Решение № 8160 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2009 г.

Решение № 8160 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 76/14.01.2009 г., постановено по адм. д. № 469/2008 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на ЕТ "Светломир Харизанов - Артемис" гр. Русе, представляван от Светломир Илиев Харизанов срещу решение № 15/30.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е оставена без уважение жалбата на осигурителя ЕТ "Светломир Харизанов - Артемис" срещу разпореждане № 256/20.06.08 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Русе за внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионен акт изх. № 1/05.06.2008 г. в размер на 2059,07 лв. от които главница 1223,18 лв. и лихва 835,89 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от ЕТ "Светломир Харизанов - Артемис" гр. Русе, като счита същото постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Неправилно съдът бил приел, че служителката Милена Станчева няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО към 11.02.2005 г. Същата е ползвала правото на отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 52а и чл. 53 от КСО. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Със заповед № 264/02.06.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе е наредено извършване на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на касационния жалбоподател ЕТ "Светломир Харизанов-Артемис". В ревизионния акт е установено като нарушение изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл. 53, ал. 1 от КСО на Милена Руменова Станчева за месеците от февруари до ноември 2005 г. включително, в размер на 1223,18 лв. След приключване на процедурата по разглеждане направеното възражение от едноличния търговец, е издадено разпореждане № 256/20.06.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионния акт 1223,18 лв. и лихви в размер на 835, 89 лв., или общо 2059,07 лв. Съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен с мотиви, че лицето Милена Станчева не отговаря на изискванията на чл. 52а и чл. 53 от КСО за придобит осигурителен стаж и няма качеството на осигурена лице за всички осигурителни рискове по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО . В подкрепа на съжденията си е изтъкнал, че Милена Станчева е сключила трудов договор с ЕТ "Светломир Харизанов-Артемис" на 11.02.2005 г., в същия ден договорът е регистриран в НОИ, а Станчева е подала до работодателя молба за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. По допълнителна разчетна ведомост на лицето е начислено трудово възнаграждение за един ден в размер на 12,25 лв. и дневни пари за 1 ден командировка в размер на 6 лв. Сумите за здравни и социални осигуровки на Станчева за периода 01.02.05 г. - 28.02.05 г. са внесени от работодателя след приключване на ревизионното производство. Това е обусловило изводите на съда, че лицето не е осъществявало трудова дейност и неправомерно е получило осигурителните плащания. Настоящата инстанция намира правните доводи на първоинстанционния съд за неправилни. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО . Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания параграф признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО . За по-голяма яснота следва да се отбележи, че разглежданите периоди по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, при които се зачита осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски първоначална се уреждаха с текста на чл. 10, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и ал. 3 от КСО, като изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 от КСО (в редакцията им с ДВ, бр. 64/2000 г.). С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО ) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна". Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 01.01.2009 г. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм., ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО ) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 163 или по чл. 164, ал. 1 от КТ . При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на платен отпуск за бременност и раждане или правото на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката-майка Милена Руменова Станчева е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, разрешен й на основание чл. 164, ал. 1 от КТ от работодателя. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дела № 8760/2008 г. , № 11304/2008 г. , № 13897/2008 г. и други). Както вече се изтъкна, в хипотезите на чл. 49 от КСО при ползван платен отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл. 52а от КСО, Милена Станчева има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, поради това ревизионен акт изх. № 1/05.06.2008 г. и постановеното въз основа на него разпореждане № 256/20.06.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Русе са издадени в противоречие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Светломир Харизанов - Артемис" гр. Русе, представляван от Светломир Илиев Харизанов срещу решение № 15/30.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е оставена без уважение жалбата на осигурителя ЕТ "Светломир Харизанов - Артемис" срещу разпореждане № 256/20.06.08 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО-Русе за внасяне в приход на ДОО на сумата по ревизионен акт изх. № 1/05.06.2008 г. в размер на 2059,07 лв. от които главница 1223,18 лв. и лихва 835,89 лв. следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,