Решение № 3537 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2018 г.

Решение № 3537 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 16, ал. 7 от Закона за устройство на територията в редакцията от ДВ бр. 61/2007 г. (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Б. Бонев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Панов, против решение № 1250 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 621/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожността на решение № 552 – 6/26 от 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост (ПУП - ПУР) за кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", "Франга дере" и "Кокарджа", включително схеми за водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема в частта за имот идентификатор № 10135.2552.2385 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Варна, собственост на жалбоподателя, попадащ по посочения план в УПИ I – 2376, 2381, 2382, 2383, 2384, 2385, 2386 – за ел. подстанция. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Посочва се, че от доказателствата по делото е установено, че ел. подстанция не е предвидена в посочения имот, а такава е била предвидена в имот различен от този на жалбоподателя. Твърди, че по този начин е нарушено правото му на собственост, тъй като следва да чака 10 години до момента, в който може да промени регулацията, а това нарушава правото му на собственост. Твърди и нищожност на оспореното решение на ОбС – Варна в оспорената му част и поради противоречие с чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, т. е., че с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е недопустимо отреждането и регулирането на имоти за техническа инфраструктура. Иска да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски. Ответникът Общински съвет – Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че е неоснователна жалбата на Б. Бонев с отправеното искане за прогласяване на нищожност на решение № 552 - 6/26 от 27.07.2012 г. на Общински съвет, гр. Варна, в частта за имот идентификатор № 10135.2552.2385 по одобрения ПУП - ПУР на кв. "Изгрев", попадащ в посочения план в УПИ I – 2376, 2381, 2382, 2383, 2384, 2385, 2386 – за ел. подстанция. Приел е за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че с оспореното решение на ОбС – Варна е в противоречие с чл. 15, ал. 2 и чл. 64, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от ЗУТ, тъй като е приел, че от доказателствата е установено, че имота на жалбоподателя не е бил урегулиран преди това, с плана не се променят границите му, а е включен в общ УПИ, за което е предвидено цялостно отчуждаване. Посочил е, че одобреното с оспорения план съответства на заданието и че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е допустимо да се определят площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост за озеленяване, включително за общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Посочил е, че наведените възражения от жалбоподателя срещу плана касаят противоречие с материално правни норми, но не се отразяват на действителността на акта. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, не е лишен от основание, не е налице порок – липса на форма и липса на волеизявление и не са допуснати толкова тежки нарушения на административно производствените правила, които да обосноват нищожност на решението на ОбС – Варна в оспорената му част. Решението е правилно. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. В настоящия случай е правилен извода на АС – гр. Варна за това, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, не е налице липса на форма или липса на волеизявление, както и не са допуснати нарушения, които да са толкова съществени, които водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност досежно материалната законосъобразност на акта, също не се установява порок, който да води до нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма и актът не е лишен изцяло от законово основание. Действително планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в относимата редакция, действала към момента на издаване на решението на ОбС – Варна ДВ бр. 61 от 2007 г. ) е с предмет улична регулация и такава за имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. С този план не се урегулират поземлени имоти с изключение на външната, от към улицата регулационна линия, с изключение на случаите, когато се урегулират имоти за обекти публична собственост. Този план няма отчуждително действие за разлика от плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. За обекти на социалната инфраструктура - публична собственост се определят площи с ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Този план има непосредствено отчуждително действие и преди одобряването му следва да се извърши процедурата по чл. 16, ал. 3 и 4 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на същата норма от поземлените имоти могат да се отнемат части не повече от 25%. С плана по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ не може да се определят обекти по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и да се отнемат поземлени имоти за такива обекти. Двата плана имат различен предмет и се предхождат от различни процедури. Имат и различно вещноправно действие. Действително в настоящия случай с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ по отношение на имота на жалбоподателя в нарушение на посочената разпоредба е допуснато урегулиране на имота му (по отношение на който липсва предходна регулация или приложена предходна регулация) и включването му в УПИ за техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗУТ – за електрическа подстанция, като това може да стане с план по чл. 16, ал. 1, но не и с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. Посоченото обаче представлява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспореното пред първата инстанция решение на ОбС – гр. Варна, но не е порок, който да може да обоснове недействителност на акта, а именно не е налице порок, който да води до нищожност. Неоснователно е и възражението на касатора, че с решението на ОбС – Варна му се нарушава правото на собственост, като това е така, тъй като с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ не се предвижда директно отчуждително действие, в случай, че се пристъпи към отчуждаване за изграждане на ел. подстанцията, следва да се пристъпи към отчуждаване на имота и заплащане на съответно обезщетение, а съответно при липса на отчуждаване е допустимо и процедиране на промяна на плана в частта на имота на жалбоподателя, т. е. с този план същият не е лишен от собствеността върху имота си. Поради изложеното е правилен извода на АС – гр. Варна, че оспореното решение на ОбС – Варна не е нищожно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение