Решение № 1802 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2010 г.

Решение № 1802 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Мария Янкова Даскалова, действаща като ЕТ "Мистър Дор - Мария Даскалова", чрез пълномощника си Боян Йосифов Даскалов, за отмяна на влязлото в сила решение № 273 от 25.02.2010 по адм. дело № 2198/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против Решение № 68/30.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. В искането за отмяна молителката е посочила най-общо като основание чл. 303 ГПК (съответен на приложимата в административния процес разпоредба на чл. 239 АПК), без да уточни на кое от изчерпателно предвидените в разпоредбата правно основание е подала искането до съда. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, не е взел становище. Върховният административен съд намира искането за отмяна за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд- Пловдив, в производство по реда на чл. 268 от ДОПК, е отхвърлил жалбата на Мария Янкова Даскалова, действаща като ЕТ "Мистър Дор- Мария Даскалова", против Решение № 68/30.11.2009 г. на Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което като процесуално недопустима е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-229/03.02.2009 г. против действията на публичен изпълнител, материализирани в Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК № СБП-2004-674/6.01.2009 г. за задължения по годишни данъчни декларации по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) № 15070695/2004 г. в размер на 4 291.02 лв. в това число главница 2970 лв. и лихва от 1 321.02 лв., изчислена към 19.12.2009 г., издадено от Ирина Стоилова- публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, като неоснователна. Приел е, че Директорът на ТД на НАП - Пловдив е постановил правилно и обосновано решение, като е счел, че жалбата на ЕТ срещу действията на публичния изпълнител, изразяващи се единствено в изпращане на съобщение за доброволно изпълнение е процесуално недопустима. В искането за отмяна молителката прави оплаквания за постановяване на решението при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тя твърди, че съдът неправилно е приел за разглеждане дело, което е било подсъдно на съда в гр. София по съображения, че относно задълженията, свързани с патентния данък от 2004 г. има преки отношения единствено с ТД на НАП - София. Освен това, молителката поддържа, че в първоинстанционното съдебно производство съдът по същество е изпаднал в противоречие, тъй като в мотивите и диспозитива на решението си е посочил, че ЕТ "Мистър Дор - Мария Даскалова" е атакувала единствено изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от публичния изпълнител, като не е съобразил факта, че всъщност се оспорва съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК, което е в нарушение на чл. 222 ДОПК, тъй като липсва номер на изпълнителното дело, а така също и действията, свързани с образуването на изпълнителното дело. Според молителката, съществено нарушение в процесуалната дейност на съда е и непроизнасянето на съда по неистинността на издаденото съобщение, което твърдение на ЕТ е било основано на факта, че в последното липсва номер на изпълнителното дело. С всички горепосочени действия молителката е била лишена от правото се на равнопоставено участие в един справедлив съдебен процес. Цитираните по-горе оплаквания не представляват основание за отмяна в настоящото производство, въпреки че е извършено формално позоваване на едно от основанията, визирано в чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК. На първо място, изложените оплаквания по същество съставляват възраженията на лицето, материализирани и в жалбата му срещу оспореното Решение на Териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив. Наред с това, същите притежават характеристиките на основания за отмяна на съдебно решение като неправилно, които да бъдат разгледани в производството за инстанционен контрол, което, обаче, в случая не е предвидено, съобразно правилото на чл. 268, ал. 2 ДОПК. Посочената норма предвижда, че решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Чрез твърдението за наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение на практика се цели заобикаляне на забраната по чл. 268, ал. 2 от ДОПК. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че разглеждането на касационни основания в производството по искането за отмяна е недопустимо, тъй като последното е извънредно извънинстанционно производство, което се развива при наличието само на основание, посочено изрично в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд,