Решение № 1702 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. Т. Дечева, срещу решение 10448/01.07.2024 г., постановено по адм. дело 2556/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на ВС Фешън 8 ЕООД гр. София е отменен РА Р-22221222001769- 091 -001/19.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 41/11.01.2023 г. на директора на посочената по горе дирекция, с който на дружеството не е признато правото на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г., в общ размер на 36 583,62 лв. главница и 2 911,24 лв. лихви. Оплакванията в касационната жалба се свеждат до неправилно приложение на закона и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на съда касаторът сочи, че са неточни и незаконосъобразни и при постановяване на решението си същият не е анализирал представените доказателства. В касационната жалба се посочва, че условието за упражняване на правото на данъчен кредит - удостоверяване реалността на извършените доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, не се доказва по безспорен начин в проведеното производство. В тази връзка счита, че представените в хода на административното и съдебното производства доказателства не оборват констатациите, достигнати от органите по приходите за липса на доставка и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Обстоятелствата, че представените фактури и съпътстващите ги приемо предавателни протоколи съдържат обща информация за фактурираните стоки, без конкретно описание и единични цени, според касатора неправилно не са взети предвид от първоинстанционния съд и са довели до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Счита, че същите не отговарят на изискванията за минимално необходимо съдържание, регламентирани в чл. 71, т. 1 във връзка с 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Излага подробни съображения относно опроверганото в хода на ревизията обстоятелство, че процесните стоки са предадени на мястото, посочено в протоколите и в този смисъл поддържа, че същите не удостоверяват прехвърляне на собствеността върху стоките. Липсата на имена и идентичност на лицата, съставили протоколите, както и липсата на подписи на същите според касатора възпрепятстват и възможността за оспорването им по реда на чл. 193 ГПК досежно тяхната автентичност. На следващо място се твърди, че от даденото в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза неоснователно е прието от съда безспорното установяване на последващата реализация на процесните стоки. В тази връзка поддържа становище, че от водената от ревизираното лице счетоводна отчетност не може да се установи заприходяването, изписването на конкретни количества и видове стоки, обстоятелство, потвърдено и с подадената от управителя на дружеството декларация, съгласно която като продадена стока всеки месец се изписвала около 40 % от стойността на наличната стока. В касационната жалба се цитира съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и е направен подробен анализ на тази практика. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ВС Фешън 8 ЕООД, както и се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Михайлова. Ответникът по касация ВС Фешън 8 ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Белелиева оспорва касационната жалба в проведено съдебно заседание с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отмени посочения по горе акт, с който не е признато право на данъчен кредит на ВС Фешън 8 ЕООД за данъчни периоди от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г., в размер на 36 583,62 лв. главница и 2 911,24 лв. лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД, Пеп Трейд 2021 ЕООД и Метросистем ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че фактурираните доставки на стоки са реално осъществени. Обсъдил е предпоставките за възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и с оглед съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства и приложимото материално право е приел, че от представените в хода на ревизионното производство фактури се установяват възникналите между страните облигационни отношения, а от двустранните протоколи - приемането и предаването на конкретните уговорени стоки, реализирани в последствие от ревизираното лице. В тази връзка съдът се е позовал и на съдебно счетоводната експертиза, от която счита, че безспорно е доказано осчетоводяването, плащането по фактурите, отразяването им в дневника за покупките и справката-декларация за съответния период, както и спазването на принципа за съпоставимост между приходите и разходите. Обосновал е извод, че осъществяването на релевантния за спора юридически факт се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е приел за неправилни изводите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки с оглед констатираните данни, касаещи предходните доставчици по веригата и в този смисъл се е позовал на решения по дела С 18/13 и С 324/11 на СЕС. Нередностите, установени при прекия доставчик според