Решение № 15599 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 588/2019 г.

ВАСIV отделение18.11.2019 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 19.11.2018 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 445/2017 година. РешениеТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 15599 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 588/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез пълномощник Д. Брайкова – ст. юрисконсулт, против решение № 191 от 19.11.2018 г. по адм. дело № 445/2017 г. на АС (Административен съд) – Сливен, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8397 от 17.10.2017 година и преписката е изпратена за ново произнасяне в четиринадесет дневен срок, съобразно дадените указания и мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са подробни съображения за така заявените пороци и се моли за отмяна и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, като при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От ответната страна - Н. Ахмедова, [населено място], [община], чрез адв. Петров е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че между същите страни по същия казус има влязло в сила решение № 37/26.04.2016 г. по адм. дело № 11/2015 г. на Административен съд - Сливен, потвърдено с решение № 4930 (4943 е верния номер) от 20.04.2017 г. по адм. дело № 7671/2016 г. на ВАС. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновано с оглед доказателствата по делото е прието, че в конкретния случай е налице липса на два броя животни, поради което следва да се извърши наддеклариране и санкциониране с установения процент съобразно правилата по т. 1.3.2 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед № РД 09-1117 от 17.08.2012 г. на Министъра на земеделието и храните. За установените нарушения са предвидени намаления съобразно т. 8 от Методиката, но не и намаление със 100 % на агроекологичното плащане, както неправилно е приел административният орган. С оглед датата на пощенското клеймо – 14.12.18., входираната на 18.12.2018 г. касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 30.11.2018 г., видно от приложената по адм. дело № 445/2017 г. "разписка", и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния Административен съд – Сливен е образувано по жалба, подадена от Н. Ахмедова от [населено място], [община] против Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8397 от 17.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изцяло финансово подпомагане за кампания 2013 година по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г., направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", поради установени две животни по-малко, намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления по мярка АЕП и Групиране на базовите изисквания по направления от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Възразила е на първо място за липса на мотиви, доколкото базовите изисквания съгласно т. 7. 8 от съответната методика са неприложили към конкретната мярка. На второ място е посочила и нарушение на материалния закон, поради изпълнение на всички условия при отглеждането на животните. Съдът е изискал административната преписка и е указал на страните доказателствената тежест за установяване на твърдяните от тях обстоятелства. Извършил е цялостен анализ на така събраните писмени доказателства и е изложил приетите за установени факти, а именно, че жалбоподателката е заявила за кампания 2013 година искане за подпомагане по мярка 214 "АЕП" за 127 броя овце с описани ушни марки. При извършена контролна проверка на място през август на 2013 година са констатирани три нарушения: Първото е липса на две от овцете; Второто е надвишаване гъстотата на животински единици на хектар пасищна площ; Третото е неспазване на добрата земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати. Въз основа на така приетите за установени по категоричен начин факти, съдът е посочил, че в чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. е предвидено, че когато при проверка на място се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 7 от горепосочената Наредба, изисквания за направлението, по което е кандидатствала оспорващата, са спазването на правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, и спазването на чл. 51, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Приел е също, че съобразно Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17.08.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, предвидените изисквания по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" са: Базови изисквания, съгласно УПЗДЗЕС /т. 7. 8., б. "а"/; Законоустановени изисквания за управление /т. 7. 8., б. "б"/; Други приложими изисквания от националното законодателство – Правила за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници /т. 7. 