Решение № 4238 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2015 г.

Решение № 4238 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано уе по касационна жалба на Д. Л. П. - контрольор автомобилен транспорт в [фирма], [населено място], чрез адв. Мигуела Григорова от САК, против Решение № 5842/05.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1618/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на Г. И. В. от [населено място], принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително задържане чрез поставяне на устройство тип. "скоба" на лек автомобил марка "Деу Матиз" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя, като незаконосъобразна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Г. И. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка, наложена от Д. Л. П. - контрольор автомобилен транспорт в [фирма], [населено място], изразяваща се в принудително задържане чрез поставяне на устройство тип. "скоба" на лек автомобил марка "Деу Матиз" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Г. И. В. от [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установено по категоричен начин наличието на маркировка, обозначаваща забрана за паркиране и указваща "зелена зона". Решението е неправилно. По делото e установено мястото, на което е бил паркиран автомобила - след пешеходната пътека на кръстовището на [улица]и [улица]. Не се спори, че посоченият участък попада в обхвата на "зелена зона". Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган, в случая - [фирма], носи тежестта да докаже положителното обстоятелство за наличието на поставени знаци в този участък, към датата и часа на налагане на принудителна административна мярка. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че на процесния участък съществува обозначение за "зелена зона" - табели Т17, което започва след кръстовището на [улица]с [улица]. На същото стълбче са поставени пътен знак В28 "Забранено е паркирането" и допълнителна табела Т14 "При сняг и зимни условия". По делото е установено, че водачът е навлязъл в зоната за почасово платено паркиране в началото на [улица], като е преминал покрай знак Д 13, заедно с табела Т 17, на която ясно са указани условията за паркиране. Установено категорично от представения по делото снимков материал, че Г. И. В. не е напуснал зоната на платено паркиране. При тези доказателства оспореното решение на Административен съд София - град следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против наложената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 625. 00 лв., съобразно представения списък. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, състав на седмо отделение