съда не могат да се противопоставят на получателя по доставката и да са самостоятелно основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. В контекста на изложеното съдът е обосновал краен извод, че неправилно и необосновано органите по приходите са приели, че е налице нереалност на доставките по фактурите и е постановил отмяна на оспорения акт. Обжалваното решение е правилно в частта, в която е отменен ревизионния акт за доставките от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД и от Метросистем ЕООД, а е неправилно в частта, в която е отменен ревизионния акт по доставка по една фактура от Пеп Трейд 2021 ЕООД. В хода на ревизията приходната администрация е установила упражняването на правото на данъчен кредит по 21 бр. фактури, издадени от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД с общ размер на ДДС 34 649,17 лв., но видно от изготвената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, фактура с 0000000961/30.12.2021 г. е с издадел Метросистем ЕООД, като същата погрешно е отразена в счетоводството на ревизираното лице като издадена и от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД. В процесния случай по делото се установява, че Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД е издател на 20 бр. фактури, издадени през месеците ноември и декември 2021 г. и месец януари 2022 г., с общ размер на ДДС 32 984,17 лв., по договори с предмет разнороден вид стоки. В хода на ревизионното производство към описаните фактури са представени приемо предавателни протоколи, които съдържат данни за вида, мярката и количеството на стоките, съответстващи по съдържание на описаните във фактурите. Тези протоколи са подписани и подпечатани само от доставчика, но съдебната практика приема, че когато липсва подпис на получателя, който е упражнил правото на данъчен кредит означава, че стоките са приети от получателя. Освен това в процесните протоколи неправилно приходните органи са приели, че липсва място на предаване, респ. приемане на стоките. Тъкмо обратното, в приемателно предавателните протоколи изрично е посочено, че стоките са предадени в гр. София, бул. Монтевидео 21А. По делото е представен договор за наем между Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД и Г. ЕООД на склад, находящ се в гр. София, бул. Монтевидео 21А, където са предадени, респ. получени стоките от посочения доставчик и което изрично е вписано в приемателно предавателните протоколи. Наличието на експедиционни бележки, стокови разписки или др. двустранно подписани документи, не са необходими, тъй като протоколите са удостоверили всички реквизити, които доказват реалното осъществяване на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 25 ал. 2 ЗДДС, а те от своя страна установяват и законосъобразното упражняване от дружеството получател по фактурите на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 68, ал.1 ЗДДС. По делото липсват данни приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство да е оспорила посочените частни документи по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, същите са представени в хода на ревизията и няма причина съдът да не ги кредитира, каквито са оплакванията от касационния жалбоподател. Обстоятелството, че фактурираните стоки са получени, респ. заприходени от ревизираното лице е достатъчно, за да се приеме, че правото на данъчен кредит е законосъобразно възникнало, респ. упражнено от получателя на фактурите. Допуснатите грешки при счетоводното отчитане на процесните фактури, не се отразява на реалността на доставките, тъй като то не представлява законоустановена предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.1 ЗДДС. Същото се отнася и за начинът на изписване на различните стоки, необходими за маникюр и грим, като се има предвид дейността на ревизираното дружество онлайн продажби на козметика. Съдебно счетоводната експертиза е потвърдила обясненията на представляващия на ревизираното дружество, че всеки месец се изписват 40 % от наличната стока и в края на годината, след инвентаризация се правят съответните корекции. Решението в тази обжалвана част, в която е отменен ревизионния акт относно отказа на данъчен кредит в размер на 32 984,17 лв. по 20 бр. фактури, издадени от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД за данъчни периоди м. 11, м. 12.2021 г. и м.01.2022 г., е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила арг. от чл. 221 ал. 2, предл.1 АПК. Решението в частта, в която е отменен ревизионният акт относно отказа на данъчен кредит в размер на 1 665 лв. по фактура 0000000961/30.12.2021 г., издадена от Метросистем ЕООД за данъчен период м. 12.2021 г. за доставка на стоки, включена в акта повторно, като издадена и от Рента Каар Сървиз 2018 ЕООД, също е правилно постановено. Изводите на първоинстанционния съд, че доставката по процесната фактура е реално осъществена, се подкрепя от доказателства по делото и съответства на материалния закон. Към процесната фактура е представен приемателно предавателен протокол съдържащ подробно описание на стоките - козметични материали, подробно посочени във фактурата и приемателно предавателния протокол, предмет на доставката, като. вид, количество, единична стойност, обща стойност и ДДС. Протоколът е двустранно подписан за предадените и приетите от доставчика стоки, с посочено място на предаване. Съдът правилно и обосновано е преценил доказателствата по делото и обосновано е приел, че те доказват реалността на спорната доставка на стоки. Правилно са преценени от съда доказателства, относими към посочената доставка, ведно със съдържанието на спорната фактура и безспорно установените обстоятелства по осчетоводяване на доставките от ревизираното лице, както и включването им в дневника за покупки изпълняват, не само формалните, но и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит. Противно на изложеното от касатора, до друг извод не водят събраните в хода на ревизията доказателства по отношение на предходната доставка и представените в тази връзка фактура с издател Хели Груп БГ ЕООД и приемателно предавателни протоколи. Наличие на някои действия и/или бездействия на прекия доставчик и/или на предходни доставчици не може да се отрази негативно за получателя, който претендира правото на данъчен кредит от фактурираните от преките му доставчици доставки на стоки и/или услуги. Получателят по доставките не може да бъде държан отговорен за неизпълнение на задължения, както от преките доставчици, така и от подизпълнителите или от предходни доставчици. Това е така, тъй като по никакъв начин получателят, който е упражнил правото на данъчен кредит не може да контролира тяхното изпълнение или неизпълнение на определени дейности и/или действия, свързани с доставките, от които получателят претендира материалното право на признаване на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС - решения по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, както и по дела С - 285/11, С - 324/11, С - 18/13 и др., на която правилно се е позовал и първоинстанционния съд. Задължение на получателя по доставката е да установи реалното изпълнение на същата, като негова е доказателствената тежест да я докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, като за целта е ангажиран двустранно подписан документ, удостоверяващ извършването на доставката на стоки. С оглед установеното, съдът е достигнал до законосъобразния извод за установяване на реалността на фактурираната от прекия доставчик Метросистем ЕООД на ревизирания субект доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Констатациите в ревизионния акт, установяващи задължения за ревизираното лице не са обосновани и подкрепени със съответните доказателства, поради което след като ревизираното лице е опровергало тези констатации в ревизионния акт и е доказало наличието на всички предпоставки по ЗДДС, то е законосъобразно упражняване на материалното субективно право, регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. И в тази част обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000051/13.12.2021 г., издадена от Пеп Трейд 2021 ЕООД, изводът на приходната администрация, че не е доказана доставката на стоки, съответства на доказателствата по делото. Към така издадената фактура няма съпътстващи процесната доставка документи, като счетоводното ѝ отчитане от ревизираното лице не е достатъчно да обоснове законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. Първоинстанционният съд в тази част като инстанция по същество, следва да извърши преценка на всички материалноправни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане по спорните доставки, което в настоящия случая не е сторено. В този смисъл, неправилно и необосновано е приел, че е доказана реалността на доставката на стоки по процесната фактура с издател Пеп Трейд 2021 ЕООД. При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на издателя на спорната фактура, посочена по горе се установява, че това дружество на е притежавало фактурираните стоки, поради което не е могло да ги предаде на ревизираното дружество. Предвид изложеното решението е неправилно в отменената част на ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от Пеп Трейд 2021 ЕООД и следва да бъде отменено арг. от чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК и на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се заплатят разноски в общ размер от 102 лв. за двете съдебни инстанции, от която сума 2 лв. държавна такса, съобразена с изхода на делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Посоченият размер съдът определя, като се съобрази с решение по дело С 438/22 на СЕС, с което се позволява да се остави националната разпоредба на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. неприложена. Ответникът по касация не е направил искане за разноски, затова такива не се присъждат. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в тази част е правилно постановено и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение