Решение № 2803 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2012 г.

Решение № 2803 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР- Варна против решение № 312/13.02.2012 г., постановено по административно дело № 3340 по описа на Административен съд- Варна. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиев оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от /АПК/. Моли се неговата отмяна, а също така и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Касационният ответник - Пламен Димитров Георгиев от гр. Варна в изложена писмена защита моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок и от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед рег. № К- 488/30.08.2011 г. на директора на ОД на МВР- Варна, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б "б" и чл. 246, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на Пламен Георгиев - като полицай категория "Е"- III степен на длъжност младши автоконтрольор II степен в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" от Пето РУП - Златни пясъци към ОД на МВР- Варна при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получена най - ниската обща оценка на изпълнението на длъжността. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение касаторът излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от решаващия състав на административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява правилни и законосъобразни решения, които се споделят от настоящата инстанция. Пред първоинстанционния съд е установено, че във връзка с предложение рег. № 2389/15.03.2011 г. на прекия ръководител на Пламен Георгиев със Заповед рег. № К- 180/12.03.2011 г. на директора на ОД на МВР- Варна, е разпоредено извършването на оценка на изпълнение на длъжностните задължения за период от 18 месеца, считано до датата на запознаването му със заповедта за извършване на оценка. На 20.05.2011 г. комисията по оценяването е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността, с която е определила на Георгиев крайна оценка - 6т. Извършеното оценяване е документирано с протокол рег. № 22363/20.05.2011 г. подписан от председателя и членовете на комисията. Въз основа на изготвената оценка, началникът на Пето РУ "Полиция"- Златни пясъци е направил предложение рег. № 5242/24.06.2011 г. до директора на ОД на МВР - Варна, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б "б" от ЗМВР- поради получена най - ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, да се прекрати служебното правоотношение на ответника. Въз основа на изготвената оценка, със заповед № К- 488/30.08.2011 г., директорът на Областна Дирекция на МВР- Варна, е разпоредил прекратяване на служебното правоотношение на Пламен Георгиев, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б "б" и чл. 246, т. 2 от ЗМВР- поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получена най- ниска обща оценка на изпълнението на длъжността. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по оценяване, които са предвидени в чл. 175 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ както и в нарушение на утвърдената със заповед рег. № Iз-1831/10.10.2006 г. Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, утвърдена от министъра на вътрешните работи. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при формално спазена процедура по провеждане на оценяване и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност. Според съда при издаването на цитираната по - горе заповед, органът по чл. 246 от ЗМВР действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да прекрати служебното правоотношение на служителя. Настоящият съдебен състав споделя изводите направени от първоинстанционния съд, че при решаване на спора за законосъобразност на заповедта, извън компетенциите на съда е да контролира правилността на поставената оценка, но е длъжен да провери дали оценката е изготвена съгласно установените правила, защото спазването на административнопроизводствените правила по оценяването, представлява гаранция за обективност при оценяването и подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай, съдът е установил, че оспорената заповед е издадена в нарушение на реда за оценяване предвиден по чл. 175 от ППЗМВР както и в нарушение на утвърдената със Заповед рег. № Iз-1831/10.10.2006 г. Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че правото на защита на ответника не е било нарушено. Видно от доказателствата по делото, е че на ответника след като е изготвена картата за оценка, не му е предоставена възможност да се запознае със справките и становищата, въз основа на които комисията е изготвила оценката. Нормата на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР е императивна и задължава комисията по оценяването да запознае оценявания служител с изготвената оценка. Съдът е изложил подробни мотиви, че за да бъде реализирано в пълен обем правото на оценявания служител да възрази срещу изготвената оценка, следва да бъде запознат както с крайната оценка и начина на формирането й - картата за оценка така и с всички факти и обстоятелства обосновали формирането на тази крайна оценка. Само по този начин ответникът би могъл да реализира в максимален обем правото си на защита, като подаде възражение по реда на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР, което да бъде обсъдено в предложението по чл. 268а от ППЗМВР. Видно от представените по делото доказателства, е че оценката е изготвена на 20.05.2011 г., а Георгиев е запознат с материалите по оценяването на 05.08.2011, т. е. след срока за подаване на възражение. Настоящият състав счита за правилен извода на първоинстанционният съд, че това нарушение трябва да се квалифицира като особено съществено, тъй като крайната оценка като материалноправно основание за постановяването на заповедта не подлежи на съдебен контрол и единствената възможност на оценявания служител да оспори проведеното оценяване е по реда на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР, чрез възражения, които следва да се обсъдят от органа правещ предложението за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът обосновано е приел, че изслушването на служителя впоследствие е неотносимо към факта на нарушението. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че комисията е оценила наказания служител обективно безпристрастно и при пълнота на събраните доказателства. Касационната инстанция намира за обосновани всички правни изводи на съда, че оценката въз основа на която е постановена оспорената заповед е извършена в нарушение на Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители. Съгласно чл. 10 от Методиката оценяващата комисия извършва оценка на служебната дейност въз основа на изчерпателно посочени критерии в Методиката. Така установените критерии са включени в изготвената карта за оценка от 20.05.2011 г., но в нарушение на чл. 10, б "а" от Методиката, по отношение на критерия "Срочно и качествено изпълнение на служебните задължения", при оценяването не са преценявани всички служебни задължения, залегнали в длъжностната характеристика за заеманата от Георгиев длъжност. Разпоредбата на чл. 10 императивно разпорежда да бъдат оценявани всички служебни задължения залегнали в длъжностната характеристика, като на комисията по оценяването не е предоставена възможност за преценка, кои от задълженията по характеристиката ще бъдат оценявани. Във връзка с гореизложеното съдът счита, че нарушението на чл. 10 б "а" от методиката от своя страна води до нарушение на нормата чл. 175, ал. 4 от ППЗМВР, която изисква при изготвяне на оценката за изпълнението на длъжностните задължения задължително да се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика. По критерия за оценяване от Методиката - "Срочно и качествено изпълнение на служебните задължения" от общо 16 показателя по картата за оценка по критерия са изследвани само 5, поради не става ясно по какъв начин комисията по оценяване е формирала оценките по останалите показатели участващи в критерия. Поради гореизложеното съдът обосновано е приел, че в производството по чл. 175 и сл. от ППЗМВР не е извършена обективна оценка на изпълняваната от Георгиев работа в рамките на оценявания период, поради което правилно е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. По тези съображения настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящето. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,