Решение № 1556 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2015 г.

Решение № 1556 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аврен против решение № 2851 от 12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2914/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Иван Захариев Захариев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 3 ЗДОИ 6/1/ от 05.08.2014 г. на кмета на Община Аврен, в частта му, с която се отказва достъп до обществена информация по т. 4 от заявление № 3 ЗДОИ 6/22.07.2014 г. от Иван Захариев и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по съществото на искането, с оглед указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт, в оспорената му част, е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Мотивите за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се отнасят до т. 1, 2 и 3 от заявлението, като е посочено, че същото е подадено от СОПА, което е в противоречие с приложените по делото доказателства. За да откаже предоставянето на достъп по т. 4 от заявлението в административният акт е посочено единствено, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите на местно самоуправление и няма самостоятелно значение и съдържа експертни мнения, които не са задължителни за възприемане от административния орган при упражняване на правомощията му в административната дейност. В заявлението си за достъп до обществена информация в т. 1 Иван Захариев е поискал да му бъдат предоставени броят на експертните оценки, възложени от Община Аврен за изготвяне за периода след 31.12.2003 г. до датата на вземане на решение по заявлението, а в т. 4 е поискана информация по преписките по т. 1, включени във възлагателните заповеди и изготвените доклади. В заявлението е посочено, че информацията се иска при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая наличие на надделяващ обществен интерес, респективно наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ не е обсъждана от задължения субект, което също обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че исканата информация е свързана с разходване на средства от общинския бюджет, във връзка с възлагането на експертни оценки, поради което съдържащата се в тях информация, представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като достъпа до тази информация е свободен, а ограниченията предвидени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ в конкретния случай са неприложими, предвид наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 4 и ал. 3, с оглед периода, за който се иска достъпа до служебната обществена информация. Доводите в касационната жалба, че липсва валидно отправено заявление за достъп до обществена информация, са неоснователни. От една страна такива съображения в оспорения административен акт не са изложени, а от друга страна фактическите основания за издаването му не могат да се допълват в съдебното производство. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че в случая е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Както бе посочено по-горе заявителят се е позовал на наличие на надделяващ обществен интерес, който изключва приложението на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, а в оспореният административен акт липсват каквито и да било съображения за липсата на надделяващ обществен интерес. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,