Решение № 65 от 6.2.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002103669/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 1 000 426/02.05.2023 година, подадена от З. А. Н. и А. З. А. за отмяна на решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. В молбата се излагат твърдения, че на 12.01.2023 година ЕСПЧ е постановил решение по делото образувано по подадената от молителите жалба № 48 806/2011 година срещу Република България, с което е било установено нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допуснато с решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година. С оглед на това решение на ЕСПЧ, препис, от което е приложен към молбата, З. А. Н. и А. З. А. твърдят, че са налице предпоставките по чл. 307, ал. 1, т. 7 от ГПК за отмяна на решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година. Насрещната страна по молбата за отмяна КОНПИ гр. София е подала отговор с вх. № 8083/21.08.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предпоставки за отмяна на решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година. Решението, чиято отмяна е поискана от З. А. Н. и А. З. А. не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 254/15.03.2011 година, постановено по гр. д. № 661/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Предвид на това то е влязло в законна сила и подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, включително и при установяването на твърдените от молителите предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК за това. Съгласно чл. 305, ал. 2 от ГПК в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК молбата за отмяна трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от дена, в който решението на ЕСПЧ е станало окончателно. В конкретния случай решението на ЕСПЧ, на което се позовават З. А. Н. и А. З. А. е станало окончателно на 12.01.2023 година. Молбата за отмяна е регистрирана в деловодството на Окръжен съд Велико Търново с вх. № 1 000 426/02.05.2023 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 305, ал. 2 от ГПК преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна. С оглед на това и доколкото е подадена от заинтересовани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК молбата трябва да се разгледа по същество. Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: С решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година е оставено в сила първоинстанционното решение № 124/02.10.2009 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 1060/2007 година, с което са били уважени предявените от КОНПИ гр. София срещу З. А. Н. и А. З. А. искове с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), вследствие на което от ответниците са отнети следните недвижими имоти, а именно: дворно място от м2, заедно с построената в него жилищна сграда‑къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел, в квартал по плана на гр. Г. О., кв. „Г.“, при граници: ул. „Ц. О.“, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П., собственост на първия от тях и / идеална част от дворно място от около.00 м2, което е оформено съгласно скица № / година на Община Г. О. в парцел и, в кв. по плана на гр. Г. О., заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от.00 м2, изба от 00 м2 и гараж от.00 м2, собственост на втория от тях. На 08.12.2022 година ЕСПЧ е постановил решение по делото образувано по подадената от молителите жалба № 48 806/2011 година срещу Република България, което е станало окончателно на 12.01.2023 година, с което е установено нарушение на правата на З. А. Н. и А. З. А. по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допуснато с решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство. При това съставът на ЕСПЧ е посочил, че с решението от 13.07.2021 година по делото Т. и други срещу България Съдът бил установил някои потенциални недостатъци в ЗОПДИППД (отм.). и в начина, по който е бил приложен. В това отношение той подчертавал съвкупния ефект от широкия обхват на неговото приложение-по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверявали приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажели това, което съдилищата считали за „законен“ доход през такъв период, като се вземали предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не било доказано, че има „законен“ произход, било имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът намирал, че макар тези потенциални недостатъци да не били достатъчни, за да се приемело, че всяко отнемане по ЗОПДИППД (отм.) било в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1, те със сигурност били създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и можели да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, било от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение на ответниците. Съдът изразявал готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка, доколкото тя не била произволна или явно необоснована. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установявал нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в случаите, в които националните съдилища не били успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, определена по- горе, и били разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в ЗОПДИППД (отм.) и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди. Разглежданите жалби били сходни. По-специално, като разпореждали отнемане на имуществото на жалбоподателите, националните съдилища не били опитали да обосноват причинно‑следствената връзка, изисквана от Съда, като вместо това възприемали същия погрешен подход, който бил упрекван от Съда в делата, разгледани по делото Т. и други срещу България. Поради това Съдът не виждал причина да достигне до заключение, различно от това по тези дела. С оглед на изложените мотиви в решението на ЕСПЧ следва да бъде прието, че се касае за допуснато от състава на Апелативен съд Велико Търново нарушение при отнемането на имотите, тъй като при постановяването на решението за това не е обосновано наличието на причинно‑следствена връзка между имуществото, чието отнемане е поискано от КОНПИ гр. София и престъпната дейност на З. А. Н. и А. З. А.. Според ЕСПЧ имуществото може да бъде отнето само ако бъде установена такава връзка, която следва да бъде констатирана от националния съд в производството по отнемането на имуществото. От това следва, че ЕСПЧ разглежда посочената причинно-следствена връзка като част от фактическия състав, при който имуществото може да бъде отнето без да е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което и отнемането без наличието на такава връзка представлява нарушение на цитираната разпоредба. Няма да е налице такова нарушение, ако националния съд обоснове съществуването на такава връзка въз основа на установените по делото факти, като преценката за това не трябва да е произволна или явно необоснована. Поради това ЕСПЧ не приема, че самото отнемане на имотите нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като приема, че такова нарушение може да се преценява едва след като бъде преценено съществуването на причинно-следствената връзка между имуществото и престъпната дейност. Ако такава не бъде установена и въпреки това имуществото бъде отнето то ще е налице горепосоченото нарушение. Преценката за това обаче е невъзможна ако в мотивите на решението не са излагани факти и обстоятелства свързани с тази връзка. Порази това се приема, че за да бъдат защитени правата на ответниците по тези искове, при констатираното от ЕСПЧ нарушение, е достатъчно производствата по отнемане на имуществото да бъдат възобновени с цел установяване съществуването или не на посочената причинно-следствена връзка. Както е посочил в решението си ЕСПЧ той не може да спекулира дали имуществото, отнето на жалбоподателите, е имущество, придобито от престъпна дейност, и че счита за подходяща възможността жалбоподателите да поискат възобновяване и преразглеждане на делата им на национално ниво, като националните съдилища по принцип трябва да бъдат задължени да приложат чл. 1 от Протокол № 1, както се тълкува от Съда. Поради това е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, доколкото без отмяната на решение № 15/12.02.2010 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 703/2009 година няма как да бъдат отстранени последиците от нарушението и да се проверят наличието на причинно‑следствена връзка между имуществото, чието отнемане е поискано от КОНПИ гр. София и престъпната дейност на З. А. Н. и А. З. А., тъй като тя не може да бъде установявана в настоящето производство. В него се установява само наличието на констатираното с окончателно решение на ЕСПЧ на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 година или на протоколите към нея и дали новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Последните ще бъдат отстранени във възобновеното производство, поради което съдът разглеждат молбата за отмяна не може да установява съществуването на причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и престъпната дейност на З. А. Н. и А. З. А. и ако установи такава да остави молбата без уважение, с който смисъл са доводите на КОНПИ гр. София. Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Велико Търново, който ще трябва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски с оглед на крайния изход на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение