ал. 12, б. "в" от Наредба № 10. Това е мотивирало административния орган да приеме, че кандидатът за подпомагане е представил документи, удостоверяващи правно основание за ползване на по-малка площ, следователно не е могъл да сформира изискуемите поне ЗЗ% от приходите му за предходната година да са от реализирана селскостопанска продукция. С приетата по делото съдебно - икономическа експертиза съдът установил, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане декларираните приходи от земеделска дейност на кандидата представляват 35. 20% от общите приходи спрямо общите приходи/доходи за предходната 2015 календарна година. Експертът посочил, че доходите са декларирани като получени от земя, равняваща се на 0. 03 ха, за която са представени нотариален акт № 55, том ХХІІ, н. д. № 3585 от 28.07.1988 г., нотариален акт № 36, том VІ, рег. № 7519 по НД 846 а от 13.08.2003 г., както и два договора за отдаване под наем на дворно място за срок от една година.. Вещото лице констатирало също, че земята, от която са получени доходите, е посочена в анкетен формуляр-ЗП-01-2179/23.12.2015 г. с посочен имот с. Владая, с начин на трайно ползване-зеленчукова градина, с площ от 0. 03 ха. Съдът приел за установено- с оглед разпита на свидетелите по делото – К. Георгиев и М. Йорданов, и че дворното място в с. Владая е около 2 дка, като през 2015 г. дворът е бил засаден с много растения - магданоз, копър и чубрица. Съдът приел, че в разпоредбата на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба № 10 са предвидени алтернативни възможности за документите, доказващи правното основание за ползване на имотите, като в случая земеделският стопанин е изпълнил хипотезата на чл. 5, ал. 12, буква "б" от наредбата, тъй като в Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 23.12.2015 г. е посочил местонахождение на имот с ЕКАТТЕ 11394 в с. Владая на използвана земеделска земя с площ от 0. 03 ха. под наем, засадени с код 3169 други зеленчуци. Оттук съдът обосновали извод, че тъй като административният орган не е обсъдил и съобразил всички представени документи и не е приложил относимата правна норма, процесният акт е издаден при неправилно приложение на материално правните разпоредби, поради което подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства, приложени към заявлението за подпомагане на В. Рокоманов, като установил, че приложенията отговарят на изискванията за допустимост съобразно чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 12 от Наредба № 10. В настоящия случай възприетото административно решение за отказ да бъде финансирано подаденото от кандидата заявление за подпомагане се основава на неизпълнение на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 - кандидатът да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Съдът е извел законосъобразен извод, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснато от административния орган при издаването му нарушение на материалния закон. При проведения контрол за законосъобразност на процесната заповед оспорващият В. Рокоманов е опровергал становището, че проектът му не отговарял на изискванията по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. В процеса на съдебното производство чрез приетите гласни и писмени доказателства, както и с назначената и кредитирана като неоспорена съдебно - икономическа експертиза/л. 48 безспорно е установено, че В. Рокоманов е получил от земеделска дейност най-малко 33% от приходите си за предходната календарна година, поради което отговаря на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. Твърденията в касационната жалба, че кандидатът не е индивидуализирал имота, с който ще се доказва земеделска дейност, не могат да бъдат споделени, защото в подадения от Рокоманов анкетен формуляр ЗП-01-2179/23.12.2015 г. е бил посочен конкретен имот в с. Владая, с начин на трайно ползване-зеленчукова градина, с площ от 0. 03 ха., за която са представени нотариален акт № 55, том ХХІІ, н. д. № 3585 от 28.07.1988 г., нотариален акт № 36, том VІ, рег. № 7519 по НД 846 а от 13.08.2003 г., както и два договора за отдаване под наем на дворно място за срок от една година. На 29.09.2016 г. е била направена и проверка на място в процесния имот в присъствието на Рокоманов, като е бил съставен съответно и контролен лист, в който изрично е отразено, че културите домати и трайни насаждения, посочени в бизнес плана, се отглеждат и са налични. Правилни са и изводите на съда относно разпоредбата на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба № 10, в която законодателят е предвидил алтернативни възможности по отношение на документите, доказващи правното основание за ползване на имотите, тъй като след всяка подточка е използван съюзът "и/или". В настоящия случай административния орган не е съобразил данните в Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 23.12.2015 г., в която Рокоманов посочил местонахождение на имот с ЕКАТТЕ 11394 в с. Владая на използвана земеделска земя с площ от 0. 03 ха. под наем, с което е изпълнил изискването по чл. 5, ал. 12, т. 3 б. "б" от Наредба № 10. Съдът правилно е преценил, че земеделският стопанин е представил всички изискуеми документи за доказване на приходите от земеделски дейности. Те се отнасят за предходната календарна година, т. е. предхождаща годината на кандидатстване и съобразно изискванията те следва да са регистрирани не по-късно от края на предходната година спрямо годината на кандидатстване. Обосновано съдът се е позовал на експертното заключение, приемайки, че изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. в случая е било изпълнено към датата на подаване на заявлението за подпомагане по процесната мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". Изводът е правилно формиран въз основа на декларирания от Рокоманов доход от земеделска дейност за 2015 г. в размер на 2120 лв., който представлява приход от земеделска дейност за предходната календарна година спрямо датата на кандидатстване по смисъла на параграф единствен, т. 23 от наредбата, и съставлява 35, 20 % от общия му доход за 2015 г. Законосъобразен е решаващият извод на съда, тъй като оспорената заповед противоречи на материалноправните условия за издаването й по чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС - решение № 13128 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 7824/2018 г., решение № 3529 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 3738/2018 г., решение № 8166 от 03.06.2019 г. по адм. д. № 11526/2018 г., всички- на ІV отд на ВАС Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 11 от делото договор, установяващ действително плащане на договореното в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази наличието на инвокирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., че по административните дела по ЗПЗП минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е 500 лева, го намира за неоснователно. Поради това Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Перник следва да заплати разноски на ответната страна в този, а не в редуциран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение