Решение № 6089 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2015. г.

Решение № 6089 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2015. г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Тихомер Ламбев, против решение № 805 от 16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10467/2014 г. на Административен съд София-град. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4212 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 17 686,65 лв. Със същото решение на АССГ е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Ответникът - "ВДК Дапалис" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Красимир Стоянов, с представени писмени бележки, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник "ВДК Дапалис" ЕООД, против уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4212 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 17 686,65 лв. С оспорваното решение № 805 от 16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10467/2014 г. на Административен съд София-град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Но били допуснати нарушения на материалния закон по отношения на три групи имоти. За два БЗС: 6048-3-1 и 6048-1-1, съдът е приел, че е допусната грешна дешифрация на ортофотоснимки, направени през 2013 г. За други 12 БЗС - неоцветени в таблицата към заключението на вещото лице /л. 448-450 от делото/, е липсвало актуално заснемане и не са били извършвани теренни проверки и проверки на място. За тях по същество в уведомителното писмо са липсвали мотиви защо част от площите в тези БЗС се приети за недопустими за подпомагане. Мотиви са липсвали и за други 7 БЗС, за които в уведомителното писмо е било посочено само, че не съответстват на базови и други изисквания, без обаче да са посочени кои са тези изисквания. Нито за тях са били извършвани проверки на място, към които уведомителното писмо препраща относно конкретното неспазване на базови и други изисквания. За четвърта група имоти - двойно заявени площи /описани в уведомителното писмо/ първоинстанционният съд е приел, че са спазени изискванията на закона. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че с уведомителното писмо са установени неправилно както размерът на недопустимата площ, така и процентът на наддеклариране. Това рефлектирало и върху размера на оторизираната сума. Затова е счел, че тя следва да бъде преизчислена в съответствие с изложените от него мотиви. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правните изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. Установяват се и трите групи нарушения, детайлно описани и анализирани в обжалваното решение. За двата имота безспорно е налице допуснато нарушение при разчитане на направените през 2013 г. ортофотоснимки. Грешната дешифрация е установена още от Министерството на земеделието и храните и е потвърдена от изготвената по делото експертиза. Въз основа на това е установено, че тези два имота се обработват изцяло. Затова неправилно и в нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (в приложимата му редакция) за части от тях е отказано финансово подпомагане. Установява се също така, че за други 12 БЗС няма актуално за 2013 г. заснемане. С процесното уведомително писмо е отказано частично финансово подпомагане за тези имоти, без да са изложени относими мотиви за това и без те да са подкрепени с доказателства обосноваващи извода, че кандидатът не стопанисва части от тези имоти. Това също е в нарушение на посочената правна норма. Правилно са изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на мотиви за други 7 БЗС, за които административният орган не е посочил кое или кои базови и/или други изисквания не са изпълнени за части от тези имоти. Въпреки препращането в уведомителното писмо към извършени проверки на място относно неизпълнение на конкретното изискване, установява се, че такива проверки не са били извършвани за тези имоти. Съобразно това не е ясна волята на административния орган да откаже частично финансова подпомагане и за части от тези имоти. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. Липсват конкретни касационни оплаквания срещу тези изводи на административния съд, поради което касационната жалба е неоснователна. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевирания с касационната жалба порок, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 950 лв. за адвокатско възнаграждение. Няма искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което то следва да се присъди в пълния му размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,