Решение № 4972 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2016 г.

Решение № 4972 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. М. А. от гр. С. срещу решение № 456 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8712/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Дирекция "Национален строителен контрол" - С., редовно призован, се представлява от юриск. Грозданов, който оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на атакуваното с нея решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. ВАС, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. С атакуваното решение № 456 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8712/2015 г. по описа на АССГ, административният съд е отхвърлил иска на А. М. А. от гр. С. с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за обявяване нищожността на влязлото в сила протоколно определение от 18.09.2014 г., постановено от петчленен състав на ВАС - I колегия по адм. д. № 7895/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане молбата на А. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение по адм. д. № 14642/2012 г. по описа на ВАС, трето отделение и производството по адм. д. № 7895/2014 г./ВАС е прекратено. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че е сезиран с допустим иск. Съдът е стигнал до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 /бивша т. 7/ от АПК, доколкото до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата, или в правораздавателната власт на съда, или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са. Съдът, изследвайки предмета и съдържанието на прекратителното определение на ВАС, петчленен състав е заключил, че съдебният акт е постановен от компетентен при правилата на родовата и местна подсъдност съд, от законен състав, в писмена форма и при валидно формирана и ясно изразена воля. Съдът е приел, че наведените от ищеца доводи за нищожност на съдебния акт не само че не могат да обусловят този най-тежък порок, но по същността си съставляват оплаквания за незаконосъобразност на определението, които са предмет на отстраняване и проверка по реда на инстанционния съдебен контрол, но не и по реда на установителния иск за обявяване нищожност на съдебния акт. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 128, ал. 1, т. 7 /сега - т. 8/ от АПК иск като неоснователен. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебния акт, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 /сега - т. 8/ от АПК е процесуална и определя като подведомствени на административните съдилища делата за обявяване нищожност на съдебни решения, постановени от административните съдилища. Същата разпоредба не предвижда компетентност за обявяване нищожност на прекратителни определения на административните съдилища. Като процесуална, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 /понастоящем т. 8/ от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. Стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 /понастоящем т. 8/ от АПК води до извод за недопустимост на иск за обявяване нищожност на прекратително съдебно определение, постановено от административен съд. От съдържанието на тази разпоредба се налага изводът, че за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 7 /сега - т. 8/ от АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. В случая не е изпълнено условието съдебният акт, обявяване нищожността на който се иска - определение от 18.09.2014 г. по адм. д. № 7895/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав, да има решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Това определение е постановено по подадено от М. искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С определението се разрешава само процесуалния въпрос за допустимостта на искането за отмяна като извънреден способ за контрол на влязло в сила съдебно решение. С определението, с което се оставя без разглеждане искане за отмяна, не се формира сила на пресъдено нещо., тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо се простират единствено върху спорното материално право, а в случая с определението е разрешен процесуалният въпрос за допустимостта на извънинстанционно производство по отмяна. По горните съображения съдебното решение на АССГ следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото - прекратено на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение