Решение № 514 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2017 г.

Решение № 514 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, подадена чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Димитров, срещу решение № 215 от 28.06.2017 г., постановено по адм. д. № 298/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, в която е уважен предявеният от Й. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на НП № 11011169/03.09.2011 г., и в частта, в която е присъдено обезщетение на Й. М. за неимуществени вреди в размер на 100 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП № 11011169/03.09.2011 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, и в частта на присъдените съдебни разноски в размер на 160 лв. направени в производството по ЗОДОВ от ищеца. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в оспорената част като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно в мотивите е прието наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изтъква доводи, че в конкретния случай не е изпълнено изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, имуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в оспорената му част и ВАС да постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Моли също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Й. М. в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Попова поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни нарушения. Моли решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Приема за обосновани изводите на съда, че НП е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, която по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Й. М. от [населено място] срещу Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на НП с № 11011169/03.09.2011 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция и за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лв., вследствие на наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. с посоченото НП. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции на ищеца, като е осъдил Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП, ведно с направените по делото разноски в размер на 160 лева. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Велико Търново е установил, че на Й. М. е било издадено НП № 11011169/03.09.2011 г. от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на М. за извършено нарушение на чл. 24, ал. 5 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (отм.); е била наложена глоба в размер на 300 лв.. НП е било обжалвано по съдебен ред и отменено от Районен съд – Горна Оряховица с решение № 409/15.06.2012 г. по НАХД № 318/2012 г., оставено в сила с решение № 404/24.10.2012 г. на Административен съд – Велико Търново по КНАХД № 10371/2012 г. Приел е, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди, в резултат на ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП, налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Установил е, че в производството по НАХД № 318/2012 г. по описа на РС – Горна Оряховица и по КНАХД № 10371/2012 г., във връзка с обжалване на НП М. е бил представляван от адвокат - л. 105 от НАХД № 318/2012 г. е приложено пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 02.05.2012 г. В конкретния случай е установено и плащане на посочената в договора сума в брой в размер на 100 лв. Процесуалното представителство предполага извършване на пълен обем процесуални действия - от изготвяне на жалбата, през активно участие в цялото производство (видно от съдебния протокол), поради което съдът е уважил предявения иск. Административният съд е приел за основателна и доказана и претенцията на молителя за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразния административен акт, изразяващи се в стрес, нервно напрежение и съответно на това засягане на общото му здравословно състояние, като с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил парично обезщетение в размер на 100 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. Няма спор по делото, че с влязло в сила на решение № 409/15.06.2012 г. по НАХД № 318/2012 г. е било отменено като незаконосъобразно НП № 11011169/03.09.2011 г. от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвоката за осъществяване на действия по оказване на правна помощ и съдействие, както и за заплатеното адвокатско възнаграждение. Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освен това, съдът се е съобразил и със становището изразено в тълкувателното решение, че се касае до исково производство и са допустими и могат да са разглеждат, възражения относно размера и основателността на предявения иск поради което и в съответствие със събраните доказателства е уважил предявения иск. Неоснователни са изложените от касатора доводи в жалбата, че в процесния случай не е изпълнено изискването на чл. 4 от ЗОДОВ. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от М. адвокатска защита е пряка и непосредствена последица, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Ответника по касация не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Неоснователен се явява и довода на касатора за присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на ответника по касация в размер на 160 лв. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска. При този изход на процеса, с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. /л. 21 от настоящето дело/ и списък на разноските /л. 22/, следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати на ответника по касационната жалба направените по делото разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,