Решение № 4179 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2010 г.

Решение № 4179 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, против решение № 462/22.07.2010 г., постановено по адм. дело № 526/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 0400845/7.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърден с решение № 191/23.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2003 г. в размер на 49 693 лв. по фактура № 1002/31.10.2003 г., издадена от ДА "ДРВВЗ", както и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че фактическата обстановка не е правилно изяснена, не са обсъдени всички законови предпоставки за признаване на данъчен кредит. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта му, в която е бил предмет на съдебното производство. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - "Мелница Росица" ООД гр. Бяла Черква -не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Великотърновския административен съд е отменен ревизионен акт № 0400845/7.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърден с решение № 191/23.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит за м. 10.2003 г. в размер на 49 693 лв. по фактура № 1002/31.10.2003 г., издадена от ДА "ДРВВЗ". РА в отменената си част е разглеждан за втори път от първоинстанционния съд. С решение № 9741/16.07.2009 г. по адм. дело № 4141/2008 г. ВАС е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на "Мелница Росица" ООД и е върнал делото за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания за установяване, чрез ССчЕ, на обстоятелството дали по процесната доставка и коригираните фактури, издадени през м. 11 2003 г., е ползван данъчен кредит. В изпълнение на дадените задължителни указания съдът е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза според което по издадените през м. ноември 2003 г. фактури от ДРВВЗ не е ползван данъчен кредит от жалбоподателя. При съобразяване на дадените от касационния съд задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и на заключението на приетата експертиза, съдът е приел, че РА в обжалваната си част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Приел е, че неотразяването на фактура № 1002/31.10.2003 г., издадена от ДА "ДРВВЗ", в дневника за покупки за м. 10.2003 г. не е съществено, тъй като явно е била допусната техническа грешка като вместо фактурата в дневника за продажби са отразени борсовите договори с доставчика, въз основа на които е извършена доставката и е издадена фактурата - за покупка на 1000 тона пшеница от ДА ДРВВЗ. Начисленият по сделката ДДС е на стойност 49693 лв., осчетоводен е от доставчика като ДДС е платен от него по ДДС- сметка. Фактура № 1002 е за авансово плащане, поради което през м. ноември 2003 г. е издадено ДКИ със същия размер на данъчна основа и ДДС, както и три фактури, по които общия размер на начисления ДДС е 49693 лв. и по които не е ползван данъчен кредит от дружеството. Налице са доказателства за реалност на доставката, по която е извършено авансово плащане през м. октомври 2003 г. и е издадена фактура № 1002 г., по която е отказано право на данъчен кредит. По делото не е имало спор относно реалността на доставката. Спорно е било дали са налице предпоставките за възникване и упражняване право на данъчен кредит по фактура № 1002/31.10.2003 г. при положение, че същата не е била включена в дневника за покупки на дружеството за м. октомври 2003 г. Съдът е приел, че предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит са налице. Касаторът счита, че това не е така, в който смисъл са и касационните оплаквания. Позовава се на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС отм. като твърди, че вписаните в дневника за покупки за м. октомври 2003 г. борсови договори нямат характер на данъчни документи по чл. 93, т. 1-4 ЗДДС отм., по тях не е извършено прехвърляне на собственост върху пшеница, поради което по тях не може да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Такова не може да бъде упражнено и по отношение на фактура № 1002 за авансово плащане, тъй като същата не била включена в дневника за покупки. Тезата на касатора е несъстоятелна. Първоинстанционният съд е съобразил дадените му задължителни указания по прилагане на закона. Съдът е направил законосъобразен извод, че са налице всички условия за признаване правото на данъчен кредит по фактура № 1002/31.10.2003 г., за м. октомври 2003 г., когато е извършено авансовото плащане и съответно е възникнало данъчното събитие. Изпълнени са всички условия, предвидени в приложимата за данъчния период разпоредба на чл. 63 и 64 ЗДДС отм. - доставката е реално извършена, доставчикът ДА "ДРВВЗ" е осчетоводил данъка по фактура № 1002 по реда и смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), извършено е плащане по фактурата по банков път и внасяне на ДДС по ДДС сметка. Безспорно е била допусната грешка като в дневника за покупки на ответника по касационната жалба, получател на облагаемата доставка на пшеница, фактура № 1002 не е отразена за д. п. м. 10.2003 г., а вместо нея са отразени номерата на борсовите договори. Тази грешка обаче не може да е достатъчно основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит предвид наличието и притежанието на данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч, в който смисъл е изискването по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС отм. Освен това е извършена корекция през м. ноември 2003 г. като е установено, че по издадените коригирани фактури, за същата доставка, данъчен кредит не е ползван. Налице е реално осъществена облагаема доставка, по която се дължи данъчен кредит. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Направените в него изводи са в съответствие с дадените задължителни указания, обосновани са и законосъобразни, и като такива се споделят от настоящата инстанция. Като е отменил ревизионния акт в частта му, в която е отказан данъчен кредит за м. октомври 2003 г. административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта си за разноските. Налице са доказателства по договор за правна помощ, че разноски относно плащане на адвокатско възнаграждение са реално извършени от настоящия ответник по касация. Размерът на дължимите разноски е правилно определен по компенсация и според интереса съобразно отменената част от РА. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,