8., б. "в"/. Констатираната и установена по делото липса на два броя животни има за последица наддеклариране и санкциониране с установения процент, съобразно правилата по т. 1.3.2 от цитираната Методика. Намаленията на финансовата помощ са определени в т. 8 от Методиката. За констатираните и установени по делото нарушения са предвидени следните намаления: неспазване на установената гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха се санкционира с 2 % /т. 8.2.1–в частта относно процесното направление/; неспазване на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива се санкционира в диапазона между 5 % и 10 % /т. 8.2.3/. Съдът е приел също, че в цитираните в оспорения акт разпоредби не е предвидено намаление със 100 % на агроекологичното плащане. Такова намаление не е предвидено и в разпоредбата на чл. 18 от Регламент /Е0/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /Е0/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, която разпоредба е посочена от административния орган като правно основание за отказ изцяло от изплащане на финансово подпомагане. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Безспорни са данните по преписката, че Н. Ахмедова като земеделски производител (стопанин), е подала заявление за подпомагане по редица мерки за подпомагане. Доколкото оспореното уведомително писмо касае само оторизацията по мярка 214 "АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", то предмет на изследване са развилите се правоотношения между заявителката във връзка със заявлението й за регистрация от 28.05.2013 година. По тази мярка е извършена в стопанството и в присъствието на заявителката, проверка на място на 26.08.2013 година, за която е изготвен контролен лист в обхват от 41 страници. В констатациите на административния орган е посочено на първо място налични 125 броя животни със съвпадащи ушни марки при заявени за подпомагане 127 овце. Отбелязана е липсата на представено писмено разрешение за клане или продажба на двете липсващи животни. Констатирани са още две несъответствия: едното е за неспазване правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, а другото е за надвишаване на гъстотата на животинските единици, за която е приложен работен лист за изчисление. Контролният лист е подписан от производителката без възражения. Към него са приложени: работния лист за изчисленията; контролен лист; констативен протокол; доклад за извършена проверка за спазване на правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Преценявайки така приложените писмени доказателства, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел за установено извършването на трите вида нарушения от бенефициентката, които биха залегнали като основание за намаляване на дължимото плащане: така липсата на двете животни има за последица наддеклариране; неспазването на установената гъстота на ЖЕ (животинските единици) на хектар - базово изискване по т. 7. 8, б. "а" от Методиката се санкционира с 2 %; неспазването на нитратната директива - базово изискване по т. 7. 8, б. "в" от Методиката се санкционира в диапазона между 5 и 10 % съгласно т. 8.2.3 от Методиката. От съдържанието на уведомителното писмо се установява, че определената ставка за агроекологична дейност по мярката АП47 е 369. 64 лева. Определена спрямо установените в стопанството овце съгласно изчисленията, отразени в първите 12 колони от таблицата на стр. 3 от него, сумата за подпомагане възлиза на 6819. 97 лева. На тази база е следвало вече да се извършат редукциите за неспазването на другите две изисквания, описани в т. 7. 8, б. "а" и "в" от Методиката. В тази връзка правилно е приел съда, че съобразно Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17.08.2012 г. на Министъра на земеделието и храните(понастоящем е и на горите), предвидените изисквания по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" са: Базови изисквания, съгласно УПЗДЗЕС /т. 7. 8., б. "а"/; законоустановени изисквания за управление /т. 7. 8., б. "б""; Други приложими изисквания от националното законодателство – Правила за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници /т. 7. 8., б. "в"/. Констатираната и установена по делото липса на два броя животни има за последица наддеклариране и санкциониране с установения процент, съобразно правилата по т. 1.3.2 от цитираната Методика. Намаленията на финансовата помощ са определени в т. 8 от Методиката. За констатираните и установени по делото нарушения са предвидени следните намаления: неспазване на установената гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха се санкционира с 2 % /т. 8.2.1 – в частта относно процесното направление/; неспазване на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива се санкционира в диапазона между 5 % и 10 % /т. 8.2.3/. В цитираните в оспорения акт разпоредби не е предвидено намаление със 100 % на агроекологичното плащане. Такова намаление не е предвидено и в разпоредбата на чл. 18 от Регламент /Е0/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /Е0/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, която разпоредба е посочена от административния орган като правно основание за отказ изцяло от изплащане на финансово подпомагане. Лишавайки жалбоподателката като земеделски стопанин напълно от подпомагане, административният орган не само не е изложил адекватни и относими за това мотиви, но и пряко е нарушил материалния закон. С оглед изложените съображения, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд – Сливен следва да се остави в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са своевременно поискани, а ответникът има право на разноски, но няма доказателства такива да са били направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16