Решение № 3775 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2018 г.

Решение № 3775 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ръжданова, против решение № 517 от 22.12.2017 г. по адм. дело № 781/2017 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена Заповед № 1852/08.11.2017 г. на кмета на община-Враца като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Л. Иванов, от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС-Враца Л. Иванов е оспорил Заповед № 1852/08.11.2017 г. на кмета на община Враца, с която е наредено изземване на недвижим жилищен имот - частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в [населено място], [улица], поради това че се държи без правно основание от Л. Иванов. Заповедта е издадена на основание чл. 65, ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОС/ и поради прекратено наемно правоотношение за това жилище с Иванов, извършено със Заповед № 910/04.06.2014 г. на кмета на община Враца. За да отмени заповедта е прието от съда, че иззетото жилище не се държи без правно основание, тъй като Заповед № 910/04.06.2014 г. на кмета на община Враца за прекратяване на наемните правоотношения за същото жилище не е влязла в сила, поради това, че не е връчена на Иванов. Според съда направеното връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК е нередовно, тъй като Иванов не е лице с неизвестен адрес, нито пък е лице, което не е намерено на посочен от него адрес. Освен това е прието, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, което я прави незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспорената заповед на кмета на община Враца е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, в хипотезата на държан без основание общински жилищен имот. По делото не е било спорно, че ответникът Л. Иванов е бивш наемател на процесното общинско жилище /виж АЧОС № 6303/29.09.1987 г. на община Враца/, настанен в същото със заповед № 81/1992 г. и сключен договор за наем от 01.03.2006 г. Спорно е доколко възникналите наемни правоотношения за това жилище са прекратени със заповед № 910/04.06.2014 г. на кмета на община Враца, издадена на основание чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗОС, даващо основание за изземването му по чл. 65, ал. 1 ЗОС. По този спорен въпрос настоящият състав не споделя правните изводи на съда, като счита, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с ответника Иванов от 2014 г., която е връчена надлежно на същия и не е оспорена от него. Връчването, противно на приетото от съда, е станало по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, при условията на отказ на ответника Иванов да получи Уведомление изх. № 94000-14665/02.09.2014 г. на кмета на община Враца до него, с което се уведомява за съдържанието на издадената заповед № 910/04.06.2014 г. за прекратяване на наемните правоотношения, поканва се да освободи жилището в 14-дневен срок, като при неизпълнение му се указва, че ще бъде издадена заповед за изземване по чл. 65 ЗОС. Отказът за получаване на уведомлението /стр. 31-на гърба/ е удостоверен с подписите и имената на двама общински служители, в качеството им на връчители. В нарушение на цитираната разпоредба за връчване по ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК и без каквито и да са мотиви за този начин на връчване, съдът е извел незаконосъобразни изводи, че връчване на заповедта от 2014 г. при условията на чл. 61, ал. 3 АПК, е нередовно. При наличие на редовно връчване, заповедта за прекратяване на наемните правоотношение с ответника Иванов от 2014 г. е влязла в сила, поради което след този момент държането на процесното общинско жилище от него се явява без правно основание, поради което са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта и изземване на имота. Като не е съобразил изложеното и е направил други изводи, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Решението е неправилно и в частта, с която е прието, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК. С полученото на 03.09.2014 г. уведомление за издадената заповед № 910/2014 г., ответникът Иванов е уведомен, че ако не освободи в срок процесното общинско жилище, което държи без основание, ще се пристъпи към изземването му, като изрично е посочено, че това писмо има характер на такова по чл. 26 АПК. Настоящата инстанция не приема, че е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като заповедта е издадена от касатора при съобразяване на всички факти и обстоятелства, вкл. и това, че заповед № 910/2014 г. е влязъл в сила административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Л. Иванов срещу заповедта за изземване бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изложените мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение