Решение № 5881 от 15.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Кмета на район "Централен" - Община Пловдив, срещу решение 2126/11.11.2021г., постановено по адм. д. 1438/2021г. на Административен съд-Пловдив, с което, като незаконосъобразна, е отменена, по жалба на С. Кузев от гр. Пловдив, заповед РД-21-68/22.01.2021г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, със забрана ползването на обект: "Преустройство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.621.1.1, с административен адрес: [улица], преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация, съгласно изискванията на ЗУТ. В касационната жалба се сочи, че в хода на първоинстанционното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е необходимите доказателства във връзка с относимите факти и обстоятелства по делото, но е направил заключения, които са в противоречие с материалния закон. Касаторът твърди, че за извършените СМР, описани в оспорената заповед и отразени в КА 24/ 26.22.2020г., се изисква проектна документация и разрешение за строеж, както и въвеждане в експлоатация, каквито не са налице и процесният обект се ползва без изобщо да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Затова и се счита, че не е относим и приложим фактическият състав на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, както е приел съдът, а е приложима хипотезата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, посочена в заповедта - ползване на строеж, преустроен без проектна документация и невъведен в експлоатация. С оглед тези съображения се иска отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това - отхвърляне на жалбата срещу заповедта. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - С. Кузев, редовно призован, не се явява, не се представлява. От негово име адв. Деспотова е депозирала отговор по касационната жалба и молба, със съображения за нейната неоснователност и искане решението, като правилно, да бъде оставено в сила, с присъждане на направените за тази инстанция разноски по приложени списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушения на материалния закон и неспазване на установената форма. За да обоснове нейната незаконосъобразност е проследил събраните по делото доказателства, като е отчел, че процесният обект, с площ 121 кв.м, с предназначение за търговска дейност, към м.07.2018 г., е функционирал като кафе-сладкарница и хлебарница, а към м.10.2019 г. е започнал да функционира като търговски обект с топла точка място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти, че за него в архива на район Централен съществува непълна проектна документация чертеж от м.05.1939 г., данните от който са обсъдени в решението, при съпоставка с констатациите от огледа на място. В процеса е разпитан и свидетел, участвал в изграждането на метална подсилваща конструкция и вентилация през 1990 г., за каквато се говори в констативния акт и оспорената заповед, при което съдът е отчел основателно съмнение относно годината на извършване на ремонтните дейности, констатирани от общинската администрация на 03.09.2020 г., но за които липсват категорични данни идентични ли са с осъществените през 1990 г. или са различни, съответно следвало ли е за тях да се издава разрешение за строеж и да се въвеждат в експлоатация по съответен ред, предвид значителните и изключително динамични законодателни промени в правната уредба на инвестиционния процес. При тези данни е изведен извода, че в конкретния случай е налице промяна в начина на ползване, промяна на предназначението (по смисъла на легалното определение, дадено в § 5, т.41 ДР ЗУТ) на процесния обект от търговски обект, съответно хлебопекарна в търговски обект с топла точка място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти, а не преустройство, каквато е преценката на ответния административен орган. Следователно, неправилно издателят на заповедта е приел, че е приложима хипотезата на чл.178, ал.1, във връзка с чл.178, ал.6 ЗУТ, на която се е позовал, защото забраната за ползване на строежи или части от тях не по предназначението им, или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, е регламентирана в разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ - налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и фактическото такова за издаването й. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че с процесната заповед, кметът на район Централен е забранил ползването не на извършен строеж, а на обект, преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация, съгласно изискванията на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни норми. За да обоснове правните си изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, решаващият състав на АС-Пловдив е изложил обстойни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Без да е необходимо преповтарянето им, е достатъчно да се подчертае правилността на извода, че ползването на строежите не по предназначение, води до приложимост на разпоредбата на чл.178, ал. 4, с последиците по ал. 6 ЗУТ, а не към посоченото в заповедта чл. 178, ал. 1 ЗУТ. След като в съставения КА 24 от 26.11.2020 г. и в заповедта е посочено, че за процесния обект са налице данни, че е с предназначение за търговска дейност, че е функционирал и като хлебопекарна" и като "кафе-сладкарница", но не се твърди, че за съществуването си като хлебопекарна и пр. обектът няма издадено строително разрешително и не е въведен в експлоатация, а и не се сочи наличие на строеж, подлежащ на въвеждане в експлоатация, действително е неприложимо визираното в акта правно основание. Самата касационна жалба не навежда оплаквания за пороци на съдебния акт, а доводи за правилността на издадената заповед, с твърдение за извършено преустройство на съществуващия обект, но без да е изследван в хода на административното производство въпросът в какво именно се изразява то, какви са "промените във вентилационната система, електрическата мрежа, водопреносната и канализационната система, както и намеса в конструкцията на сградата", представляват ли те строеж, за който е налице задължение за издаване на разрешение и дали подлежи на въвеждане в експлоатация. Наличните противоречия, неясноти и нарушения на формата на административния акт, съдът подробно и задълбочено е обсъдил в решението, извел е правилни изводи за неприложимост на посоченото в заповедта правно основание, затова и по отношение на съдебния акт, не са налице касационни основания за отмяна. При този изход на процеса, на ответната по жалбата страна следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 800 лв. по приложения списък по чл. 80 ГПК, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени с договор за правна защита и съдействие от 22.03.2022г. с адв. Деспотова. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение,