Решение № 725 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 403/2010 г.

Решение № 725 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 403/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. К. от АК-П., срещу решение № 313 от 18.11.2009 г. по гр. д. N 679/2009 г. на Пернишкия окръжен съд изцяло - както в частта, с която е отменено решение № 28 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 126/2008 г. на Б. районен съд и вместо него е постановено друго, като е увеличен размера на обезщетенията за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 12.11.2007 г. и причинила смъртта на А. П. С., с 14 000 лева за П. Р. С. - съпруга и с 25 000 лева за П. А. С. - непълнолетен син, действащ със съгласието на майка си П. Р. С., така и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за присъдените обезщетения по чл. 200, ал. 1 КТ в това производство. Развити са оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците П. Р. С. и П. А. С. - непълнолетен, действащ със съгласието на майка си П. Р. С., двамата от[населено място], не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. За да се произнесе по нея Върховният касационен съд взе предвид следното: С определение № 732 от 14.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване само по втория повдигнат от касатора въпрос, а именно с какъв документ и с какво съдържание трябва да е той, за да може работодателят да докаже наличието на застрахователен договор и плащане /изпълнение на застрахователя/ по него. Въпросът е бил актуален с оглед възражението на работодателя за извършване на прихващане на основание чл. 200, ал. 4 КТ. В отговор на поставения въпрос следва да се посочи, че установяване на плащане от търговско дружество-застраховател в изпълнение на задължение по застрахователно правоотношение може да се извърши както с първичен счетоводен документ, така и с частен свидетелстващ документ, издаден от застрахователя. Съдържанието на документите трябва да е достатъчно, за да установи наличието на застрахователен договор, плащането по него в полза на правоимащото лице/лица/ и размера на това плащане. Оспорването на документите става по предвидения в чл. 193 от ГПК процесуален ред. За да откаже да намали дължимото обезщетение с получени суми по договор за застраховане на починалия работник съставът на въззивният съд е посочил, че от една страна приетото като доказателство писмо изх. № 23/12-01.2009 г. на [фирма][населено място] не съставлява доказателство за извършено плащане, а от друго страна в него не е посочена по отделно сумата, която е получил всеки от ищците - съпругата и непълнолетното дете на пострадалия работник, а само нейния общ размер. Решението е неправилно. От съдържанието на обсъжданото писмо става ясно, "че по повод трудовата злополука на А. П. С. настъпила на 12.11.2007 г. по застрахователен договор ЗЛ 1312160 [фирма] Гл. агенция П. е изплатила на законните наследници: П. Р. С. и П. А. С. сумата от 17073.00 лв". Писмото е адресирано до ответника [фирма], [населено място] и е издадено, за да послужи по делото пред районния съд[населено място]. Писменото доказателство е прието с определение от 5.02.2009 г. на Б. районен съд и не е оспорено в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК, нито по-късно. Съдържанието и автентичността му не са поставяни под съмнение, нито е пледирано от ищците или пълномощниците им да не се зачита доказателствената му сила или да не се намалява сумата по обезщетението. С оглед отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че представеното удостоверение е частен свидетелстващ документ, изходящ от застрахователя, който не е оспорен и установява наличието на извършено плащане в полза на правоимащите лица - ищци по делото. Това плащане е в общ размер от 17073 лева и трябва да се приспадне по равно от обезщетенията, определени от въззивния съд в максималния претендиран размер - 30 000 лева за преживялата съпруга и 50 000 лева непълнолетното дете. Или окончателния размер на обезщетението на П. Р. С. от[населено място] ще възлезе на 21 463,50 лева /30 000 - 8536, 50/, а на П. А. С. от[населено място] - на 41 463, 50 лева /50 000 - 8536, 50/. В този смисъл Касационният съд ще постанови решението си. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на доказателства за платено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя [фирма], [населено място] - чл. 359 КТ във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III. г. о.