Решение № 14265 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2013 г.

Решение № 14265 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕСТ" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 6636/05.12.2012 г. по адм. д. № 8694/2011 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 225110001/10.06.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 59 792 лева. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, с подробно изложени съображения. Представени са писмени доказателства, приети от касационната инстанция. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Аврамова оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който за ревизираните данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 години са установени задължения и съответните лихви в размер по ЗКПО (отм.) и ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., вследствие на увеличение на финансовия резултат, както следва: 1/ на основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 13, 14 и 15, ал. 1 и ал. 3, вр. § 1, т. 13 и т. 29 ЗКПО (отм.) за 2006 г. със сумата в размер на 10 134, 29 лв., представляваща приходи, произтичащи от сделки или трансфери, съгл. глава I, раздел IV от ЗКПО (отм.) - пазарна лихва върху предоставени заеми на "Верея Кабел"АД; 2/ на основание чл. 15, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО, вр. § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК за 2007 г. и 2008 г. със суми, представляващи определена пазарна лихва върху предоставени заеми на "София Комюникейшънс" АД и "Евротур София" ООД, и върху допълнителни парични вноски и временна финансова помощ по чл. 134, ал. 1 ТЗ на "Евротур Релакс Сат ТВ" ООД и "Томеком" ЕООД; 3/ на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - със сумата от 136 908, 10 лв. за 2007 г. и 1 232 172, 90 лв. за 2008 г., представляваща остатък от дължимата комисионна по договор за търговско посредничество между ревизираното дружество и лицето Алексей Петров; 4/ на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - със сумата от 5 085 158 лв. за 2007 г., представляваща разликата между определената от страните цена и тази по изготвената експертиза на акциите по Договор за продажба на поименни акции от 29.10.2007 г., сключен между дружеството и "Интердата Корпорейшън", Република Сейшели; 5/ на основание чл. 15, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО, вр. § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО - със сумата от 152 746, 13 лв., с корекция на допусната техническа грешка, представляваща разликата в лихвите по договори за кредит от 16.01.2007 г., 21.12.2007 г. и 05.06.2008 г., с анекси, и по допълнителна парична вноска по протокол от 07.03.2005 г. и предоставена временна финансова помощ по протокол от 07.01.2008 г.; 6/ във вр. чл. 78 ЗКПО, със сумата от 15 382 045, 97 лв. за 2008 г., във връзка със сключени през 2007 г. и 2008 г. 5 бр. договори за заем с "Виком" ЛЛС, САЩ, както и установен в тази връзка данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО върху лихви за 2007 г. в размер на 3 145 753, 95 лв. и за 2008 г. в размер на 372 304, 98 лв. Предмет на оспорване е бил и РА в частта за установен ДДС в размер на 235 613, 42 лв. за данъчен период м. 02.2008 г., от непризнат данъчен кредит в размер на 234 776, 27 лв. Съдът е направил подробен анализ на обстоятелствата, установяващи основания за увеличение на финансовия резултат за ревизираните години. В голямата си част, сумите, с които е увеличен финансовия резултат са от определени лихви за отпуснати безлихвени заеми, или при лихви, по-ниски от пазарните, като заемите са предоставени на фирми, свързани лица със заемодателя, който е дружеството-жалбоподател в производството пред съда. Изводите на ревизиращият орган и на съда съвпадат, също съвпадат и установените размери на дължими лихви, съобразно приетите експертизи в хода на ревизията и в хода на съдебното оспорване. За 2006 г. дружеството е сключило два договора за заем с дати 01.02.2004 г. и 01.06.2004 г., както и договор за заем с дата от 20.08.2005 г., съгласно клаузите на които, заемополучателите не дължат лихва върху получените по договорите суми. Установено е, че страните по процесните договори са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ЗКПО (отм.) и следователно са налице хипотезите на чл. 13, чл. 14 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО (отм.), във връзка с което на жалбоподателя правилно е начислена пазарна лихва върху предоставените заеми съгл. § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО (отм.), която е определена в размер на 10 134, 29 лв. Съдът се е позовал и на приетите експертизи в ревизионното и съдебно производства, които установяват същите размери пазарна лихва. Относимите разпоредби са в Глава I, Раздел IV "Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане" от ЗКПО (отм.), действащ за 2006 г. Съгласно чл. 13 ЗКПО (отм., в редакцията за 2006 г.), когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Предвидено е в чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.), че разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от същия закон се прилага при получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Предпоставките за приложимост на сочените разпоредби са установени и по тях не се спори. Спорен е установеният размер на лихвата, но в случая съдебната експертиза е определила същият пазарен лихвен процент като този, определен с експертизата в ревизионното производство, поради което съдът е приел, че законосъобразно с така установените размери е увеличен финансовия резултат на дружеството и са определени задължения по ЗКПО. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Аналогични са изводите на съда и по отношение заемите, предоставени през 2007 и 2008 години на "София Комюникейшънс"АД и на "Евротур София " ООД. Съгласно договор за заем от 16.01.2007 г., кредитът се предоставя при задължение за заемополучателя да заплати на заемодателя 3 % проста годишна лихва, като срокът за погасяване на заема е 16.01.2012 г. Видно от клаузите на договор от 21.12.2007 г. заемната сума е предоставена при условие за изплащане на 6 % проста годишна лихва със срок за връщане на сумата до 21.12.2012 г. Установено е при ревизията, че дружеството-заемодател не е осчетоводявало приходи от лихви през 2007 г. Страните по процесните договори са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКПО и § 1, т. 3 от ДОПК и следователно са налице хипотезите на чл. 15, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО и на жалбоподателя правилно е начислена пазарна лихва върху предоставените заеми, съобразно разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. При приложимост на относимите правни разпоредби от ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. - Глава четвърта "Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане", чл. 15 - когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица, съответно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 - за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, с РА са установени размерите на дължимите лихви с приета експертиза в хода на ревизионното производство. Съдебната експертиза потвърждава същият размер. Съдът, позовавайки се на приетата в съдебното производство експертиза, е изложил мотиви за законосъобразност на РА в тази част, които се споделят от касационната инстанция като правилни. Неоснователни са поддържаните доводи от касатора, че неправилно са ползвани лихвени проценти от заеми отпускани от банки, вместо от търговски дружества. Неоснователен е и доводът, че обстоятелството свързаност между заемодателя и заемателя е следвало да се отчете от една страна като увеличение на финансовия резултат за дружеството-заемодател, но от друга като намаляване на финансовия резултат за дружеството-заемател, от което следва, че не се стига до реално ощетяване на бюджета. Възраженията в тази част от касационната жалба не са правно обосновани и не опровергават изводите за наличие на предпоставки за увеличение на финансовия резултат на дружеството, поради което решението в тази част, с изводи за законосъобразност на РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с извършеното преобразуване на финансовия резултат с лихви върху допълнителни парични вноски и временна финансова помощ по чл. 134, ал. 1 ТЗ на "Евротур Релакс Сат ТВ " ООД и "Томеком " ЕООД, настоящият съдебен състав съобрази следното: През 2007 г. и 2008 г. ревизираното дружество, в качеството му на съдружник в "Евротур Релакс Сат ТВ " ООД и в качеството му на собственик на капитала на "Томеком " ЕООД с протоколи от заседание на Съвета на директорите е приело решения по чл. 134, ал. 1 ТЗ за предоставяне на допълнителна парична вноска и съответно, временна финансова помощ, за които изрично е записано в протоколите, че не се дължат лихви. Констатациите в РА и основанието за непризнаване приложимост на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, съобразно взетите решения на Съвета на директорите, и приложението на чл. 15 и чл. 16 ЗКПО - отклонение от данъчно облагане, са необосновани с надлежни доказателства. Съдът, осъществявайки контрол за законосъобразност върху оспорения РА, е направил единствено тълкуване на разпоредбата на чл. 134 от Търговския закон, във връзка с писмо № 26-А-77/19.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, но отново при липса на относимите за спора доказателства. Основателни са поддържаните от касатора възражения, че задължение на органа по приходите е било да обоснове изводите си за отклонение от данъчно облагане, след като не признава взетите решения на Съвета на директорите. Липсват каквито и да е действия по изискване на относимите счетоводни документи, липсват проверки в счетоводствата на фирмата на ДЗЛ, както и на свързаните с него дружества, по отношение на които са взети оспорените решения на Съвета на директорите по реда на чл. 134 ТЗ. Основателно се твърди в касационната жалба, че задължение на данъчния орган е било да установи тези факти и че е нарушен принципа на чл. 5 ДОПК за служебното начало. Първоинстанционният съд, като инстанция по същество, съобразно задължението по чл. 160 ДОПК е следвало да установи всички предпоставки, визирани в чл. 134 ТЗ, чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза със задача да установи по данни от счетоводствата на дружеството ДЗЛ и тези, на които са предоставени паричните вноски по реда на чл. 134 ТЗ, начина на осчетоводяване на съответните суми, след което да се произнесе по същество относно законосъобразното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. с установена пазарна стойност на лихви по отпуснатите средства. Доказателства в тази връзка не са изисквани от ревизираното дружество, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство. Решението в тази част е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на закона, поради което следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията дадени от ВАС в настоящото решение. Правилно е решението за законосъобразност на РА, в частта, с която на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, със сумата от 136 908, 10 лв. за 2007 г. и 1 232 172, 90 лв. за 2008 г., представляващи остатък от възнаграждание - комисионна по договор за търговско посредничество между ревизираното дружество и лицето Алексей Петров, е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение, с мотиви, че услугите по договорите не са реално осъществени. От данните по делото се установява, че по Договор за търговско посредничество от 23.10.2007 г. между "ЕСТ" АД - възложител и Алексей И. Петров - изпълнител, последният се задължава да извърши посредническа услуга и да окаже съдействие при продажбата на акции на "София Комюникейшънс" АД, собственост на "ЕСТ" АД в срок до 31.12.2007 г., като комисионерът се задължава да участва в преговори и да продаде от името и за сметка на възложителя описаните акции; да осигури продажбата и да гарантира цялостното преминаване на фактическото владение и разпореждане с активите в полза на бъдещия купувач. В деня на сключване на посредническия договор, на комисионера е изплатено авансово възнаграждение в размер на 70 000 евро. Установено е, че на 29.10.2007 г. между "ЕСТ" АД и "Интердата Корпорейшън", Република Сейшели, е сключен договор за продажба на описаните акции. На 31.01.2008 г. е подписан приемо-предавателен протокол между възложителя и комисионера, в който страните се съгласяват, че продажбата е осъществена с посредничеството на комисионера, за което му се дължи остатъка от уговореното възнаграждение. Ревизиращите органи са приели, че платеното по договора възнаграждение е за услуга, без същата да е реално осъществена, във връзка с което е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и финансовият резултат на "ЕСТ" АД за отчетната 2007 г. е увеличен, със сумата от 136 908,10 лв. /левовата равностойност на 70 000 евро/ и за 2008 г. със сумата от 1 232 172,90 лв. /левовата равностойност на 630 000 евро, явяващ се остатък от дължимата комисионна. Видно от изготвеното в хода на ревизията заключение на експерта, установено е, че процесният договор за посредничество и договора за покупко-продажба на поименни акции са сключени в момент, в който "ЕСТ" АД вече не е бил собственик на акциите. Безспорно е установено от вещото лице, както и от ревизиращият екип, че акции, във връзка с които е сключен договора за посредничество са джиросани от "ЕСТ" АД на "Интердата Корпорейшън", Република Сейшели, на 14.09.2007 г., а впоследствие са извършени няколко прехвърляния на тяхната собстветност. Видно от данните по административната преписка с джиро от 17.09.2007 г., приобретател на тези акции е "Виком" ЛЛС, САЩ, т. е. към момента на сключване на посредническия договор, жалбоподателят не е бил собственик на акциите и не е имал правото на разпореждане с тях, респективно - да упълномощава друго лице да се разпорежда с тях. Тези неоспорени факти, съответно неопровергани в хода на оспорването налагат извод за липса на реално осъществени услуги по договорите, както е приел и съдът и като е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно преобразуването на финансовия резултат, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - със сумата от 5 085 158 лв. за 2007 г., представляваща разликата между определената от страните цена и тази по изготвената експертиза на акциите по Договор за продажба на поименни акции от 29.10.2007 г., сключен между дружеството и "Интердата Корпорейшън", Република Сейшели, съдът съобрази следното: В хода на ревизията е назначена експертиза, която е установила пазарна цена на продадените акции, представляващи 56% от капитала на "София Комюникейшънс" АД, собственост на "ЕСТ" АД, в размер на 4 030 000 евро и установява занижена продажна цена по Договора, която е 1 430 000 евро. С левовата равностойност 5 085 158 лв., за разликата от 2 600 000 евро, е преобразуван финансовия резултат на дружеството. Пазарната цена на акциите е потвърдена и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Л. Бонев. Видно от експертизата, която съдът правилно е кредитирал, вещото лице е използвало два метода на оценка, а именно: 1/ метода на чистата стойност на активите и 2/ капитализиране на дохода чрез дисконтиране на очакваните чисти парични приходи. С оглед прилагането на двата метода в заключение вещото лице е определило справедлива пазарна стойност на дружеството и дружествения дял, изразяваща се в съотношение на оценките по използваните два метода 60 към 40 или 60% -чиста стойност на активите и 40% - дисконтирани чисти парични приходи, като в тази връзка е определило справедлива пазарна стойност на една акция, което напълно кореспондира с определените в РА стойности. Доводите, поддържани в тази част от касационната жалба съдържат несъгласие с приетата експертиза и методите на оценка, които са процесуални действия, относими към момента на приемане на експертизата. При възражение срещу експертизата, страната е следвало да ангажира доказателства във връзка с това с цел опровергаване констатациите на експерта. При липса на относими за спора в тази част други ангажирани от оспорващата страна доказателства, правилно съдът е ценил експертизата, наред с останалите доказателства, събрани в хода на ревизията, включително и оценъчна експертиза в ревизионното производство и е извел извод за законосъобразно увеличение на финансовия резултат с установената пазарна цена на акциите, предмет на Договора от 29.10.2007 г. В тази връзка, са представени от касатора и приети от Върховния административен съд, писмени доказателства: становище от адв. Дашинов, удостоверение от "Евротур Груп" АД и Договор от 02.10.2007 г. за покупко-пордажба на акции от капитала на "София Комюникейшънс" АД-София. Последният не е ново доказателство, същият е обсъждан и от административния орган и от първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъжда като новопредставено от настоящата инстанция доказателство. Становището от адв. Дашинов и удостоверението от "Евротур Груп"АД, съобразно съдържанието им, имат характер на свидетелски показания, поради което също не следва да се обсъждат от касационната инстанция като нови писмени доказателства, относими към спора по същество. Решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно преобразуване на финансовия резултат със сумата от 15 382 045, 97 лв. за 2008 г., във връзка със сключени през 2007 г. и 2008 г. 5 бр. договори за заем с "Виком" ЛЛС, САЩ, и съответно определения данък при източника и лихви за забава, съдът съобрази следното: Съгласно Договор за кредит от 16.01.2007 г. "Виком" ЛЛС, САЩ, кредитодател, предоставя на "ЕСТ" АД, кредитополучател, сумата 6 767 000 евро, като сумата е приведена с банков превод на същата дата. Срокът за връщане на сумата е 16.01.2010 г., ведно с уговорена проста годишна лихва в размер на 18%. Плащането на лихвата се извършва еднократно, след изтичане на календарната година, в срок до 15 дни. При същите условия са сключени между същите страни още договори за кредит през ревизирания период, а именно: Договор от 16.04.2007 г. за сумата 2 100 000 евро, Договор от 27.04.2007 г. за сумата 915 000 евро, Договор от 12.11.2007 г. за сумата 2 833 000 евро, Договор от 30.01.2008 г. за сумата 208 000 евро, по който лихвата е 12%. Със Споразумение от 02.02.2008 г. страните по договорите са определили 5-годишен гратисен период от датата на споразумението за задълженията за главници в размер на 11 807 772 евро по договорите, като същият гратисен период се отнася и за лихвите по договорите. С РА е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 78 ЗКПО - приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт. Според РА, ревизираното лице е било длъжно да представи във финансовите отчети за 2007 г. заемите по амортизируема стойност, да отрази промяната към 02.02.2008 г. като прекратяване на първоначалния пасив и признаване на нов пасив, като приложи метода на ефективната лихва въз основа на приложимия пазарен лихвен процент за безлихвения период; да признае в отчета на приходите и разходите разликата между номиналната стойност на заемите и тяхната справедлива стойност към 02.02.2008 г. Предоговарянето на съществени условия по договорите за кредит, каквото се твърди от ревизиращите органи, според тях не е третирано в национален счетоводен стандарт и съобразно СС 1, при нерешени въпроси в националните стандарти се прилагат съответните разпоредби от МСС. В случая, ревизиращите органи са приели за приложим МСС 39 "Финансови инструменти, признаване и оценяване". По делото е допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Георги Атанасов, приета в съдебно заседание на 25.06.2012 г., в присъствие на процесуалните представители на страните по делото, без каквито и да е въпроси и възражения по експертизата. Според вещото лице Г. Атанасов увеличението на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 15 382 045, 97 лв. в резултат на извършена от ревизиращия орган оценка /дисконтиране/ по договорите за кредит, която е свързана с доначисляване на приходи и разходи от лихви в определените в РА размери, не е в съответствие с разпоредбите на ЗКПО, ЗСч и приложимите СС. Подробни съображения са изложени в обстоятелствената част на експертизата, които могат да бъдат обобщени в следното: процесните заеми са осчетоводени /отчетени/ и признати във финансовите отчети на дружеството като финансови пасиви и са намерили отражение по кредите на с/ка 151/1 "Получени дългосрочни заеми във валута" по справедлива стойност - стойността на получените парични средства, което отражение е в съответствие с изискванията на ЗСч и СС, тъй като със Споразумението от 02.02.2008 г. не е извършено съществено модифициране на условията на съществуващите финансови пасиви/дългове/ или на част от тях, като не са променени нито стойностите по кредитите, нито са променени лихвените проценти, които са изрично уговорени в договорите - 18 % по 4-те договори от 2007 г. и 12% по договора от 30.01.2008 г., не е променена и схемата на изчисление на дължимите лихви - проста годишна лихва, като възнаграждение за срока на ползване на заемните суми. Със Споразумението само е въведен гратисен период, т. е. задълженията по главници и лихви е отложено във времето, с по-късна дата на падежа - 01.02.2013 г. При уговорена в договорите проста лихва с установен % и при липса на модифициране на условията на съществуващите финансови пасиви/дългове/ със Споразумението от 02.02.2008 г., не е налице нов дълг, съществено различен от стария, за да се отчита като трансформиране на един финансов инструмент в друг, съобразно т. 11.4 от СС 32 "Финансови инструменти" или да са приложими разпоредби от МСС 39 "Финансови инструменти, признаване и оценяване", тъй като дисконтиране на настоящата стойност на паричните потоци, съответно - амортизируема стойност, биха могли да бъдат приложени от предприятието само при положение, че в договорите за получени кредити, не са договорени лихви. Според вещото лице, не би следвало лихва, която е предмет на договора и е фиксирана, както е в случая, да се взима за "пазарна" и се ползва при изчисляване на стойност на дълга /нова справедлива стойност/. Според вещото лице, предвид естеството на договаряне по кредитите - с договорена главница и лихви, произтичащи от определен лихвен процент, предмет на договора, и съобразно постигнатото Споразумение с уговорен единствено гратисен период на издължаване, дружеството е завело дълга по договорите в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. При договорена в договора лихва с лихвен %, размерът на амортизируемата стойност на пасива е равен на неговата първоначална стойност - главница. Дисконтиране се прилага и се изчислява нова амортизируема стойност, единствено когато в договора няма уговорена лихва и се налага от подлежащата на плащане /връщане/ сума по дълга /кредита/, да се отдели лихва и се установи главница. Новата главница, в този случай, е амортизируемата стойност. В конкретния случай, амортизируемата стойност на пасива /дълга по кредитите/, е неговата първоначална стойност, която не се налага да бъде преизчислявана, т. е. да се изважда лихва от тази стойност, тъй като тя е договорена с конкретен лихвен процент в договорите за кредит. След като амортизируемата стойност съвпада /се отъждествява/ със стойността на получения кредит, сумите по Договорите са правилно осчетоводени от дружеството като пасив. Като заключение, според вещото лице, към 31.12.2007 г. не се налага промяна в последващата оценка на пасивите, т. е. те да се преоценяват по тяхната амортизируема стойност и увеличението на финансовия резултат на дружеството със сумата 15 382 045, 97 лв. е в нарушение на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Отделно, вещото лице е отразило като извод, че на датата на изтичане на гратисния период - 01.02.2013 г., всички главници и лихви по договорите за кредит ще станат изискуеми, тъй като това е датата на която изтича гратисния период по Споразумението от 02.02.2008 г. Съдът е следвало да кредитира изцяло заключението на експерта, като компетентно изготвено и съдържащо констатации, свързани със специални знания. Съпоставено с останалите събрани по делото доказателства и при липса на други доказателства, които да го опровергават, приетата експертиза с констатациите на експерта и изводи, че дружеството правилно е осчетоводило сумите по процесните договори, съобразно изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, е следвало да бъде съобразено от съда. С приетата експертиза е опровергана фактическата и правна обосновка на РА в тази част и същият като незаконосъобразн, е следвало да бъде отменен от съда. След като не е възникнало задължение за заплащане на лихви за 2007 и 2008 години по договорите за заем, сключени с "Виком" ЛЛС, САЩ, съответно не е възникнало и задължение за удържане и внасяне на данък при източника по чл. 195, ал. 1 ЗКПО и лихви за забава. Задължението е свързано с изискуемостта на плащането, която в случая не е налице за ревизирания период, тъй като падежът на задълженията по договорите - главница и лихви, настъпва след изтичане на гратисния период по Споразумението от 02.02.2008 г., а именно на 01.02.2013 г. В обсъдените по-горе части, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като настоящата инстанция, поради фактическа и правна установеност на спора в тази част, следва да отмени РА в частта за установения корпоративен данък и лихви за 2008 г., вследствие на преобразуване на финансовия резултат със сумата от 15 382 045, 97 лв. за 2008 г., във връзка със сключени през 2007 г. и 2008 г. 5 бр. договори за заем с "Виком"ЛЛС, САЩ, както и в частта за установените за 2007 и 2008 години, в тази връзка, задължения за данък при източника по чл. 195, ал. 1 ЗКПО и лихви за забава. В частта за установеното задължение за ДДС за данъчен период м. 02.2008 г., е установено следното: В хода на ревизията, с протокол вх. № 2553-04-327/30.03.2011 г. за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, ревизираното дружество е подало СД за данъчен период м. 02.2008 г. Резултатът за периода е ДК в размер на 234 776, 27 лв. С РА е установен ДДС за внасяне в размер на 235 613, 42 лв. за данъчен период м. 02.2008 г., като е прието, че дружеството не е подало справка-декларация по реда на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, но е установено, че има издадени фактури за продажба на ДМА и услуги, които са облагаеми доставки, налице е данъчно събитие и изискуемост на данъка по реда на чл. 25, ал. 5, т. 1 ЗДДС, във връзка с което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС, ДДС е начислен с ревизията, като в същото време, не е признато правото на приспадане на ДК по СД за м. 02.2008 г. Основателно е поддържаното в хода на оспорване на РА и пред съда възражение от ревизираното лице, че с ревизията е следвало да се признае и право на приспадане на данъчен кредит за ревизирания данъчен период м. 02.2008 г., съобразно представената справка-декларация, подадена макар и по-късно. Подадената справка-декларация в хода на ревизията, на 30.03.2011 г. отнасяща се за данъчен период м. 02.2008 г. следва да се приеме, както за установяваща задължението за внасяне на ДДС в размер на 2 249 370, 65 лв., което е отразено в СД като внесен ефективно данък в този размер, в която част декларацията не е оспорена от приходния орган, така и в частта, установяваща правото на приспадане на данъчен кредит по съответния ред в размер на 234 776, 27 лв., по същата декларация. Макар и подадена по-късно, декларацията е обсъдена от ревизиращия орган в ревизионния доклад и след като не е оспорено ефективното внасяне на дължимия за периода ДДС, следва да се признае и правото на данъчен кредит, по СД за м. 02.2008 г. Непризнаването на данъчен кредит в размер на 234 776, 27 лв. има за последствие включване на сумата в съответния тримесечен период, в резултат на което, задължението за внасяне на ДДС е установено с РА в размер на 235 613, 42 лв. Ревизионният акт в тази част за непризнатия данъчен кредит в размер на 234 776, 27 лв. за д. п. м. 02.2008 г. е незаконосъобразен и решението в тази част, с отхвърляне на жалбата е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови решение по същество, с което РА да се отмени в тази част. При този изход на спора, на касатора се дължат разноски, които съобразно уважената част от жалбата, се определят в размер на 52 800 лв., а юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - София в размер на 8 480 лв., за което определението на първоинстанционния съд с присъдени разноски следва да се отмени и вместо него да бъде осъдена Д "ОДОП" - София да заплати на "ЕСТ" АД разноски по компенсация, в размер на 44 320 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,