Решение № 4995 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13902/2016 г.

Решение № 4995 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13902/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-[населено място] (ОДМВР-[населено място]) срещу решение № 2062/4.11.2016 г. по адм. дело № 1875/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № 317 з-2393/8.07.2016 г. на директора на ОД на МВР-[населено място], с която на Т. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Прави и възражение за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски. Претендира заплащане на разноски за касационната съдебна инстанция и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. Ответникът Т. Д. П., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор и в допълнителна писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2062/4.11.2016 г. по адм. дело № 1875/2016 г. по описа на АС–Пловдив е отменена Заповед № 317 з-2393/08.07.2016 г. на директора на ОД на МВР-[населено място], с която на Т. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган във формалната писмена форма, но в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й, което е преценено като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е изложил съображения, от които е обосновал извод, че описанието на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание, не е ясно доколкото липсват конкретните правила за служебно поведение, разпоредби, норми или разпореждания, които служителят не е спазил и на които поведението му противоречи, а и при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати съществени нарушения на ЗМВР, изразяващи се в това, че при издаването на административния акт не е спазен двумесечният преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Допълнително съдът е изложил аргументи за материалната незаконосъобразност на заповедта като е обсъдил недоказаност на описаното дисциплинарно нарушение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на предвидените в чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а то е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В настоящия случай, дисциплинарнонаказващ орган се явява директорът на ОД на МВР - [населено място], който е издал и обжалваната заповед. Видно от същата, справка рег. № 3286 р-21161/3.06.2016 г. и материалите от дисциплинарната преписка са били сведени до знанието на директора на ОД на МВР - [населено място] на 14.06.2016 г. с писмо рег. № 3286 р-22683/14.06.2016 година. Именно от този момент следва да се приеме, че материалите по дисциплинарното производство са сведени до знанието на наказващия орган и от този момент е започнал да тече преклузивният двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Обжалваната заповед е издадена на 08.07.2016 г., от което следва да се приеме, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказание е спазен. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че през месец декември 2015 г. е изготвил заповед № 317 з-4829/23.12.2015 г. за положен извънреден труд от служител на отдел "[наименование]" при ОД на МВР-[населено място], с месторабота РУ-[населено място], в случая от самия него. В изготвената заповед за полагане на труд, извън установеното работно време, като основание е посочил "чл. 211, ал. 5, т. 1 и т. 6 от ЗМВР", като в случая е посочено основание по отменения с ДВ бр. 53/27.06.2014 г. ЗМВР, като ал. 5 на визирания чл. 211 има само т. 1 и т. 2., а с действията си инспектор П. е изписал в заповедта основание на отменен нормативен акт, с което е подвел директора на ОД на МВР–[населено място] да подпише заповед, която подлежи на отмяна. В касационната жалба са развити съображения, според които самото съществуване на сгрешената заповед № 317 з-4829/23.12.2015 г. следва да бъде разглеждано като доказателство, че изготвянето й е било възложено устно на Т. П.. Действително по делото се намира копие от заповед № 317 з-4829/23.12.2015 г., на което е отбелязано, че е изготвено от Т. П., но липсват преки доказателства кога и от кого му е възложено да състави проект, който според установените правила се подписва от директора на ОДМВР-[населено място]. Липсват и доказателства, че при възлагането на тази дейност Т. П. е бил запознат с изискванията към нея, включително и относно необходимите реквизити, установени със заповед на министъра на вътрешните работи, както и дали е получил указания относно необходимото съдържание на акта, чийто издател е директорът на ОДМВР-[населено място]. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС-Пловдив, че липсва нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като краен резултат. По водене на делото пред настоящата инстанция Т. П. е направил разноски в размер на 600 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора следва да му бъдат възстановени от бюджета на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-[населено място] в пълен размер независимо от направеното възражение за прекомерност, което е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, а тези присъдени от първата инстанция също са съобразени с действително направените по делото и фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,