Решение № 9819 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 7237/18.06.2026г., постановено по адм. дело № 1443/2025г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001624004923-091-001/14.04.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърден с решение № 189/19.06.2025г., на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта, с която на „Кантех“ ЕООД са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2019г. главница над размера на 1 418.58лв. и лихви в размера на 787.55лв., за 2020г. в размер на главница на 1 505.29лв. и лихва в размер на 683.06лв., за 2021г. главница в размер на 2 535.65лв. и лихва в размер на 893.50лв. и за 2022г. главница в размер на 1 898.14лв. и лихва в размер на 462.85лв. и е отказано признаване на данъчен кредит в размер на 10 398.16лв. главница и 4 462.29лв. лихви за забава. В касационната жалба са направени оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са представени доказателства от РЛ, че придобития от него автомобил се е използвал за икономическата му дейност. От получените справки от АПИ е установено, че превозното средство е засичано многократно по пътната инфраструктура на страната, но при съпоставка с представените пътни листи са налице разминавания през целия период т.е. установено е, че превозното средство е пътувало на дати и дестинации различни от тези посочени в пътните листи. По същество се сочи, че процесния автомобил се използва от дружеството, но експлоатацията му не е свързана единствено с осъществяваната от него търговска дейност и с осъществяването на облагаеми доставки. Предвид на това се твърди, че правилно с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО. По подробно изложени доводи се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Кантех“ ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно в обжалваната му част и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационния спор е правилността на първоинстанционното решение, с която е отменен РА № Р-16001624004923-091-001/14.04.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърден с решение № 189/19.06.2025г., на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която на „Кантех“ ЕООД са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2019г. главница над размера на 1 418.58лв. и лихви в размера на 787.55лв., за 2020г. в размер на главница на 1 505.29лв. и лихва в размер на 683.06лв., за 2021г. главница в размер на 2 535.65лв. и лихва в размер на 893.50лв. и за 2022г. главница в размер на 1 898.14лв. и лихва в размер на 462.85лв. и е отказано признаване на данъчен кредит в размер на 10 398.16лв. главница и 4 462.29лв. лихви за забава. Предмет на спора пред първоинстанционния съд по ЗКПО са установените задължения за корпоративен данък, в резултат непризнаване за данъчни цели на разходите за експлоатацията на придобит от дружеството т.а., на основание липса на документална обоснованост на осчетоводените разходи съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО. По отношение на ЗДДС, органите по приходите са отказали и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 398.16лв., на основание чл. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. За да отмени РА в горепосочената част, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, но актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че на ревизираното лице неправилно не е признато право на данъчен кредит, във връзка с издадените фактури свързани с експлоатацията на автомобила, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и неправилно е увеличен счетоводният финансов резултат за ревизираните периоди, във връзка с извършването на разходи за автомобила, като на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. На първо място съдът е установил, че неправилно данъчния орган е увеличил финансово счетоводния резултат за 2021г. и 2022г. със сумите по фактурите които не се отнасят до лизинга на т.а. марка „Нисан Кашкай“, както и със суми по фактури за гориво, лизинг и материали, подробно описани от в.л. в експертизата и незаконосъобразно по 29бр. фактури в размер ДО 13 840.37лв. и ДДС в размер на 2 768.06лв. е отказано право на ДК, тъй като не се отнасят до процесния автомобил. На второ място според АС – Пловдив, незаконосъобразни са изводите в РА касаещи непризнаване право на ДК и по останалите фактури за лизингови вноски, ремонтни услуги, материали и гориво и др. по отношение на т.а. марка „Нисан Кашкай“ с ДК № [рег. номер]. Съдът е посочил, че РЛ е представило 48бр. пътни листи, с които е доказало, че са налице условията за упражняване право на ДКВ тези частни свидетелстващи документи се съдържат данни да датите на пътуванията, маршрутите, изминалите километри, наличното гориво в началото на месеца, зареденото гориво за месеца, общото изразходвано гориво за месеца и среден разход на гориво за месеца. Единственият довод, според съдът за отказ на право на ДК по фактурите е представената справка от страна на АПИ, но липсва от страна на данъчния орган посочване какви по точно са разминаванията и кой курс реално не е бил осъществен т.е. налице е бланкетно твърдение, което не се доказва от събраните доказателства. РЛ освен фактурите е представило и писмени обяснения и таблица към него, с посочване на вида и дейностите, извършвани с процесното МПС, как са осъществявани пътуванията и как те са свързани с дейността на дружеството. Видно от тези доказателства автомобилът е бил използван за транспорт до строителни обекти, огледи на апартаменти, закупуване на материали и др. дейност, част от предмета на дейност на РЛ. Посочени са и конкретни обекти, във връзка с които са осъществени курсовете по всеки един пътен лист. По отношение задълженията по ЗКПО съдът е приел, че тъй като незаконосъобразно с РА е отказано право на ДК по процесните фактури, то с извършените разходи по тях, неоснователно данъчния орган е начислил допълнителни задължения по ЗКПО като е увеличил финансовия резултат. По изложените съображения обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в посочената част и го е отменил, като е присъдил разноски на страните, съобразно изхода на спора. Решението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че РА е незаконосъобразен и следва неговата отмяна. Същият е обоснован на фактите по делото и правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон разпорежда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато: 2 стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето и т. 3 стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. В конкретния случай правилно, във връзка със събраните по делото доказателства, вкл. и ССЕ, АС – Пловдив е преценил, че процесния закупен автомобил марка „Нисан Кашкай“ се използва от дружеството за изпълнение на икономическата му дейност. Вярно е, че представените писмени доказателства – 48бр. пътни листи са частни свидетелстващи документи, но последните не са били оспорени и проявяват своето действие т.е. установяват извършването на дейност с товарния автомобил и то такава която е свързано с икономическото функциониране на РЛ. Тези доказателства следва да се обвържат и с представените по спора писмени обяснения от управителя на дружеството и представените в писмен вид таблици, в които е описана извършваните дейности и техния вид. От тези доказателства, както правилно е преценил и първоинстанционния съд се установява, че процесния автомобил се използва за независимата икономическа дейност на РЛ и не попада в ограниченията визирани в чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Предвид горното правилно съдът е преценил, че незаконосъобразно с издадения РА е отказано право на ДК по фактури свързани с лизингови вноски, ремонтни дейности, закупуване на материали, гориво и др. подобни във връзка с използването на процесния автомобил. Правилно е и решението на АС – Пловдив и в частта по ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай са налице извършени разходи свързани с експлоатацията на процесния автомобил, които във връзка с установеното по ЗДДС, са документално обосновани т.е. всеки един разход е документално доказан, поради което не са налице предпоставките с тези разходи да се увеличи годишния финансов резултат на дружеството, като не се признаят. Издадените фактури за горива, материали, лизингови вноски и др. са обвързани с експлоатацията на автомобила, като без тях последния няма как да бъде използван от РЛ за извършване на стопанската му дейност. Що се касае за посочените от съда 29бр. фактури, описани и от в.л. по ССЕ, то те не касаят процесния автомобил и правилно в тази насока, съдът е преценил, че РА в тази му част също е незаконосъобразен. По изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответната страна не се присъждат разноски, тъй като макар такива да са претендирани, не са представени доказателства за реално извършени разходи по касационния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,