Решение № 4353 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2011 г.

Решение № 4353 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Валери Ганчев Дскалов от гр. Русе, против решение № 10/07.03.2011 г., постановено по а. д. № 581/2010 г. по описа на Административен съд Русе (АСР). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСР е отменил мълчалив отказ на кмета на община Русе за предоставяне достъп до обществена информация по заявление рег. № 36/48/15.11.2010 г., подадено от Даскалов, в частта му по т. 4 и 5 досежно: по силата на какъв административен акт и от кой овластен орган са поставени чрез трайно монтиране препятствия по пътното платно по ул. Петко Д. Петков в гр. Русе, представляващи железни решетъчни оградни пана, масивно захванати за пътя, както и за какъв период са поставени те, като преписката е върната на кмета за произнасяне по заявлението в посочената му част съобразно указанията в мотивите на решението. Жалбата на Даскалов в частта й срещу мълчаливия отказ на кмета по същото заявление - изцяло по т. 1, 2, 3 и частично по т. 4 (за посочване на законовото основание за трайното монтиране на препятствия по пътното платно по ул. П. Д. Петков) и частично по т. 5 (с каква цел са монтирани същите препятствия), е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Определени и присъдени са разноски на страните по спора в редуциран размер, съгласно уважената част от исканията им. Недоволен от решението, Даскалов го обжалва. Счита същото за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че липсва идентичност между исканата от него обществена информация с процесното и от друга страна - със заявление вх. № 36/47/08.11.2010 г. Освен това, дори и да е налице такава, тя води до основание за постановяване на отказ, а не до липса на правен интерес за него. По исканата с т. 4 и т. 5 от решението информация, съдът недопустимо е изложил мотиви, които е следвало да бъдат изложени в административния акт. И по тези точки (в частта с която жалбата му е оставена без разглеждане), е постановен мълчалив отказ от страна на кмета, който е недопустим по силата на чл. 28 от ЗДОИ. Моли отмяна на решението в отхвърлителната жалбата му част, вкл. и присъждане на направените от него разноски пред първата инстанция. Претендира за разноските и пред касационната инстанция. Ответната страна - кметът на община Русе, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСР. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна. Безспорно е, че със заявление за достъп до обществена информация рег. № 36/47/08.11.2010 г. Даскалов е поискал такава от кмета на община Русе, оформена в 3 точки, касаеща: а/ кой е отговорен за начина по който се осъществява паркирането на моторните превозни средства (МПС) за престой на паркингите за кратковременно паркиране в гр. Русе; б/ на кого е поверена организацията и контрола върху тази дейност и в/ какво е наложило нарушението на Закона за движение по пътищата (ЗДП) и положената пътна маркировка, по отношение паркирането на МПС и от кого е осъществявано това нарушение. На заявлението е отговорено с писмо на кмета изх. № 36/47/16.11.2010 г., с което е отговорено коректно на питането на Даскалов. Към писмото са приложени копия от 3 решения на Общинския съвет (ОбС) Русе - № 500/25.02.2005 г., № 853/26.01.2006 г. и № 522/31.03.2009 г. В първото и трето от тях се съдържа информация по поставените въпроси и за ул. Петко Д. Петков в гр. Русе. Със заявление рег. № 36/48/15.11.2010 г., Даскалов е поискал отново обществена информация от кмета на Русе. Тази по т. 1, 2 и 3 от заявлението е идентична с исканата със заявление рег. № 36/47/08.11.2010 г., но касае конкретно и само ул. П. Д. Петков. По т. 4 от заявлението се иска информация за законовото основание и административния акт, послужили като основание за поставянето, чрез трайно монтиране на препятствия по пътното платно, представляващи железни решетъчни оградни пана, масивно захванати за пътя, а по т. 5 от него - за какъв период от време и с каква цел са монтирани препятствията по пътното платно. В законовия срок кметът на Русе не е отговорил на второто заявление, с което е формирал мълчалив отказ по искането на Даскалов. АСР е приел, че в заявлението от 08.11.2010 г. не е исканата информация не е включвала посочените въпроси специално за ул. П. Д. Петков. Въпреки това, предоставената такава включва информация по същите въпроси и за тази улица, предвид съдържанието на решенията на ОбС Русе с № 500/2005 г. и № 522/2009 г. Доводът на касатора, че исканата от него информация с двете му заявления не е идентична, е неоснователен. С първото от тях той е искал неконкретизирана по улици такава, а с т. 1-3 от второто - същата, но отнасяща се само за една от градските улици. Обстоятелството, че отговаряйки на първото заявление, кметът на Русе е предоставил информация цялостно, вкл. и относно улица П. Д. Петков сочи, че казусът попада в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ - "исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца". При това без значение е обстоятелството дали информацията, касаеща ул. П. Д. Петков е поискана със заявлението на Даскалов от 08.11.2010 г. или не. Факт е, че тя е предоставена от кмета, с което се покриват условията на цитираната норма. В същото време обаче, предоставянето й през предходните 6 месеца не води до отпадане на правния интерес за Даскалов. Както изрично е посочено в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, този факт е основание да се откаже повторното `и предоставяне, а не да се остави заявлението без разглеждане като недопустимо. С оглед изложеното, правните изводи на АСР за липса на правен интерес от искане на информацията, конкретизирана в т. 1 - 3 от заявлението от 15.11.2010 г. се явяват необосновани и незаконосъобразни. Кметът, ако прецени и на посоченото основание (чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ), е следвало да откаже предоставянето й, а не да формира мълчалив отказ. Последният, на основание чл. 28, ал. 2 от с. з., е недопустим. В тази му част решението на АСР се явява постановено в нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Като такова то трябва да се отмени. Предвид недопустимостта на мълчалив отказ по искане за достъп до обществена информация, следва вместо отменената част се постанови друго решение, с което се върне делото като административна преписка на кмета на община Русе за произнасяне по искането при съобразяване на акта му със задължителните указания на съда по прилагане и тълкуване на закона. Основателна е касационната жалба и по отношение на частта от решението на АСР, касаеща мълчаливия отказ по т. 4 и т. 5 от заявлението на Даскалов: посочването на законовото основание за трайно монтиране на препятствия по пътното платно на ул. П. Д. Петков в гр. Русе (т. 4) и целта, с която са монтирани те (т. 5). Настоящият състав на ВАС не споделя изложените в решението правни аргументи и приема същите за незаконосъобразни. Не може да има спор, че "...посочването на законови актове, регулиращи обществени отношения по повод управлението на общинските пътища" (цитатът е от стр. 3, абз. 5 на решението) би било недопустимо, ако те се искат общо и без връзка с решаването на конкретен проблем от страна на ОбС Русе. Въпросът е решен с цитираната от АСР норма на ЗДОИ. Когато обаче "законовото основание" се иска във връзка с монтирането на препятствия именно по ул. П. Д. Петков, искането вече не следва да се приема като такова за запознаване със съдържанието на нормативни актове, а като искане за пояснение въз основа на кои именно от тях, е взето въпросното решение на ОбС (или съответния друг общински орган). Т.е. иска се достъп до правното основание (по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 от АПК) за вземането на конкретното решение. Това вече е обществена информация, защото от узнаването й, гражданинът може да си "...състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти", като прецени правилно ли е приложена една, а не друга норма на необходимия закон или подзаконов акт. Целта, с която са монтирани въпросните платна по улицата също не е "тълкувателна дейност на органа по отношение на решение от местно значение", както е приел АСР. Целта, с която се реализират нормативно определените правомощия от органите на местно самоуправление е съществен елемент от дейността им, поради което тя е необходима за съставянето на собствено мнение от искащите обществена информация. Дали правомощията се упражняват с цел облагодетелстване (в най-широк смисъл на думата) на едно (или на на малка група лица), или това се прави за интересите на възможно най-голяма група лица, е много важен за изграждане и поддържане на мнението на гражданите на общината. В тази й част касационната жалба също е основателна, поради което следва да се отмени решението и в тази му част. Предвид недопустимостта на мълчалив отказ по искане за достъп до обществена информация, следва вместо отменената част да се постанови друго решение, като се върне делото като административна преписка на кмета на община Русе за произнасяне по искането при съобразяване на акта му със задължителните указания на съда по прилагане и тълкуване на закона. Решението, в частта му с която е отменен мълчаливия отказ на кмета и делото е върнато на община Русе за произнасяне съобразно дадените указания от страна на АСР по тълкуването и прилагането на закона не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения основателно се явява и искането за преразглеждане от касационната инстанция на решението на АСР в частта му за разноски. Възприемайки изцяло изложените в мотивите правни и фактически съображения за необходимост от редуциране на направените от Даскалов разноски, следва да се отмени решението на АСР в тази му част и се постанови друго, с което се уважи искането му за осъждане на община Русе да му заплати сумата 450,00 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. На кмета не следва да се присъждат разноски, тъй като мълчаливият му отказ е отменен изцяло. Предвид изхода на делото, основателно се явява и искането на Даскалов за присъждане на направените от него разноски по делото пред касационната инстанция. Пред ВАС са представени доказателства за такива в размер общо на 605,00 лв. - 600,00 лв. платени по договор за правна защита и съдействие от 22.02.2012 г. и 5,00 лв. платена държавна такса. Въпреки становището на ВАС, че и в случая е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с оглед извършената по делото работа и фактическата и правна сложност на казуса, възражение от страна на кмета на община Русе в тази насока не е направено, поради което следва той да заплати на Даскалов сумата в пълен размер. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение