Решение № 2128 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2020 г.

Решение № 2128 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора против решение № 303 от 7.08.2020 г., постановено по адм. д. № 647/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Т. Танев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя решение № 2349/27.06.2019 г. по протокол № 45 на Общински съвет Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, обхващащ квартали от 801 до 831, включително относно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попада ПИ с идентификатор по КК на гр. Стара Загора 68850.513.6860 (отбелязан с черно на графичната част) и идентичен с УПИ VІІІ -6100 в кв. 811 съобразно ПУП, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет гр. Стара Загора. Обжалваното решение е допустимо. Законосъобразен е изводът на съда за допустимост на жалбата на Т. Танев срещу решението на Общински съвет Стара Загора, в обжалваната му част. Правилно съдът приема, че определения предмет на делото не води до недопустимост на жалбата. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че е налице противоречие между текстовата и графичната част на оспорения административен акт, като съобразно последната имота на жалбоподателя се намира в друго УПИ и квартал, а не както е посочено в текстовата част на акта. Правилно съдът отбелязва, че това противоречие е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт и не обосновава недопустимост на жалбата. Съдът определя предмета на делото съобразно текстовата част на оспореното решение като изрично отбелязва и местонахождението на имота, а именно ПИ с идентификатор 68850.513.6860 – отбелязан в черно в графичната част и идентичен с УПИ VІІІ – 6100, кв. 811 по ПУП, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет гр. Стара Загора. Следователно имотът, собственост на жалбоподателя е индивидуализиран, независимо от противоречието в оспорения административен акт и предметът на делото е определен правилно. Съдът се произнася по допустима жалба, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, който е оспорен в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалването, поради което като се произнася по същество съдът постановява допустим съдебен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да отмени решението в обжалваната му част съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът излага съображения, че с изменението на ПУП – ПР се променят границите на засегнатите имоти, в т. ч. и границите на собствения на жалбоподателя УПИ, като с оглед посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му – чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не могат да се постигнат целените правни последици без съгласието на собствениците на засегнатите имоти, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Констатира, че с обединяването на всички УПИ на запад от р. Бедечка в един УПИ се нарушава забраната с последващ ПУП да се променят границите на поземлените имоти, като в случая се игнорират и имотните такива, с което е нарушен чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Това се отнася и за имота на жалбоподателя, който се обединява в заедно с други УПИ в един. Съдът приема, че е нарушен и принципа на съразмерност съобразно чл. 6 АПК, тъй като с одобреното изменение се засягат права и интереси на жалбоподателя в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона, а именно да се приведе ПУП – ПР в съответствие с изискванията на ОУП и предвидената в него устройствена зона за озеленяване. Съдът прави извод, че установеното противоречие между текстовата част на административния акт и графичната му част също обосновава неговата незаконосъобразност, тъй като липсва ясна воля на органа относно изменението на ПУП спрямо имота, собственост на жалбоподателя. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на Общински съвет Стара Загора, в оспорената му част, е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Законосъобразен е и изводът, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. По същество с процесното изменение на ПУП-ПРЗ е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП - ПР не са налице. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, на което основание е издаден административния акт, не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт Административен съд Стара Загора постановява решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Стара Загора да заплати на Т. Танев сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,