Решение № 17218 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 918/2017 г.

Решение № 17218 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 918/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Трегер"ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Витоша, ул. "Родопски извор" № 72, вх. ... – партер, представлявано от И. Станков – управител, чрез адв. А. Делчев, против решение № 1110/20.12.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка №КЗК-332/2016 година. В жалбата са релевирани доводи, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. При подробно изложени доводи моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като се върне преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски по делото. Представена е писмена защита и допълнителна такава. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата. При изложени съображения счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова моли да бъде оставено в сила. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на алтернативност прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересована страна – "Софийска вода" АД чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на КЗК е правилен и законосъобразен акт, тъй като Комисията е изследвала изцяло всички необходими и събрани в хода на производството доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и е оспорил като прекомерен претендирания адвокатски хонорар. Представено е писмено становище. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да се произнесе по оспорването, настоящият състав прие за установено от фактическа страна следното: Производството по преписка №КЗК-332/2016 г. пред КЗК е било образувано по искане "Трегер" ООД, на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 37 а от ЗЗК от страна на "Софийска вода" АД, преустановяване на нарушението и налагане на предвидените в закона санкции. Комисията е установила че "Трегер" ООД извършва стопанска дейност, свързана с организация и управление на хотели и ресторанти, а от 2007 г. до момент на постановяване на решение дружеството управлява "Метрополитън хотел", гр. С. съгласно договор за наем, ведно с анекс към него. Заинтересованата страна по настоящото производство "Софийска вода"АД осъществява дейност по предоставяне на услуги по водоснабдяване, канализационни услуги, пречистване на отпадъчни води на територията на Столична община въз основа на концесия. Комисията е установила, че "М. Х. С." е присъединен към водопроводната и/или канализационна мрежа на Столична община по силата на безсрочен договор № 291/20.04.2.0007 г., подписан между "Софийска вода" АД и собственика на имота, който в последствие се стопанисва от дружеството жалбоподател. Услугите по договора се заплащат съгласно утвърден ценоразпис от "Софийска вода" АД. В договора са предвидени възможности за прекратяване, като съгласно чл. 20, ал 2 е посочено, че договорът може да бъде прекратен с 30-дневно писмено предизвестие от "Софийска вода" АД, когато има допуснато съществено нарушение от страна на клиента. Комисията е установила, че между жалбоподателя и заинтересованата страна има подписан договор за извършване на услугите водоснабдяване и/или отвеждане и/или пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска цел, като в същия е било посочено максимално допустимите концентрации на вещества в производствени отпадъчни води, заустени в градска канализационна мрежа. Също така в договора са предвидени права и задължения на страните във връзка с измерването на количеството изразходвани, отведени и пречистени води, цените на предоставяните услуги и начините за заплащането им. Цените на видовете услуги са определени от ДКЕВР. В договора са уредени установяването на замърсеността на отпадъчните, съответно реда за взимане на проби. Този договор е влязъл в сила от 12.09.2012 г. и е бил прекратен на 12.09.2015 година. На 22.03.2016 г. "Софийска вода" АД е направила предложение за сключване на договор с "Трегер" ООД нов проект на договор за извършване на услугите. Комисията е установила, че от справки и протоколи за вземане на проба от отпадъчни води на хотела е видно, че по време на действието на договора от 12.09.2012 г. в периода от 2012 г. до 11.05.2015 г. от "Софийска вода" АД са извършени пробовземания от отпадъчни води от хотела, от предоставените резултати, несъответствия със заложените норми на отпадните вещества са установени само две от взети проби. От резултатите на извършеното пробовземане на 06.08.2014 г. са установени завишени количества "Активна реакция" и завишени количества Алфа – СПАВ, като паралелна проба не е взета. За този резултат дружеството жалбоподател е уведомен писмено. Другата проба извършена на 12.11.2014 г. също е установено завишени стойности и тук не е взета допълнителна паралелна проба. На следващо място КЗК е установила, че от протоколите за вземане на проба и протоколи за изпитване е видно, че след прекратяване на договора за извършване на услугите водоснабдяване и/или отвеждане и/или пречистване на отпадъчни води при използване на вода за стопанска цел 12.09.2015 г., сключен между двете дружества са извършени пробовземания от отпадъчните води от хотела. Настоящия жалбоподател "Трегер" ООД подава жалба срещу "Софийска вода"АД в Комисията за енергийно и водно регулиране, в които са били оспорени посочените по-горе резултати. С решение №Ж-70 от 16.07.2015 г. КЕВР е разгледало поведението на "Софийска вода" АД във връзка с извършените проби на хотела и е направило извод, че действията на оператора са съобразени с клаузите на подписания на 12.09.2012 г. договор за предоставяне на услугата, въз основа на което КЕВР е приела, че жалбите са неоснователни и е прекратила производството. Това решение е било предмет на съдебен контрол и с решение № 464/26.10.2016 г., постановено по адм. д. № 8841/2015 на Административен съд С. - град жалбата на дружеството е отхвърлена. В касационното производство, предмет на обжалване на цитираното по-горе решение, с постановеното решение № 11933 от 08.11.2016 г., по адм. д. № 3556/2016 г., Върховния административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК е оставил в сила. Въз основа на така установените факти и извършен правен анализ, Комисията за защита на конкуренцията е достигнала до следните правни изводи: Обект на анализ е било поведението на "Софийска вода"АД в контекста и търговските отношения с "Трегер"ООД и по – специално действията на оператора във връзка с осъществените от него пробовземания на "М. Х. С.", стопанисван от "Трегер"ООД. Наложените санкции по повод установено завишено замърсяване на отпадъчните води на хотела и ежемесечен мониторинг, в периода от 07.11.2012 г. до 11.05.2015 г., а завишените нива на замърсяване на отпадъчните води са установени от оператора на 06.08.2014 г. и на 12.11.2014 година. Забраната по чл. 37 а от ЗЗК за злоупотреба с по – силна позиция при договаряне, е приета със Закон за изменение и допълнение на ЗЗК обнародвано в Д. вестник бр. 56 от 24.07.2015 г., от която дата влиза и в сила. С оглед § 7 от ПЗР ЗИ ЗЗК, е предвидено, че посочената в чл. 37 а от ЗЗК забрана не би могла да бъде приложена към поведението на "Софийска вода" АД, изразяващо се в извършени пробовземания в периода 2012 г. до месец май 2015 г. и наложени санкции на дружеството за замърсяване на отпадъчни води, доколкото правната разпоредба влиза в сила на 24.07.2015 година. Въз основа на което е прието, че от страна на "Софийска вода" АД в посочения период не е осъществено нарушение по чл. 37 а от ЗЗК. На следващо място по направените твърдения за недобросъвестен мониторинг от страна на "Софийска вода" АД на качествата на отработената вода на хотела, след прекратяване действията на договора между страните от 30.08.2012 г., изразяващо се взимане на проби от 2015 г. – април 2016 г., е прието, че същите не следва да бъдат предмет на проверка от страна на КЗК, тъй като осъществяването на постоянен мониторинг от страна на ВиК оператора е нормативно установено задължение, съобразно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. А пък съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, контрола за спазване на описаните задължения от страна на оператора е в правомощията на басейновите дирекции за управление на водите и регионалните инспекции по околна среда и водите съгласно компетентността и условията, определени в Закона за водите. Въз основа на което е прието от КЗК, че същата не разполагала с компетентността да се произнася по същество дали и доколко "Софийска вода"АД в качеството си на ВиК оператор има право да извършва мониторинг, предвид на обстоятелството, че решаването на този въпрос е предмет на секторна регулация. А и още повече поведението на ВиК оператора е било предмет на разглеждане и анализ от страна на КЕВР, която се е произнесла с решение №Ж-70 от 16.07.2015 г. на КЕВР, с което жалбите на "Трегер" ООД са приети за неоснователни и производството е било прекратено, същото е потвърдено с Решение № 11933/08.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3556/2016 г., на Върховния административен съд, което е окончателно. Въз основа на което КЗК е приела, че производството следва да се прекрати в частта, касаеща твърденията за осъществяване на мониторинг от страна на "Софийска вода" АД, след прекратяване действието на договора на 12.09.2015 г. В съдебното производство "Трегер"ООД е представило следните доказателства: Писмо изх. № 26-00-1763/18.01.2017 г. на министъра на околната среда и водите и писмо № 70-00-1247 от 07.12.2016 г. на заместник – министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство, в който по искане на управител на хотел /който не е страна в настоящото производство/ е направено тълкуване на разпоредби на Наредба № 7 от 14 ноември 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Представено е и писмо с изх. №В-12-00-313/29.11.2016 на КЕВР адресирано до управител на хотел /който не е страна в настоящото производство/ с искане за отговор на въпрос – попада ли градски хотел в обхвата на действие на Наредба № 7 от 14 ноември 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. С молба от 11.05.2018 г. дружеството "Софийска вода "АД е представило справка за обслужваните от дружеството хотели, на които се предоставят услугите "отвеждане" и "пречистване" на отпадни води; справка за осъществения мониторинг върху качеството на отпадъчните води отвеждани и пречиствани от обектите от август 2012 г.; справка за тарифите, по които са фактурирани услугите "отвеждане"и "пречистване" на обектите за периода от август 2012 г. до настоящ момент. Със становище от "Трегер" ООД подадено на 23.05.2018 г. са приложени извлечение от регистър на НСИ – общ брой на действащите места за настаняване на територията на Столична община за периода 2012-2017 г., извлечение от регистър на НСИ – - брой хотели категория 3 звезди на територията на Столична община за периода 2012-2017 г., извлечение от регистър на НСИ – - брой хотели категория 4-5 звезди на територията на Столична община за периода 2012-2017 г.; Неизчерпателен списък на хотели, пропуснати в представената от "Софийска вода" АД справка по т. 1. С определение от 10.10.2018 г. е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Същата е своевременно представена. На база извършен анализ вещото лице е приело, че от представените по делото справки, през разглеждания период "Софийска вода" АД е прилагало тарифите за промишлени и стопански потребители по отношение на изброените хотели, като в табличен вид е посочило системата до м. 02. 2015 г. и системата м. 03. 2015 г., като е вписало, че тарифите за битови потребители и приравнени на тях, и отделно заведени бюджетни са с различни кодове и не се прилагат по отношение на хотелите, включени в справките. Експерта е посочил, че цифрите в колоните за месеците от периода показват броя на отчитанията за месеца – 1 означавало, че няма промяна на тарифата през месеца и няма два отчета по различни цени. В проведено съдебно заседание на 18.02.2019 г. по отношение на експертизата процесуалния представител на жалбоподателя е имал въпроси, въз основа на което е оспорил същата и е поискал допълване на експертизата. Във връзка с извършването на допълнителна такава на основание чл. 192 от ГПК процесуалния представител на жалбоподателя е направил доказателствено искане съдът да задължи трети не участващи лица да представят фактури и доказателства за плащане, за да може вещото лице да се запознае и с тях. Същото е допуснато от съда, въз основа на което са изпратени седем броя писма до трети лица /л. 229 до л. 235 от делото/. В изпълнение на което с писмо от 19.04.2019 г. дружеството "Карго ер" ООД е представило изисканите доказателства, като изрично е посочило, че същите са неотносими към правния спор. На 22.04.2019 г. е предоставено писмо от "Ф. И." АД. На 24.04.2019 г. е представено писмо от К. Георгиев в качеството си на управител на "Централ 52"ЕООД е представил заверени копия на потребители ВиК услуги за период 2012-2018 г- и доказателства за извършени плащания по тях на хотел "Форум" и хотел "Централ", ведно с приложения. Представена е молба от "Интерхотел гранд-хотел С." АД, с която са представени изисканите документи. На 09.05.2019 г. от "М. Х. Б." ЕООД, са представени изисканите документи. На 05.06.2019 г. "ИнтерКонтинентал мениджмънт България" ЕООД са изразили становище, че не оперира пряко хотела, находящ се в гр. С. и не е адресат на фактури за ВиК услуги, ползвани от хотела. Въз основа на което е завил, че не разполага с изисканите документи. На 11.06.2019 г. "АТМ Център" е представило с молба изисканите документи. С определение от 24.04.2019 г. съдът е назначил вещо лице по допусната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. От същата е видно, че вещото лице е достигнал до извода, че редовно е водено счетоводството на "Софийска вода" АД, относно получените плащания във връзка с ВиК услуги, предоставени на хотелски обекти. Връзката между софтуерната система за отчитане, от които са представените по делото справки/извлечения на "Софийска вода"АД издаваните от същата фактури и други счетоводни документи е, че софтуерните системи не са отчитани, а те акумулират резултатите, които се фактурират и се изпращат на потребителите. На следващо място вещото лице е посочило, че съгласно тази система за отчитане, издадените фактури и други счетоводни документи на "Софийска вода" АД, всичките обекти цитирани в описите/справките приложени в кориците на делото са за хотелски обекти и дружества-оператори, на които се предоставят ВиК услуги. На следващо място експерта е посочил, че не всички данни, съдържащи се в представените по делото извлечения от системите за отчитане на "Софийска вода", при извършен анализ и съпоставяне с данните от издадените фактури или други счетоводни документи на "Софийска вода"АД се потвърждават. Не от всички данни съдържащи се в предоставените справки, софтуерни системи за отчитане, счетоводни документи и фактури на "Софийска вода" АД, съответстват на данните от писмени доказателства, събрани по делото относно хотелски обекти. Вещото лице е установило, че има и несъответствия и във посочените от жалбоподателя данни на дружествата, консуматор на ВиК услуги. В експертизата се сочи, че цените на използваните в системата за отчитане кодове, съгласно приетите от КЕВР решения за определяне на пределни цени на ВиК оператора по ЗРВКУ съответстват на разпоредбите на чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по ЗРВКУ. Експерта е приел, че по отношение на двете системи за отчитане, използвани от "Софийска вода" АД, нанасяне на цифра 1 сама за себе си означава, че за съответния календарен месец е извършено замерване на водомерите на клиентите на доставчика и съгласно съответния шифър/код е измерено съответно: шифър/код/стара система CW 41, нова система P-COM – W, символ – 1, вид услуга – доставяне вода; шифър/код/стара система CS 74, нова система P-COM-SW, символ 1, вид услуга – отвеждане вода и шифър/код/стара система CT 74, нова система P-COM-TR, символ 1, вид услуга – пречистване вода. Цифрата 1 означава и, че за съответния календарен месец на основание на извършеното замерване на водомерите на клиентите от доставчика е извършено и фактуриране на услугите. Експерта сочи, че липсата на попълване в съответното поле за календарен месец, според твърденията на оторизираните длъжностни лица на "Софийска вода" АД, означава, че за тези месеци има просрочено плащане на начислени суми, зареди което е начислена лихва за това просрочие до погасяване на просроченото плащане. На следващо място по отношение на системата за отчитане, използвана от "Софийска вода" АД до м. Февруари 2015 г. според вещото лице е прието, че цените на ВиК услугите, съгласно всеки един от използваните кодове е: шифър/код/стара система CW 41, символ – 1, вид услуга – доставяне вода, цена без ДДС- 0. 990 лв. /к. м.; шифър/код/стара система CS 74, символ 1, вид услуга – отвеждане вода, цена без ДДС 0. 310 л. /к. м. и шифър/код/стара система CT 74, символ 1, вид услуга – пречистване вода, цена без ДДС – 0. 430 лв. /к. м. По отношение на системата за отчитане, използвана от "Софийска вода" АД до м. февруари 2015 г. – цените, които съответстват на ВиК услуги и на които съответстват кодовете са: СМ03 – вода общо потребление – 0. 990 лв на куб. м; , СМ06 и СМ09 – услуги по довеждане, отвеждане и пречистване 0. 310 лв. на куб. м, като експерта сочи, че цените съответстват на посочените по – горе и CW 41 – доставяне на вода – 0. 990 лв. на куб. м и С/М – лихва. На следващо място експерта е установил, че дублирането и/или паралелното прилагане на тези кодове заедно с други кодове, както например по отношение на обект под номер на инсталация 4000681697 на потребител "Х. Х."АД, означавало, че на този адрес е осъществявано захранване към контролни водомери в случай на общо потребление. Разликата на цените на ВиК услугите съответстващи на кодовете CS41 – CS74; CT41 – CT74 е в степен на отвеждане и пречистване на водите/ която представлявало биологическата потребност от кислород за 5 дни/. На следващо място се сочи, че дублирането на кодове в рамките на един и същи месец по отношение на един и същи обект означавало наложена санкция по реда на чл. 20 от сключения между стопанските субекти договор за отвеждане на замърсените води в повече от допустимите норми. Код CS41 означава измерено пречистване по цена 0. 430 лв.; код CS74 – означава измерено отвеждане/канал/ по цена 0. 310 лева; а за кодове CT41 и CT74 е съгласно посоченото по-горе. По отношение на системата за отчитане, използвана от "Софийска вода" АД до м. февруари 2015 г. кодове означават: CRM1 – няма тарифа, CT64 – санкция по чл. 20 от Договора с потребителя и CT66 – санкция по чл. 20 от Договора с потребителя. А по отношение на системата за отчитане, използвана от "Софийска вода"АД до м. февруари 2015 – Означението С – се прилага и по отношение на тарифите за битови потребители от гледна точка на цените по които се заплащат ВиК услугите "довеждане", "отвеждане" и "пречистване" – означава, че това е клиент/потребител, който е битов, търговски и бюджетен и се означава с този код "С". На последващо място по отношение на система за отчитане, използвана от "Софийска вода" АД до м. февруари 2015 г. обект под номер на инсталация 4000526543 на потребител "С. А. Х." е същият потребител "С. А. Х.". за който потребител има две вписвания в системата за отчитане на "Софийска вода" АД съгласно представените по делото справки и ВиК услугите, които е получавал същия са: СМОЗ-0. 990 лв.; СМ06-0. 310 лв и СМ09-0. 43 ЛВ., което представлява – доставяне, отвеждане и пречистване общо потребление. И услугите с кодове CS-41 – отвеждане по цена 0. 310 лв.; CT-41 – пречистване по цена 0. 430 лв и CW-41 – доставяне, отвеждане и пречистване по цена 0. 990 лв. По отоншение на системата за отчитане, използвана след м. март 2015: цените на ВиК услугите довеждане, отвеждане и пречистване се фактурират на обектите, означени с буква "D" в края на кода, което означава таксуване на отвеждане и/или пречистване на стопански/търговски/клиент по следните цени: довеждане от м. 03. 15 г. до м. 05. 16 г. – 0. 990 лв и след 05. 16 до м. 04. 17 – 1. 04 лв.; отвеждане - от м. 03. 15 г. до м. 05. 16 г. – 0. 310 лв и след 05. 16 до м. 04. 17 – 0. 36 лв. и пречистване от м. 03. 15 г. до м. 05. 16 г. – 0. 430 лв и след 05. 16 до м. 04. 17 – 0. 39 лв. На следващо място експерта е приел, че по отношение на системата за отчитане, използвана от "Софийска вода" АД след март 2015 г. от гледна точка на приложимите цени на ВиК услугите довеждане, отвеждане и пречистване кодът Р-DOM, приложен към обект под номер на инсталация 4000150223 на "Стефансон ММ" ООД и към обект с номер на инсталация 4000496571 на "ГалинХостел"/"И. Т." ЕООД. Посочените обекти представляват стопански субекти и данните по отношение на тях, съдържащи се в представените от "Софийска вода" АД справка следва да се разчитат както на другите стопански субекти, като ВиК услуги. По отношение на системата за отчитане след м. март 2015 г. използвана от "Софийска вода" АД от гледна точка на приложимите цени на ВиК услуги кодът Р-BUD, приложен към обект под номер на инсталацията 400643616 на "Ф. П. М." ЕООД, означава захранване, след някой бюджетен клиент/захранен от бюджетен клиент, но пак е общо потреблените. Посоченият обект представлява хотел, данните по отношение на него съдържащи се в представените от "Софийска вода"АД справки следва да бъдат разчетени, както на другите хотели адекватно на вида ВиК услуга. Системата за отчитане използвана след м. март 2015 г. от гледна точка на приложимите цени на ВиК услуги по новата система на фактуриране кодът Р – COM-0 приложен към обект под номер на инсталацията 4000324105 и към обект под номер на инсталация 1000324352 на потребител "Маркан" ООД, който е хотел означава, че няма тарифа/няма стойност, санкция по чл. 20 от Договора с потребителя и отново санкция по чл. 20 от Договора с потребителя. Системата за отчитане след м. март 2015 г. от гледна точка на приложимите цени за услуги едновременното приложение на код P-COM-SW, означава отвеждане на вода I – ва степен с 0 до 220 броя молекули вода и Р – COM-SW2, означава отвеждане на вода II – ра степен с 200 до 600 броя молекули вода БПК – 5, например по отношение на обект под номер на инсталация 4000288761 на "АТМ Център" ОО, който е хотел. Цените по които са фактурирани и заплатени ВиК услуги предоставени през процесния период от "Софийска вода" на хотел "Вега", опериран от "Карго ер", по – конкретно през март – април 2013 година; м. май – юни 2014 г., м. ноември- декември 2015 г. и м. ноември – декември 2016 са посочени по – горе, както и цените по отношение на хотел "Форум" опериран от "Централ 52" ЕООД, по – конкретно през м- август – септември 2014 г. са посочени по – горе. На последно място вещото лице е приело, че към някои хотелски обекти, обслужвани от "Софийска вода" АД от 2-12 г. до настоящ момент не са прилагани цени за заплащане на ВиК услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, съответстващи на цените приложими към битови потребители и приравнени към тях обществени търговски и други потребители, съгласно приетите от КЕВР решение за определяне на пределни цени на ВиК оператора по ЗРВКУ. В съдебно заседание проведено на 14.10.2019 г. експертизата е приета и същата не е оспорена. На следващо място "Трегер" ООД, е представило писмо от управителя на хотел /неучастващ в настоящото производство/ адресирано до министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на здравеопазването, с искане за извършване на тълкуване на Наредба № 7 от 14 ноември 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Също така са представени фактури на "Софийска вода"АД по отношение на извършено отчитане и таксувана консумация, но по отношение на дружества, които не са участвали в производството, същите са от стр. 164 до стр. 175. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира, че оспореният акт е законосъобразен, постановен от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав счита, твърденията за нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗК са неоснователни. Тъй като с разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 от ЗЗК се предвижда, че се забранява всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите. Въз основа на извършен от страна на Комисията анализ, при който е достигнала до извода, че не са налице всички необходими предпоставки за реализиране на състава на посочената разпоредба. Правилно и законосъобразно КЗК е установила, че посочената забрана в чл. 37 а от ЗЗК не намира приложение към поведението на "Софийска вода" АД, изразяващо се в извършване на пробовземания в периода 2012 г. до месец май 2015 г. и наложени санкции на жалбоподателя за замърсяване на отпадъчните води, доколкото правната разпоредба е влязла в сила на 24.07.2015 г., т. е. след периода предмет на извършената проверка, когато описаните действия не са били обект на правна забрана. Следва да се приеме, че приложимото материално право се определя съобразно периода от време, в който са възникнали юридическите факти свързани с осъществяването на разглежданото поведение, в съответствие с принципа на чл. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. В случая се касае за факт от действителността, установен в хипотезата на правна норма, като източник на конкретни права и задължения. Юридическите факти съобразно конкретната разпоредба, са действия или бездействия при договаряне. В правната доктрина се приема, че сключването на един договор не е прост юридически факт, тъй като предполага няколко отделни юридически факти- отправяне на оферта, приемане на така и т. н., като всеки един от тях е свързан с определени правни последици. По този начин всеки един юридически факт от състава по сключване на договора има самостоятелно действие, различно от действието на целия фактически състав. Самият договор също е юридически факт. Приложен към конкретната правна норма се стига до извода, че за да се приеме наличието на действие или бездействие от предприятие с по – силна позиция при договаряне, то действията по договарянето, в това число от момента на сключването на договора и в периода на неговото действие следва да бъде след 24.07.2015 година, какъвто не е настоящия случай. Поради това всички правни изводи в обратната посока биха били в противоречие с материалния закон, в тази връзка релевираните в тази посока доводи следва да се приемат за неоснователни. На следващо място по релевирания довод за липса на произнасяне от страна на КЗК по отношение на нарушение по чл. 21 от ЗЗК следва да се приеме за неоснователно, поради следното: От една страна съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производството пред КЗК за установяване на нарушение по Г. седма от Закона за защита на конкуренцията се образува по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага извод, че за да бъде сезирана валидно КЗК и да се породи задължението за постановяване на акт по същество е необходимо молителят да обоснове пряко и лично засягане или застрашаване на свои права и законни интереси. Видно от утвърдената форма на искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, във всяко предявено такова следва да се опише поведението на лицето, срещу което е оплакването и всички свързани с него факти и обстоятелства, които молителят счита за съставляващи нарушение на ЗЗК. Това е направено от "Трегер" ООД в искането му от 16.05.2016 година. От същото е видно, че в началото изрично дружеството е посочило, че производството е искано във връзка с установяване на извършено нарушение по Г. VIIа от ЗЗК от страна на "Софийска вода"АД, изложени са съображения именно в тази посока. В петитума на искането чисто формално, бланкетно, без да са изложени конкретни съображения подкрепени със доказателства е направено отбелязване за злоупотреба с монополно или господстващо положение като е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Следователно изложените в искането фактически обстоятелства са приети за установени от КЗК и тя, като орган за защита на конкуренцията разполага със законовото си право да ги подведе под относимата според тях правна норма от ЗЗК, без да е обвързана с правните квалификации, съдържащи се в искането. В настоящия случай е видно, че КЗК съобразявайки изложеното от искателя е приела, че предвид особеността на случая попада в хипотезата на чл. 37 а от ЗЗК. На следващо място следва да се приеме, че е недопустимо подлагането на едно и също търговско поведение едновременно по чл. 37 а и по чл. 21 от ЗЗК, тъй като двете производства са алтернативни и производствата по тях са различни от гледна точка на процедура и начин на проучване. На следващо място е правилен извода на Комисията, че твърденията за недобросъвестен мониторинг от страна на "Софийска вода" на качествата на отработената вода на хотела след прекратяване на договора между страните от 30.08.2012 г., изразяващо се в пробовземане в периода от месец ноември 2015 г. до месец април 2016 г., макар тези действия да са извършени след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 37 а от ЗЗК, същите не са от компетентността на КЗК, тъй като осъществяването на постоянен мониторинг от страна на ВиК оператора е нормативно установено и е извън правомощията на Комисията да се произнася по този въпрос, доколкото е същия е предмет на секторна регулация. А и видно от установеното от КЗК поведението на "Софийска вода" АД спрямо "Трегер"ООД е било предмет на произнасяне от страна на КЕВР, която в рамките на своите правомощия се е произнесла по жалбата. Решението на регулаторния орган е било обжалвано пред съда и с решение № 3556/2016 г., по адм. дело № 3556/2016 г. на ВАС е потвърдено решение на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата на "Трегер"ООД срещу решението на регулаторния орган като неоснователно. На последно място въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че събраните в настоящото съдебно производство писмени доказателства, представляващи писма по тълкуване на правни разпоредби, справки, две експертизи и изискани документи от трети не участващи лица следва да се приемат за неотносими към настоящият съдебен спор, тъй като се установи от една страна, че съответните действия не могат да бъдат обвързани под нормата на чл. 37 а от ЗЗК, тъй като същата е била приета след периода на твърдяното нарушение. Отделно доказателствата обхващащи периода след 11.05.2015 г. също са неотносими. По изложените съображения съдът приема, че изводите на КЗК съответстват на събраните доказателства, направените въз основа на тях обосновани фактически констатации, приложимите материалноправни норми и тяхната цел. След като не са налице основания за отмяната на оспореното решение по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, основателни на основание чл. 143, ал. 4 от АПК се явяват претенциите на ответника по жалбата - Комисия за защита на конкуренцията и заинтересованата страна "С. В."АД, за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Н. К. за защита на конкуренцията и на "С. В."АД се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ размер. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. При невисоката фактическата и правна сложност на делото, за производството по настоящото дело размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи 100 лева за ответника Комисията за защита на конкуренцията и 100 лева за "С. В."АД. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,