Решение № 334 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 218/2018 г.

Решение № 334 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 218/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град) срещу решение № 6371/6.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7503/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 2153-21-127/9.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 24.02.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" (ПО) в ТП на НОИ – София град. Преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-21-5011/29.06.2016 г. на И. Тетевенски, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решението. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът – И. Тетевенски, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № 2153-21-127/9.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 24.02.2017 г. на ръководител "ПО" в ТП-НОИ – София град, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тетевенски. Оспорващият в първоинстанционното производство претендира определеният му размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде увеличен с добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО. Решаващият съд приема, че заявителят Тетевенски отговаря на предвидените в чл. 69в, ал. 1 КСО предпоставки за ранно пенсиониране за учители, тъй като към 1.01.2016 г. същият е на възраст [възраст] и има осигурителен учителски стаж от 31 години и 3 месеца. Въз основа на горното, първоинстанционният съд извежда, че след като са налице предпоставките на чл. 69в, ал. 1 КСО, то жалбоподателят Тетевенски има право на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО, следваща се само на лицата, които са продължили да работят след придобиване право на ранно пенсиониране като учители. Мотиви в подкрепа на горния си извод първоинстанционният съд не излага. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Спор между страните не съществува, че към датата на подаване на заявлението – 29.06.2016 г., И. Тетевенски има навършена възраст [възраст], при изискуема възраст за придобиване право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1, и ал. 2 КСО за мъжете за 2016 г. – 63 години и 10 месеца. По отношение на лицата, полагали труд като учители, в чл. 69в КСО (в сила от 1.01.2016 г.) се предвижда възможност за по-ранно пенсиониране. Съгласно чл. 69в, ал. 1, изр. 1 КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това нормата на чл. 69в, ал. 3 КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При анализ на посочената разпоредба се установява, че право на добавка от УПФ имат само лицата, които са придобили право на ранно пенсиониране, т. е. имат навършена възраст 3 години по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 и към навършване на тази по – ниска възраст имат изискуемия 30 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж (до 31.12.2011 г., след което изискуемия учителски стаж се увеличава с по 4 месеца всяка календарна година), но не са упражнили това свое право на ранно пенсиониране и са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Жалбоподателят е достигнал възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО на 27.12.2012 г., когато е навършил 63 години и 4 месеца, което обуславя извода, че правото на ранно пенсиониране за него би се породило от 27.12.2009., към която дата същият е следвало да има изискуемия учителски осигурителен стаж – 30 години и 8 месеца. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че към датата на подаденото заявление – 29.06.2016 г. И. Тетевенски има навършена възраст [възраст] и учителски осигурителен стаж 31 години 08 месеца и 18 дни, което сочи че към 27.12.2009 г., когато е навършил възрастта за ранно пенсиониране, не е било налице второто условие за наличие на 30 години и 08 месеца учителски стаж. Първоинстанционният съд не е обсъдил, че към датата на навършване на 60 години и 10 месеца, Тетевенски не е изпълнил изискването за наличие на учителски осигурителен стаж в размер на 30 години и 8 месеца. Това изискване е изпълнено след като оспорващият е навършил възрастта, обуславяща право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, поради което същият не е придобил право на ранно пенсиониране. Предвид несъобразяването на цитираните норми, Административен съд – София град постановява материално незаконосъобразен съдебен акт, в който неправилно приема, че към 1.01.2016 г. И. Тетевенски е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в, ал. 1 КСО и на добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО, въпреки че към датата на навършване на възраст 60 години и 10 месеца не е отговарял на условието за наличие на учителски осигурителен стаж в размер на 30 години и 8 месеца. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че в конкретния случай липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Тетевенски. Предвид обстоятелството, че на жалбоподателя Тетевенски е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО след навършване на изискуемата възраст за 2012 г. и е продължил да работи, правилно и законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, изр. четвърто КСО му е начислена добавка за отложено пенсиониране за 3 години и 5 месеца по 4 %. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение