Решение № 2081 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2016 г.

Решение № 2081 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител С. Т., срещу решение № 81 от 15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 744/2015 г. от Административен съд - В. Т. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на М. Х. Н. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-040-6500/5065 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - М. Х. Н. от гр. П. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба като подадена извън законоустановения срок. Алтернативно счита, че същата е неоснователна, поради което прави искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Иска и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Великотърновския административен съд е образувано по жалба на М. Х. Н. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-040-6500/5065 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение съдът е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 37, ал. 2 във вр. с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, при наличие на допустима законова делегация, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, действащи към момента на издаването на оспорения акт, в писмена форма и съдържал всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият обаче бил издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Административният орган според съда не събрал и не преценил относимите към спора доказателства, което представлявало съществено процесуално нарушение, водещо от своя страна до постановяване на акт в противоречие с материалноправните разпоредби на Наредба № 5 и Регламент 1122/2009. След извършване на административните проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и констатиране на застъпвания за част от заявените за подпомагане площи в размер на 4,43 ха в 16 бр. парцели и след изпращането на уведомително писмо по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 за двойно заявени площи, в подадената от М. Н. декларация по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 същата заявила, че потвърждава констатациите по отношение на БЗС № 48550-808-353, имот с кадастрален № 48550-000-353, БЗС № 55573-571-4, имот с кадастрален № 55573-039-010 (двата имота с площ по-малка от 0,01 ха), както и за БЗС № 55573-88-6, имот с кадастрален № 55573-043-009 с площ от 0,29 ха и БЗС № 55573-88-7, имот кадастрален № 55573-042-031 с площ от 0,72 ха. По отношение на останалите 12 бр. парцели обаче, същата била представила документи по чл. 2а, ал. 2, т. 2 от същата наредба, които не били взети предвид от органа. Съдът е изискал административните преписки на другите заявители, с които са установени застъпванията, и е разгледал детайлно за всеки един от имотите какви документи, удостоверяващи правото на ползване и от кого са подадени. Въз основа на това е приел, че за 3,31 ха, за които са налице условията по чл. 17, ал. 8, изр. първо от Наредба № 5 следва да се одобри субсидия, като те трябва да бъдат приспаднати от определената като недопустима от органа площ от 4,43 ха. Решението е неправилно. От данните по преписката се установява, че М. Н. е подала заявление с УРН 505964 за кампания 2014 г. за подпомагане по СЕПП и СПП на 38 парцела с обща площ от 19,85 ха. По заявлението са направени административни проверки, в резултат на които за 16 парцела са установени застъпвания. Общата застъпена площ е определена на 3,31 ха. За отстраняването им на заявителката е изпратено Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4002 от 22.08.2014 г. След проведена процедура по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), М. Н. е подала декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. В приложената към декларацията таблица на установените застъпвания М. Н. е декларирала отказ по отношение на БЗС 48550-808-13, кадастрален имот № 48550-000-353 със застъпена площ по-малко от 0,01 ха; БЗС 55573-571-4, кадастрален имот № 55573-039-010 със застъпена площ по-малко от 0,01 ха; БЗС 55573-88-6, кадастрален имот № 55573-043-009 със застъпена площ от 0,29 ха и БЗС 55573-88-7, кадастрален имот № 55573-042-031 със застъпена площ от 0,72 ха. За останалите парцели заявителката е потвърдила искането си за подпомагане, като е представила договори за наем на земеделска земя от 15.05.2013 г., сключени с различни наемодатели, с което е доказала правото си на ползване върху тези парцели. Видно от съдържанието на процесното уведомително писмо, въз основа на гореописаната обстановка и спазена процедура по реда на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. административният орган е разрешил застъпванията в полза на М. Н. с изключение на четирите парцела, за които самата тя е декларирала отказ и не е представила документи. Неправилно първоинстанционният съд е изследвал същите тези обстоятелства и е приел, че административният орган не ги е взел предвид при издаването на процесния акт, като само на това основание е отменил уведомителното писмо. В същото време съдът не е обсъдил основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, въз основа на което е отказано подпомагане. Съгласно този текст, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Видно от данните по делото, М. Н. не се е възползвала от възможността да подаде възражение срещу заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г., с която министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. в частта, обхващаща заявените от него за подпомагане физически блокове. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. министърът е утвърдил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Тази заповед също не е била обжалвана. По този начин определеният от министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой има задължителен характер и се прилага от ДФЗ при определяне на допустимите за подпомагане площи. Съдът само е констатирал, че кандидатът не е възразил срещу обновения слой, както и не е обжалвал окончателния такъв, но не е изложил никакви мотиви в тази насока и по същността на отказа за финансово подпомагане. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която напълно е потвърдила констатациите, направени от административния орган, като подробно е описала парцелите, за които са подадени заявления и от други кандидати за подпомагане и по какъв начин тези застъпвания са били разрешени, като е заключил, че действителният размер на застъпената площ е правилно определен на 1,01 ха. Според вещото лице административният орган на база на актуални графични данни е извършил административни проверки, въз основа на които правилно е определил като недопустима за подпомагане площ от 4,43 ха като площ, излизаща извън специализирания слой. Следва да се отбележи, че експертизата е била приета, но съдът не е взел предвид заключението по нея при постановяване на решението си, а се е ограничил да изследва въпроси, които вече са били разрешени. При тези данни се установява, че след изпълнение на процедурата по чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. от общата застъпена площ в размер на 3,31 ха като недопустима за подпомагане поради неотстранени застъпвания са определени 1,01 ха (за БЗС 55573-88-6, кадастрален имот № 55573-043-009 със застъпена площ от 0,29 ха и БЗС 55573-88-7, кадастрален имот № 55573-042-031 със застъпена площ от 0,72 ха, за които от М. Н. не са представени доказателства за правното основание за ползването им и при изричен неин отказ за тези площи). За останалите парцели с площ общо от 2,3 ха, видно и от табличната част на уведомителното писмо и от заключението на СТЕ, застъпванията са били разрешени в полза на М. Н. Останалата площ от 3,42 ха е била определена като недопустима за подпомагане като попадаща извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. В уведомителното писмо като правно основание за постановения отказ за подпомагане е посочен чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Съдът е следвало да обсъди именно това основание, както и фактическите обстоятелства, довели до постановения отказ за подпомагане. Липсата на мотиви по съществото на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. В случая решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията в настоящото решение. Разноски по настоящото производство не се присъждат, предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,