Решение № 113 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2010 г.

Решение № 113 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на "Хемус хотелс холдингс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Божидар Димитров Христов, с искане за отмяна на определение № 9192 от 1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 6951 от 2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 1188 от 15.04.2010 г. по адм. дело № 7423 от 2009 г. на Административния съд - София град. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство - писмо изх. № 94-16558-22-10-5794 на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което има значение за изхода на спора и съставлява основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на атакуваните определение - постановени при допуснати съществени нарушения на производствените правила и в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, неотносими в настоящето производство. Претендира се отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът - главният архитект на Столичната община, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1, намира същото за процесуално допустимо, но разгледано по същество - неоснователно по следните съображения: С определение № 1188 от 15.04.2010 г. по адм. дело № 7423 от 2009 г. Административният съд - София-град, е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-50-442 от 18.04.2007 г. на главния архитект на Столичната община, с която са одобрени: 1. изменение на плана за застрояване за УПИ XVI-1472 и XVII-1472 - за офис-сгради от кв. 3, м. "Манастирски ливади-запад"; 2. изменение на плана за регулация на УПИ I и изменение на уличната регулация в местността по конкретно индивидуализираните в акта осови точки. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че дружеството жалбоподател не се легитимира като собственик на имот, който да е предмет на оспорения ПУП, а в кадастъра за собственик на процесния имот пл. № 730, кв. 3, м. "Манастирски ливади-запад" е записано дружество "Туристимпекс" ЕАД, т. е. липсва правен интерес и активна легитимация за обжалване. Пред тричленния състав на Върховния административен съд настоящият молител е представил копие от справка, в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, служба "Вписвания" - гр. София, и скица от 10.02.2004 г., издадена от районната администрация на СО - район "Витоша", от които е видно, че процесният имот се води на името на "Хемус хотелс-1" АД, което по твърденията в частната жалба е обвързано в правоприемност с дружеството-молител. Определението на административния съд е оставено в сила с определение № 9192 от 01.07.2010 г., постановено по адм. дело № 6951 от 2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, като е прието, че представената справка от службата по вписванията - София, е за "Хемус хотелс-1" АД, а не за "Хемус хотелс холдинг" АД, а соченото правоприемство е правно ирелевантно за допустимостта на оспорването. В искането си за отмяна молителят "Хемус хотелс холдинг" АД твърди, че представените доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и сочат на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни. В подкрепа на искането си представя полученото на 25.08.2010 г. писмо изх. № 94-16558-22-10-5794 на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което опровергавало приложената по делото справка от дирекция "Софийски кадастър" от 02.02.2010 г. От същото било видно, че в приетите и обявени в ДВ, бр. 88 от 06.11.2009 г. кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на Бояна - район "Витоша", имот с пл. № 730 се водел на името на дружеството жалбоподател - "Хемус хотелс холдинг" АД. Това обаче не е достатъчно да обоснове наличие на основанието по т. 1, чл. 239 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства в смисъла по-горе не са посочени от молителя, тъй като представеното писмо изх. № 94-16558-22-10-5794 е издадено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър в отговор на подадено на 29.07.2010 г. заявление от дружеството до Службата по геодезия, картография и кадастър за отразяване на процесния поземлен имот в кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с приложените към заявлението документи, т. е. след постановяване и влизане в сила на определението на ВАС. Касае се за доказателство, което е било възможно да бъде представено своевременно по делото при проявена процесуална активност от страната. В процесния случай не се касае за хипотезата, визирана в чл. 239, т. 1 АПК, тъй като независимо от причините за несвоевременното подаване на въпросното заявление и представяне на удостоверението по делото, непълнотата на доказателствата не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1-6 от АПК. Освен това, видно от датата на издаване на въпросното удостоверение /писмо/, същото е новосъздадено, а не ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК -писмото е получено на 25.08.2010 г. в отговор от подадено на 29.07.2010 г. заявление от молителя. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице визираното в чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд и потвърденото с него прекратително определение на Административен съд - София град, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,