Решение № 11627 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2010 г.

Решение № 11627 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е от Началника на сектор Софийска област при РДНСК - Югозападен район срещу решение № 205 от 16.03.2010 г., постановено по адм. дело № 935/2009 г., по описа на Административен съд - София област, с което е отменил заповед № ДК-10-Сф-166 от 03.11.2009 г. на Началника на Софийска РДНСК и е върнал делото като преписка на Началника на РДНСК - Югозападен район - сектор София област за произнасяне по същество на спора. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по съществото на спора като отмени процесната заповед. Втората е от Цено Христов Златев и Параскева Стефанова Златева, и двамата от гр. Правец срещу същото решение на Административен съд - София област. Навеждат също доводи неправилност на същото решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено и настоящата касационна инстанция да се произнесе по съществото на спора като отмени заповедта на Началника на Софийска РДНСК. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответниците по касационната жалба - Николина Василева Цветкова и Иван Христов Цветков, двамата от гр. Правец, чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Молят оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в двете касационни жалби, намира същите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Същите са процесуално допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни. Съображенията за това са следните: Предмет на развилия се съдебно-административен спор е правилността на заповед № ДК-10-Сф-166 от 03.11.2009 г. на Началника на Софийска РДНСК. С оспорения административен акт на основание чл. 216, ал. 5, във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е отхвърлена като процесуално недопустима жалба с вх. № Сф9-604-01-787/05.10.2009 г. от Иван Христов Цветков, подадена против разрешение за строеж № 135/20.08.2009 г., издадено от Главния архитект на Община Правец за строеж на "плътна ограда: по вътрешна регулационна линия между УПИ XXV-661 и УПИ IX-611, в кв. № 21, по плана за регулация на гр. Правец, община Правец, Софийска област. Административният орган е мотивирал акта си с довода, че жалбоподателят - Цветков не попада в кръга на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация, изброени в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За да постанови процесното решение, Административен съд - София област е приел, че атакуваната пред него заповед на Началника Софийска РДНСК е незаконосъобразна, тъй като по отношение на ответника в настоящото касационнно производство са налице предпоставките на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, които да дават право на обжалване на процесното разрешение за строеж на носителя на съответното вещно право - собственик на засегнат имот. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани съображения, обосноваващи извода му за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция. От данните по делото и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза правилно инстанцията по същество е установила, че разстоянието от предвидената по разрешението за строеж ограда /изградена изцяло в УПИ XXV-611/ опира в общата стена къщата-близнак, обитавана от ответниците в настоящото касационно производство. Вещото лице е посочило, че оградата по разрешението за строеж е следвала да е с височина на плътната част, по-малка от 1, 35 м, като прозорецът на първия етаж на къщата на Николина Василева Цветкова и Иван Христов Цветков е на височина 1, 13 м от кота терен и 0, 78 м от терасата. Следователно в стаята, до която е изградена оградата, светлината не достига и няма разстояние от оградата до жилището, находящо се на първия етаж в процесната къща-близнак. Административен съд - София област е обсъдил и разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, която позволява строежът на ограда към съседен имот с височина на плътната й част над 0, 6м, какъвто е настоящият случай, се разрешава без съгласието на собственика на съседния имот, ако са изпълнени кумулативно следните условия: 1. оградата е предвидена по самата регулационна линия; 2. разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата; 3. оградата е разположена изцяло в имота на възложителя и не навлиза в съседния имот. След като някое от изискванията, предвидени в закона не са спазени, лицата-носители на вещни права на засегнатите имоти, следва да дадат съгласието си за построяването на ограда или последната задължително да се разположи изцяло в имота на възложителя. С атакуваното, пред настоящата касационна инстанция, решение, първоинстанционният съд правилно е отменил заповед № ДК-10-Сф-166 от 03.11.2009 г. на Началника на Софийска РДНСК като постановена при нарушение на материалния закон и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне на спора по съществото му. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, счита, че наведените отменителни основания и в двете касационни жалби са необосновани и неоснователни и решението на Административен съд - София област следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Претенцията на ответниците за присъждане на съдебно-деловодни разноски, ведно с възнаграждението за един адвокат следва да се остави без уважение. Пред настоящата съдебна инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2010 г., по силата на който Николина Цветкова и Иван Цветков от една страна и адв. Дончева от друга са договорили заплащането на адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред ВАС по настоящото дело в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева, като искане за присъждане на тази сума е направено от адв. Дончева пред настоящата инстанция. Видно от договора за правна защита и съдействие от 16.04.2010 г. няма данни тази сума да е платена в брой или по банков път, поради което плащането не е доказано и претенцията като недоказана не следва да се уважи. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,