Решение № 14469 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2017 г.

Решение № 14469 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Агенция за Е. И.", БУЛСТАТ *********, гр. С. срещу решение № 3598/29.05.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 856/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу Решение № РД - 02-14 - 1060/27.12.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение следва да се квалифицира като "отказ от правосъдие" предвид липсата на мотиви по съществото на спора. Съдът не бил обсъдил елементите от фактическия състав на нередността, за която се налага финансова корекция за процесния случай, а бил изложил общи разсъждения на тема законова рамка за налагане на финансови корекции. Прави просторно изложение на всички релевирани пред Административен съд С. град възражения, които според касатора, не са обсъдени от съдебния състав. В писмена защита от 12.10.2017 г. въз основа на подробни съображения от фактическа и правна страна, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ оспорва същата. В писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения за правилност на съдебния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на Сдружение "Агенция за Е. И.", БУЛСТАТ *********, гр. С., срещу решение № РД - 02 - 14-1060/27.12.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, с което на сдружението е определена финансова корекция в размер на 2 965.02 лв., представляваща: - 1 173,40 лв. - наем на офис за периода от 28.10.2015 г. до 28.01.2016 г.; 1 791, 62 лв. - наем на офис за периода от 28.01.2016 г. - 28.05.2016 г. и от 28.05.2016 г. до 15.06.2016 г. /18 дни по 12.61 лв./. Съдът правилно е определил предмета на спора - законосъобразността на обжалваното решение, имащо характер на индивидуален административен акт. С разпореждане от 24.02.2017 г. съдът е конституирал страните по спора, като е дал и указания във връзка с разпределената тежест на доказване. Видно от разпореждането на л. 74 по делото, съдът е конституирал като ответник по делото Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/. Това е органът, подписал обжалвания акт. В действителност, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са: - оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдът обаче не е съобразил представената на л. 81 по делото Заповед № РД - 02-14-79/8.02.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която функциите на управляващ орган по програмите за териториално сътрудничество България - Сърбия, България - Турция и България - Македония, съфинансирани по Инструмента на предприсъединителната помощ 2007 - 2013 г. и програмите на ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС България - Сърбия, България - Турция и България - Македония 2014 - 2020 г. са възложени на заместник - министъра на РРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 АПК, когато компетентността на административния орган по въпросите е отнета, съдът конституира служебно като страна по делото компетентния орган. При приложение на посочената норма във връзка с така представената заповед, съдът е следвало да конституира като ответник по делото към датата на разпореждането за конституиране на страните не Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, а заместник - министъра на РРБ. Към датата на проведеното съдебно заседание - 27.04.2017 г. управляващ орган по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция е бил заместник - министъра на РРБ. Въпреки това, съдът е призовал като ответник по спора - Главния директор на Главна дирекция "Управление на териториално сътрудничество". Производството е проведено при ненадлежно конституиране на страните. Този порок принципно обоснова недопустимост на съдебния акт, като е основание за обезсилване на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане при правилно конституиране на страните. В случая обаче касационният състав приема, че няма да приложи нормата на чл. 221, ал. 3 АПК, предвид следните установявания: Пред касационната инстанция е представена Заповед № РД - 02 - 14-375 от 16.05.2017 г., по силата на която към настоящия момент управляващ орган по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция е отново Главния директор на Главна дирекция "Управление на териториално сътрудничество". В случая връщането на делото за ново разглеждане при прилагане на нормата на чл. 153, ал. 3 АПК няма да доведе до различен правен резултат предвид факта, че именно този орган е участвал в производството пред АССГ като ответник. Въз основа на събраните по спора доказателства, АССГ е постановил съдебен акт по съществото на спора, с който е отхвърлил жалбата на Сдружение "Агенция за Е. И.", БУЛСТАТ *********, гр. С., срещу решение № РД - 02 - 14-1060/27.12.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, с което на сдружението е определена финансова корекция в размер на 2 965.02 лв., представляваща: - 1 173,40 лв. - наем на офис за периода от 28.10.2015 г. до 28.01.2016 г.; 1 791, 62 лв. - наем на офис за периода от 28.01.2016 г. - 28.05.2016 г. и от 28.05.2016 г. до 15.06.2016 г. /18 дни по 12.61 лв./. За да отхвърли жалбата срещу посоченото решение, съдът е приел законосъобразност на същото на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид релевираните от касатора възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, касационният състав констатира следното от правна страна: Направеният от АССГ извод за законосъобразност на обжалвания акт е бланкетен, като не почива на установена въз основа на анализ на доказателствата фактическа обстановка, по отношение на която да е приложен материалния закон. В тази насока решението е необосновано. Видно от мотивите на същото, съдът прави извод, че на бенефициента са дължими за възстановяване само реално извършените и допустими за верифициране разходи, като едновременно с това разсъждава върху компетентността на Комисията на ЕС да наложи финансова корекция, основана на екстраполация или корекция с фиксирана сума, като едновременно с това говори за финансова корекция, наложена от държавата -членка, посредством нейните органи. Като резултат от тези различни по своя правен характер регламентации и институти, съдът прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е неправилно: На първо място съдът е длъжен мотивирайки съдебния си акт да установи фактическа обстановка, въз основа на анализ на събраните доказателствени средства. На следващо място, съдът извършва преценка дали актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, дали органът е спазил процедурата по издаване на акта, дали правилно е приложил материалния закон и дали актът е в съответствие с целта на закона, отнасяйки установените факти към приложимото право. В конкретната хипотеза АССГ не е извършил такова установяване, като липсва и анализ на фактите отнесени към относимото и приложимо право. Предвид допуснатите от съда процесуални нарушения и необосноваността на съдебния акт, касационната инстанция не може да извърши контрол за правилност на съдебния акт. Решението следва да се отмени, като делото следва да се върне на нов състав на АССГ за разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение: Съдът следва да се съобрази факта, че обжалваното решение № РД - 02 - 14-1060/27.12.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ е с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Видно от текста на нормата, УО има компетентност да определя финансова корекция по основание и размер с мотивирано решение. Многократно в решенията си ВАС е посочвал, че от правна страна не е достатъчно органът да изпише тази норма, а и нормата регламентираща основанията за определяне на финансова корекция /ФК/. Последните са регламентирани в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съдът в случая не е обсъдил коя от изброените хипотези на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ е приложима. Липсва обосновка за нарушение, което да е основание за определяне на финансова корекция и което да е сред изброените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. На следващо място, видно от мотивите на съдебния акт, съдът е базирал изводите от правна страна на мотиви досежно компетентността на Комисията на ЕС да предприема финансови корекции по отношение на държавите - членки. Многократно ВАС в своите актове е посочвал, че компетентността на Комисията да налага финансови корекции на държавите-членки не трябва да се смесва с компетентността на УО на национално ниво да налага такива. Критериите за установяване на корекциите и приложимата процедура трябва да следват разпоредби на националното право, като е недопустимо УО или съдът да се позовават на актове, даващи правомощия на Комисията в тази насока, като ги поставят като правно основание за налагане на ФК на частно-правни лица. На следващо място, видно от текста на обжалвания акт и мотивите на съдебния такъв, като основание за определяне на ФК се определя недопустимостта на определени разходи в размер на 2 965.02 лв., представляващи: - 1 173,40 лв. - наем на офис за периода от 28.10.2015 г. до 28.01.2016 г.; 1 791, 62 лв. - наем на офис за периода от 28.01.2016 г. - 28.05.2016 г. и от 28.05.2016 г. до 15.06.2016 г. /18 дни по 12.61 лв./. В своите решения ВАС разграничава двата института: този на верификация на разходи от този на налагане на финансова корекция. Финансовата корекция са налага върху размера на допустимите разходи. Недопустимите разходи могат да обосноват правомощие на органа да откаже плащане, но не представляват основание за определяне на ФК. Смесването на двата института се приема от ВАС като съществено процесуално нарушение. Като излага съображения за недопустимост на разходите и едновременно с това мотивира основание за определяне на ФК, съдът е постановил съдебния акт при допуснати процесуални нарушения и необоснованост, като липсва ясна воля кой е приложимия закон и по отношение на кой от институтите се прилага, кое е основанието за определяне на ФК и какви факти установяват нарушението, представляващо нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ. Гореизложеното мотивира касационния състав да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът трябва да установи фактите по спора, въз основа на анализ на доказателствата по делото, като извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК след установяване на приложимото право към претендираната от УО нередност, за която на сдружението се налага финансова корекция. Касационната инстанция не може за първи път да прави тези установявания, тъй като с това би съкратила правото на жалбоподателя на две инстанции по фактите и приложимото право. При новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе по искането за разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд