Решение № 12227 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2010 г.

Решение № 12227 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по три касационни жалби. Първата- подадена от адв. Николай Ташев, пълномощник на Любомир Янков Иванов и Илчо Тончев Милчев от гр. Варна, втората - от адв. Петър Петров Владов, като пълномощник на Венцислав Петков Маринов от гр. Варна и третата- от адв. Пламен Пенев, пълномощник на Ясен Йорданов Ковачев и Хриска Дойчева Ковачева от гр. Варна, всички-срещу решение № 1980/23.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2768/2008 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменена Заповед № РД-087706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, в частта по отношение на имоти № 2702, № 2703, № 2704 и № 2705 и регистъра към него и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, тъй като съдът не съобразил наличните в имотите съоръжения/не се сочи какви/и въобще с факта, че касационните жалбоподатели съществено са облагородили терените. Молят Върховния административен съд да отмени решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответниците Областният управител на Варна и Васил Йорданов Андреев, не се явяват и не и не изпращат представител. Вторият с писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Стоян Димов Илиев, Даринка Петрова Иванова и Десислава Тонева Димитрова не се явяват и не изпращат представители, последната с писмен отговор до ВАС заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира за неоснователни твърденията на касаторите и посочва, че е налице незаконосъобразност на ПНИ в отменената част. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в срока по в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, спрямо които постановените съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, са неоснователни, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Васил Йорданов Андреев отменил Заповед № РД-087706-178/05.06.2008г, издадена от областния управител на Варненска област, в частта, в която е одобрен плана на новообразувани имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, в частта по отношение на имоти № 2702, № 2703, № 2704 и № 2705 и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В частта по отношение на имот № 2701 отхвърлил жалбата, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да достигне до извод за незаконосъобразност на заповедта по отношение на имоти № № 2702, 2703, 2704 и 2705, административният съд -Варна обсъдил решение № 567/29.10.98 г. на Поземлена комисия гр. Варна и Решение № 1651/12.06.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр. Варна за поправка на явна фактическа грешка в него, с което на наследодателката на оспорващия е признато право на собственост за имот - нива от 14,782 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, в местност "Кедик Йолу", представляващ имот № 10 655 по КП от 1956, включващ процесните имоти с номера 1702, 1703, 1704, 1705. Отчел обстоятелството, че оспорващия е наследник по завещание на реституирания собственик Афенда Димитрова Костадинова. Посочил, че в разписните листи към обжалвания план процесните имоти са записани, както следва: за имот № 2702 с площ 1050 кв. м., като собственик е вписан Венцислав Петков Маринов, съгласно нотариален акт /НА/ № 194, том II, рег. № 4555, дело № 545/99 г., легитимиращ го за собственик на 82 кв. м. ид. ч и НА № 133, том II, рег. № 3846, дело № 468/99 г., легитимиращ го за собственик на 518 кв. м. ид. ч., за имот № 2703 с площ 1069, като собственик е вписан Любомир Янков Иванов., съгласно НА № 76, том I, рег. № 1166, дело № 96/98 г. легитимиращ го за собственик на 600 кв. м ид. ч., имот № 2704 с площ 974 кв. м., като собственик е вписан Стойчо М. Пармаклиев /наследодател на Ясен Йорданов Ковачев и Хриска Дойчева Ковачева/, съгласно НА № 143, том ХV, дело № 7239/94 г. легитимиращ го за собственик на имот от 600 кв. м. ид. ч. и за имот № 2705 -Илчо Тончев Милчев съгласно НА № 190, том ХVI, рег. № 4142/96 г. легитимиращ го за собственик на 892 кв. м. Със съдебно-техническа експертиза установил, че описаните в Решение № 567/29.10.1998 г. на Поземлената комисия имоти с № № 1702, 1703, 1704 и 1705 съответстват на имоти с № № 2702, 2703, 2704 и 2705 по обжалвания план, че от разликата над 600 кв. м. от имот № 2702 може да се образува самостоятелен имот с площ от 450 кв. м., от разликата над 600 кв. м. от имот № 2703 може да се образува самостоятелен имот с площ от 469 кв. м., от разликата над 600 кв. м. от имот № 2704 може да се образува самостоятелен имот с площ от 374 кв. м., от разликата над 600 кв. м. от имот № 2705 може да се образува самостоятелен имот с площ от 292 кв. м., както и че от всички разлики може да се образува един общ имот с площ от 1 585 кв. м. При тези данни обосновал извод, че при доказани права и наличие на техническа възможност на реституирания собственик, с процесния план не е отреден самостоятелен имот, което приел за нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като така обосновал извод, че в частта досежно посочените четири имота следва да отмени оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС - Варна е издал законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, инвокиран в трите жалби, предвид следното: С разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил подробни изисквания, които следва да се спазват при изработване на плана за новообразуваните имоти и по-конкретно, местоположението на имота се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения, като в случаите, когато имотът не надвишава 600 кв. м. и има осигурен достъп до улица или път, границите му се запазват. Въведени са и изисквания във връзка с проектиране границите на имотите, както и изисквания за размера на лицето и площта на новообразувания имот, включително изисквания за урбанизираните територии. Съобразно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция, разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м., като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик. Доводите по втората касационна жалба нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като имот № 2702 с площ по плана 1050 кв. м, собственост на Венцислав Петков Маринов е придобит по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и видно от неоспореното от него заключение на вещото лице/л. 296 от делото/, отнемането на частта от имота в размер на 450 кв. м, представляваща разликата над признатите по реда на § 4а, ал. 1 ППЗСПЗЗ 600 кв. м, не засяга съществуващите сгради и съоръжения. Освен това хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м. не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. Настоящият случай не е такъв. По отношение на втория довод в тази жалба, че съдът не изложил мотиви по допустимостта на жалбата на Васил Андреев, инициирал съдебното производство, съдът го намира за неоснователен. Съдът е обосновал правилен извод, че решението на ПК - гр. Варна от 29.10.1998г за възстановяване на собствеността на недвижимия имот има конститутивно действие, че е издадено преди изготвяне на саморъчното завещание на наследодателката Афенда Костадинова, осъществено на 03.11.1998 г., и има за предмет цялото нейно движимо и недвижимо имущество. Третия довод в същата жалба, че "наличните в имота съоръжения", посочени само като "обслужващи"без да се сочи какви, обуславят спазване на нормативните изисквания при изготвяне на ПНИ, не намира опора в закона, а и в доказателствата по делото-видно от скицата към заключението на в. л./л. 299 от делото/, такива не са нанесени в имота като обекти по § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността От друга страна, по отношение на другите три имота, визирани в първата и третата касационни жалби, следва да се посочи, че съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, ПНИ се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като той включва и земи на граждани, притежавани или придобити от тях на друго, самостоятелно основание. Докато съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ границите и площта на първите две категории имоти се установяват с ПНИ, тези на имотите от третата категория се установяват съгласно документите, доказващи правото на собственост. Доводите в първата и третата касационни жалби за нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като в случая имоти № № 2703, 2705 и 2704, собственост съответно на Любомир Янков Иванов /имот № 2703/, Илчо Тончев Милев /имот № 2705/ и на Ясен и Хриска Ковачеви /имот № 2704/ са придобити по сключени договори за продажба /първите два имота/, съответно за замяна на недвижим имот /третия имот/ и съгласно представените по делото нотариални актове за собственост/л. 230-236 от делото/ са с площ от по 600 кв. м. Това обстоятелство ги изключва от приложното поле на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ, поради което предвидената в тази разпоредба принципна възможност имотът да остане с площ по-голяма от 600 кв. м. е неприложима по отношение на тях. Горното обосновава извод за неоснователност на искането на касаторите тези имоти да бъдат отразени с по-голяма площ от отразената по представените документи за собственост. Неоснователен е касационния довод в третата жалба за нарушение на процесуалния закон, предвид "безрезервното" кредитиране на заключението на вещото лице, тъй като видно от мотивите, съобразно чл. 220 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът го обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Доводът в третата жалба за "излишно раздробяване" на имотите не намира опора в закона, предвид изричната разпоредба на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ, а този за съществено-"до неузнаваемост" облагородяване на терените е неотносим към спора за законосъобразност на оспорения акт. Обобщено, при установените по делото данни за възстановеното право на собственост на наследниците на Афенда Димитрова Костадинова и статута на посочените четири имота, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорената част заповедта на областния управител е незаконосъобразна и че от разликите, надвишаващи 600 кв. м може да се образува нов имот за възстановения собственик. Предвид посоченото по-горе ВАС намира, че първостепенният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на плана в отменената му част. С оглед горното правилно преписката е върната на административния орган, тъй като съдът не може да замести волята на административния орган. Одобряването на плана на новообразуваните имоти е в кръга на специалните правомощия на областния управител, като самата процедура се изпълнява от лица със специални познания, каквито съдът не притежава. Затова съдът, след като е констатирал несъответствието със закона, правилно е отменил порочния акт в частта по отношение на имоти № 2702, № 2703, № 2704 и № 2705 и в съответствие с правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган, като дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение на административния съд съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение