Решение № 7174 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2015 г.

Решение № 7174 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., чрез пълномощник, против решение № 96 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 679/2014 г. на Административен съд - В. Т., в частта, в която съдът е отменил АУЗД№ 295-1/30.07.2014 г. на орган по приходите в О. В. Т., потвърден с решение на началника на отдел "МДТ" при общината по отношение на определените задължения за такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2013 г. за 28 поземлени имоти, находящи се в м. "Дервеня", землището на гр. В. Т., собственост на Г. К. Т.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е дал конкретни указания на страната за събиране на относими към спора доказателства, не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, в резултат на което не е изяснил всестранно спора от фактическа страна и е направил погрешни правни заключения. Иска отмяна на решението в обжалваната част. О. Г. К. Т., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД№ 295-1/30.07.2014 г. на орган по приходите в О. В. Т., потвърден с решение на началника на отдел "МДТ" при общината по отношение на определените задължения за такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2013 г. за 28 поземлени имоти, находящи се в м. "Дервеня", землището на гр. В. Т., собственост на Г. К. Т., за услугите по почистване територии за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. Първоинстанционният съд е отменил административния акт в оспорената част. Приел е, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Не е било спорно, че имотите на Г. Т. се намират в землището на гр. В. Т., но извън районите за сметосъбиране и сметоизвозване, организирано от общината. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, на което съдът се е позовал, като е приел, че по западната граница на бившия поземлен имот № 140005 - разделен на урегулирани поземлени имоти, преминава улица, свързваща имотите и с други улици, които са реализирани. Първоинстанционният съд е заключил, че за периода 2010 г. - 2013 г. органът не е доказал по никакъв начин имотите на Т. да попадат в районите, в които съгласно приложените заповеди на кмета на О. В. Т. за съответните години е извършвано почистване на териториите за обществено ползване по отношение на м. "Дервеня" и обезвреждане в депо. Поради това ТБО за тях не се дължи за проверявания период - както за услугата почистване територии за обществено ползване, така и за обезвреждане на отпадъци в депо, тъй като за конкретния район няма доказателства тези услуги да са предоставяни. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Адресатът на административния акт, на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, е задължено лице за такса битови отпадъци като собственик на недвижими имоти. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно, дължимостта на посочените такси произтича от местоположението на имота и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, където се намират имотите. В заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на О. В. Т. за релевантния период са определени граници на райони на територията на О. В. Т., които са включени в системата на организирано поддържане на чистотата на обществените територии. Местността "Дервеня" изрично не е посочена като район, в който се предоставя тази услуга. Видно от оспорения АУЗД, имотите са идентифицирани по партидни номера, като е посочено, че се намират в гр. В. Т., м. "Дервеня". Приложената скица към заключението на съдебната експертиза навежда на обстоятелството, че имотите на декларатора се намират в урегулиран район. Същите не представляват земеделска земя. Съдът не е събрал относими доказателства и не е изследвал релевантното обстоятелство за местоположението на имотите. Местността "Дервеня" не фигурира в заповедите на кмета за периода 2010 г. - 2013 г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, но не е ясно дали тя се включва в обозначен район за предоставяне на услугите по почистване териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. Съдът в разпореждането си от 23.09.2014 г. е изискал заверени преписи от представените от органа документи по административната преписка, но не е установил, че същата не е в цялост. С определението от 4.11.2014 г. е дал бланкетно възможност на страните за представяне на други доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е указал на страните, че не сочат доказателства за конкретни обстоятелства, които са от значение за спора, а именно - доказателства за конкретното местоположение на имотите, дали те са включени като част от друг обозначен в заповедите на кмета район за предоставяне на услугата по почистване териториите за обществено ползване; доказателства за реалното предоставяне на услугата и доказателства за обезвреждане на битови отпадъци в депо. Таксите за поддържане чистотата на обществените територии и за обезвреждане в депо не се дължат само поради принадлежността на имота към определена община, тъй като същата не е данък. Таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, където се намира имотът. Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено ползване на общинско сметище и депо. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия, произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. При така установеното съдържание на релевантната правна норма и при установената непълнота на доказателствата, резултат на процесуалното поведение на съда - недаване на указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК и при забраната на чл. 220 АПК, касационният съд следва да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав за ново разглеждане. Само по пътя на новото разглеждане може да бъде правилно приложен материалният закон, след като се установят релевантните за прилагането му факти. Воден от горното, Върховният административен съд