Решение № 10870 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13715/2018 г.

Решение № 10870 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13715/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Желев срещу решение № 1754/27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 906/2018 г. от Административния съд – Варна. С решението е отхвърлен предявеният от М. Желев иск с пр. осн. чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 25 000 лева, настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на територията на Затвора – гр. Варна, за периода 19.03.2014 г. – 19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението до датата на окончателното ? изплащане. Със същото решение М. Желев е осъден да заплати на ГДИН сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице. В касационната жалба, касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба от М. Желев, с която е предявен иск срещу ГДИН, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на територията на Затвора – гр. Варна, за периода 19.03.2014 г. – 19.03.2018 година. Поискано е и присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 19.03.2013 г. до окончателното ? изплащане. От фактическа страна по делото е прието за установено от административния съд, че М. Желев, е задържан в затвора на 21.06.2001 г. с мярка за неотклонение "задържане под стража" като считано от 28.06.2001 г. му е приведено в изпълнение наказание от 1 г. лишаване от свобода по НОХД № 889/97 г. на Районен съд - Варна, изтърпяно на 28.06.2002 г., а считано от 28.06.2002 г. му е приведено общо наказание от 1 г., 1 м. по НОХД № 3173/2002 г.; НОХД № 4701/2001 г. на Районен съд - Варна и НОХД № 168/2000 г. на ВС - Варна, изтърпяно на 28.07.2003 г. Считано от 28.07.2003 г. му е приведено наказанието по НОХД № 1245/2001 г. на Окръжен съд - Варна доживотен затвор при специален режим, като със Заповед № 157/26.06.2001 г. на началника на Затвора - Варна е разпределен в Зоната с повишена сигурност (ЗПС), а със Заповед № 1/05.02.2018 г. на началника на Затвора е изведен от ЗПС и е настанен в общите части на затвора - Варна, ІІ-ра група от 09.02.2018 г. Съдът, съгласно медицинска справка за ищеца, представена с писмо вх. № 6814/11.04.2018 г. (л. 20), е приел за установено, че Желев страда от инсулинозависим захарен диабет, ІІ тип със затлъстяване, с изчерпан инсулинов резерв, ДПНП на ДК, хипертонична болест ІІ ст., лека степен, СФ, ХОББ І ст., ХДН-О, като според последно решение на ТЕЛК при МБАЛ "Света Анна" № 160/27.11.2017 г. му е определена трайно намалена работоспособност 66% (л. 125) и предвид диагнозата му Захарен диабет ІІ тип, му е назначена диета № 9. Съдът, съгласно справка изх. № 202/01/05.04.2018 г. (л. 22), е установил, че храненето на лишените от свобода в териториалните поделения на ГДИН, респ. Затвора - Варна, се извършва въз основа на Указания за реда и начина на хранене", утвърдени от Главен директор ГДИН на 29.05.2012 г., като храненето на лишените от свобода се осъществява съгласно таблици, въз основа на които, в местата за лишаване от свобода комисия, включваща завеждащия домакинската служба, главен готвач и медицинско лице, изготвя седмични менюта с определен калориен състав. Съдът е установил и че на Желев е осигурявана храна за периода 19.03.2013 г. – 19.03.2018 г., съобразена с предписанията на Медицинския център при Затвора – Варна. Съдът, на основание приетата по делото медицинска документация, е установил, че съгласно амбулаторен лист № 374/18.03.2011 г. (л. 168) на Желев е извършен преглед - консултация от д-р И. Георгиева с поставена диагноза: МКБ К21 – гастроезофагеална рефлуксна болест; придружаващи заболявания и усложнения: К29-гастрит и дуоденит; К 76 – други болести на черния дроб, а съгласно епикриза на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – вътрешно отделение (л. 44), лишеният от сводоба е постъпил в болницата за периода 19.06.2012 г. - 02.07.2012 г. с диагноза: хипертония арт. гр. ІІ; гастритис еритематоза антралис; диабетес мелитус – ІІ тип; обезитак гр. ІІ; тендовагинитис полицис декстра, като в анамнезата било отбелязано, че лишеният от свобода ".... постъпва за втори път в отделението с оплаквания от почти постоянни болки в сърдечната област, непреминаващи от медикаменти, продължаващи около 24 часа.... при определен вид храна имал оплаквания от стомаха – болки, гадене и повръщане. Провежда системно лечение за арт. хипертония и захарна болест... ". Установено е, че Желев е изписан от отделението с препоръката да остане на посочената в епикризата терапия и язвена диета, като са му предписани съответните медикаменти. От амбулаторен лист № 438/19.02.2015 г. (л. 43) е установено, че на лишения от свобода е извършен и преглед – консултация от д-р М. Бочева, като му е поставена диагноза: МКБ J39. 3 – реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, с неуточнена локализация. Амбулаторен лист № 555/19.02.2015 г. (л. 42) показвал, че на Желев е извършен преглед – консултация и от д-р Р. Димитрова, с поставена диагноза: МКБ J44. 8 – друга уточнена хронична белодробна болест, а от амбулаторен лист № 505/19.02.2015 г. (л. 170) се установява, че на ищеца е извършен преглед – консултация от д-р В. Градинарова, с поставена диагноза: МКБ К29. 9 - гастродуоденит; придружаващи заболявания и усложнения: К58 – синдром на раздразненото черво с диария. Първоинстанционният съд е установил, че в с. з., проведено на 26 юни 2018 г., като свидетели са разпитани лишеният от свобода К. Сашев Радев, лишеният от свобода М. Живков, д-р К. Кръстев и медицински фелдшер М. Златева. Свидетелят Радев е дал показания за това, че познава Желев от 2000 - 2001 г., който през годините развил заболявания – диабет, язва, гастрит и хипертония. През времето на познанството им бил свидетел на конфликти по повод предоставяне и забавяне на лекарствата, които били необходими на Желев, получаването на храната и избора на диета дали за гастритно - язвеното му заболяване или за диабета му. Честите оплаквания на ищеца по думите на Радев били от подут стомах вследствие от храните, които му били давани, като имало и случаи, в които нямало какво да яде, защото са му били носени маслини, които Желев не можел да консумира. От показанията на свидетеля Живков съдът е установил, че познанството му с ищеца било от месец март 2010 г. Според свидетеля Желев е ходил многократно при лекар с едни и същи оплаквания, свързани с наличието на язва и болки, като искал назначаване на диета. Живков е свидетелствал, че на Желев му е отказвана поносима за него храна, като често умишлено са му носени маслини, каквито той не може да яде. Според свидетеля, Желев му се оплаквал от болки в корем, както и за невъзможността му да консумира храната, която му носят, т. к. била отвратителна, а храната, която му се полагала заради диабета – не му била давана. Живков посочил, че Желев се оплаквал от назначената диета № 9, тъй като тя била причина да го боли корема и да повръща и за това искал да му я заменят. От показанията на свидетелката Златева, първоинстанционният съд е установил, че от 10 години работи като медицински фелдшер в Медицинския център към затвора – Варна и когато започнала работа през м. март 2008 г. имало списък на лишените от свобода, които са на диети, като ищецът бил поставен на първа диета, която била за гастритно оплакване. Според Златева към настоящия момент приоритет било основното му заболяване – захарен диабет, което било с предимство и за което се назначавала диета № 9, превантивно назначавана за болните от захарен диабет при първите установявания на високите стойности на кръвната захар, като впоследствие се уточнявало дали да остане. Свидетелката посочила, че нямало как на ищеца да се назначи първа диета, т. к. тя била противопоказна за основното му заболяване. Що се касае до претенцията на Желев във връзка с храненето, съдът от показанията на свидетелката е установил, че същият пазарувал от лавката в затвора храни, които били противопоказни за диабет. Административният съд е приел за установено от показанията на свидетеля Кръстев, че последният е работил в Затвора – гр. Варна през периода август 2015 г. – октомври 2017 г., като през този период Желев често бил посещавал медицинския център. Според д-р Кръстев, Желев имал захарен диабет – тип ІІ, неинсулинозависим, който впоследствие преминал на лечение с инсулин, заради лош контрол на стойностите на кръвната захар. Кръстев посочил също, че лишеният от свобода имал и алергии, бронхиална астма и хипертонично сърце. Според д-р Кръстев лишеният от свобода имал диета за захарен диабет, като страдал също и от гастрит, за който са му давани съответните медикаменти. Кръстев посочил, че в случаите, в които лишени от свобода имали повече от едно заболяване, за което се полагала диета, се назначавала диета за водещото заболяване. При Желев, според свидетеля, проблем била и алергичната предразположеност към различни вещества, включително и към хранителни продукти, като в този случай тези храни се заменяли с други налични към момента. Свидетелят е отбелязал, че е много важен личния контрол при гастритните заболявания, като всеки пациент с такива оплаквания знаел към какво е чувствителен. Според Кръстев диета № 9 била възможно най-добрата диета за ищеца, защото тя имала допълнителни добавки – за междинните хранения, каквито при гастритната диета нямало. Административният съд, от изготвено и прието заключение по съдебномедицинска експертиза (СМЕ) с вх. № 15391/03.09.2018 г. е установил, че за исковия период 19.03.2014 г. – 19.03.2018 г. липсвала медицинска документация – амбулаторни прегледи, удостоверяващи субективните му оплаквания. Според съда липсвали прегледи от гастроентеролог в т. ч. и в ЕР № 3669 от заседание № 160/27.11.2017 г. на ТЕЛК. От наличната документация било видно, че на ищеца е осигурявана храна без риба, консервирани меса, маслини и без яйца. Установено е, че при наличие на две и повече заболявания е възможно да се направи комбинирана диета – например 9/1, 9/5, което обаче в ТП на ГДИН било невъзможно съгласно съществуващите нормативни документи. При липсата на медицински документ, удостоверяващ наличие на обострено възпалително заболяване на стомаха, съобразно предписанията на МЦ при затвора, му била осигурявана диета № 9 при захарен диабет, което било негово водещо заболяване, придружено с множество усложнения, а представените менюта отговаряли на изискванията по отношение на калориен и химичен състав на храната, имайки за цел балансирано хранене, съгласно утвърдени таблици. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Съдът е приел, че претенцията за неимуществени вреди на ищеца включва преживени чувства на мъка, тъга, малоценност, фрустрация, незащитеност, страх за живота и здравето му и възможни усложнения на здравословното му състояние – претърпени в периода 19.03.2014 г. – 19.03.2018 г. в следствие на нарушения на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, изразяващи се в отказа на длъжностни лица на територията на Затвора - Варна да му бъде осигурена диетична храна, съобразена с гастритното му заболяване. Съдът е приел за безспорно, че бездействието на длъжностните лица да осигурят на лишения от свобода адекватна на здравословното му състояние храна съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и на конкретизиращите я разпоредби на чл. 84, ал. 3, изр. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС – по предписание на лекаря болните да получават диетична храна, но е счел, че в конкретния случай за целия исков период – 19.03.2014 г. – 19.03.2018 г., не се установява длъжностните лица в Затвора - Варна да са действали, съответно - бездействали в нарушение на чл. 84, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. За да обоснове извода си, съдът е приел за некореспондиращи с медицинските документи по делото твърденията на ищеца, че за процесния период е следвало да бъде съобразено гастритното му заболяване и да му се назначи язвена диета. Съдът е установил наличието на данни за гастритно заболяване в АЛ № 374/18.03.2011 г. и в епикриза от 2012 г., съдържаща предписание лишеният от свобода да остане на язвена диета за срок от 1 месец. Установено е също, че на Желев е дадена диагноза ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест - връщане на киселини/хранителни остатъци нагоре към гърлото, гадене). Съдът е приел от друга страна, че показанията на разпитаните по делото свидетели също показвали, че ищецът е имал оплаквания за проблеми със стомаха, но тъй като за целия исков период липсва медицински документ за наличие на обострено възпалително заболяване на стомаха, съответно по тази причина липсва и лекарско предписание на ищеца да се осигурява диетична храна във връзка с тези му оплаквания. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е приел, че медицинските документи по делото сочели, че за исковия период ищецът страда от диабет, тип ІІ, както и че има повишена чувствителност на горни дихателни пътища, като в тази връзка и в изпълнение на чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 2 от ППЗИНЗС на Желев била осигурявана диабетична диета № 9 – обстоятелство, което не е било оспорено от ищеца, като била съобразявана и непоносимостта му към определени храни – риба, консервирани меса, ядки, маслини, замествани със съответния калориен еквивалент. Съдът е приел, че обстоятелството, че Желев не харесвал определени продукти и начина, по който е била приготвена храната според показанията на разпитаните по делото свидетели, не е довело съда до извода, че администрацията на затвора не е изпълнявала задълженията си по чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 2 от ППЗИНЗС. Според съда показанията на свидетелката Златева са потвърдили твърденията на ищеца, че в определен период от престоя си в затвора - Варна, заради оплаквания за проблеми със стомаха, е бил поставен на първа диета – за хронични възпаления на стомаха. Недоказано обаче е останало твърдението на ищеца, че през 2014 г. е бил принуден да избира по коя от двете диети да се храни, като от показанията на свидетелката Златева и свидетеля Кръстев, се е установило, че заради лош самоконтрол – употребата на храни, закупувани от лавката на затвора, които са противопоказни за диабета, ищецът бил получил усложнения и преминал на лечение с инсулин. Съдът е установил от събраните по делото гласни доказателства, медицинските документи и заключението по СМЕ, че захарният диабет е водещото заболяване при ищеца, което довело и до поставянето му на диета № 9, чието меню включвало приготвяне на ястията с олио, използването на захарин и предоставянето на типов хляб. В тази връзка съдът е кредитирал като обективни показанията на свидетелката Златева и свидетеля Кръстев, че претендираната от ищеца диета № 1 – за заболявания на стомаха, предвид включените в нея предимно въглехидратни храни, би била неподходяща и противопоказна за водещото му заболяване, което било и животозастрашаващо. В заключение първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай личностните особености на ищеца във връзка със здравословното му състояние са били отчетени в оптимален обем, като са били спазени Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, както и указанията на главния директор на ГДИН относно примерни менюта за организация на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода, а същите, според СМЕ, отговаряли и на изискванията по отношение на калориен и химичен състав на храната. Макар утвърдените менюта да не осигурявали възможност за изготвяне на комбинирана диета при две или повече заболявания, което било в противоречие с принципа за зачитане на личностните особености на лишените от свобода, то предвид обстоятелството, че на ищеца са осигурявани медикаменти във връзка с оплакванията му за проблеми със стомаха, съдът е счел, че не е достигната минимално изискуемата сериозност на съответното нарушение, за да може то да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Независимо от изхода на спора, съдът е приел, че в полза на ответната страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, но ищецът, на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, следвало да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Варна сумата в размер на 100, 00 лв., представляваща разноски за депозит за вещо лице, които са били изплатени от бюджета на съда. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Първоинстанционният съд е събрал по делото допустими и относими доказателства, които е обсъдил, анализирал вкл. и в тяхната съвкупност, въз основа на което е установил обективно фактическата обстановка по спора. Съдът е формирал обосновани правни изводи и е приложил правилно материалния закон. Решението е мотивирано. В съответствие с нормата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществените нарушения от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. С оглед фактическите твърдения на ищеца, за да се уважи исковата му претенция, по делето е следвало да се докаже, че той е имал през процесния период гастритно заболяване, за което от Затвора - Варна не са му осигурили диетична храна, съобразена с него. Административният съд основателно е посочил, че бездействието на длъжностните лица от администрацията на съответния затвор да осигурят на лишения от свобода адекватна на здравословното му състояние храна би съставлявало ( ако е доказано) нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и на конкретизиращите я разпоредби на чл. 84, ал. 3, от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС – по предписание на лекаря болните да получават диетична храна. В процесния случай обаче за целия исков период – 19.03.2014 г. – 19.03.2018 г., както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не се установява длъжностните лица в Затвора - Варна да са действали/бездействали в нарушение на чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. Обосновано е прието от съда, че твърденията на ищеца, че за процесния период е следвало да бъде съобразено гастритното му заболяване и да му се назначи язвена диета, не кореспондирали с медицинските документи по делото. Въпреки наличието на данни за гастритно заболяване в АЛ № 374/18.03.2011 г. и в епикриза от 2012 г., липсва медицински документ за целия исков период за наличие на обострено възпалително заболяване на стомаха при ищеца. От показанията на разпитания по делото фелдшер - свидетелката Златева, е установено, че в определен период от престоя си в затвора - Варна, заради оплаквания за проблеми със стомаха, Желев е бил поставен на диета № 1 – за хронични възпаления на стомаха, но тъй като според медицинските документи за исковия период лишеният от свобода е страдал и от диабет, тип ІІ, същият е бил поставен на диета № 9, по причина, че диабетът според събраните по делото медицински документи и заключението по СМЕ е негово водещо и животозастрашаващо заболяване, за което претендираната от ищеца диета № 1 – за заболявания на стомаха, предвид включените в нея предимно въглехидратни храни, е неподходяща и противопоказна. От показанията на разпитания по делото свидетел - д-р Кръстев се установява, че ищецът е и с множество алергии, което налага освен диетата за захарен диабет и диета по отношение на хранителните продукти, които ищецът не бива да приема. От показанията на същия свидетел се установява, че в случая на ищеца, възможно най-добрата диета, е тази за захарен диабет, а диетата за гастритноболни не може да бъде предписана на диабетноболни, тъй като в нея има въглехидрати. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели – Кръстев и Златева, като въз основа на тях и заключението по СМЕ е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника при храненето на ищеца с оглед здравословното му състояние. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че максимално са били съобразени спецификите в здравословното състоянието на лишения от свобода при осигуряване на храната му за процесния период като същевременно тя е съобразявана с Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, както и указанията на главния директор на ГДИН относно примерните менюта за организация на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода. Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав