Решение № 8135 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9558/2013 г.

Решение № 8135 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9558/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Янчев в качеството му на пълномощник на "Гранд комерс 2011" ЕООД - гр. Варна, против решение № 1160 от 10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4693 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 031021200004236 от 13.09.2012 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 751 от 28.11. 2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е преценил всички доказателства по делото и неправилно е приел, че отказът е законосъобразен. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи жалбата му. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу отказ за регистрация по ЗДДС. За да постанови това, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като задълженията са над 5000 лв. и са възникнали към момента, в който жалбоподателят е бил управител на "Гранд комерс" ЕООД, "Ойл трейдинг" ЕООД и "Гранд комерс - БГ" ЕООД. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа за регистрация. Съдът е констатирал, че отказът за регистрация по ЗДДС /л. 76 от преписката/ е подписан от един от съставителите, вместо от двамата, но това не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя нищожност на административният акт, както и че не се навеждат и не се установяват съществени нарушения на процесуалните норми, от естество да доведат до незаконосъобразност на акта на това основание. Съдът е намерил, че нито в преписката, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за обезпечаването на това задължение в пълния му размер по смисъла на чл. 176а ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. § 1, т. 52 от ДР на ЗДДС. От тук е направил извод, че задълженията по изброените по - горе ревизионни актове се неуредени по смисъла на чл. 176а ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Касаторът е осъден със същото решение да заплати на Д "ОДОП" - В, разноски по делото в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Спорът е правен - относно наличието или не на хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС при безспорно установената фактическа обстановка. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията към постановяване на отказа) компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лева. Настоящият случай е точно такъв и попада в тази хипотеза, тъй като жалбоподателят е бил собственик и представляващ на други дружества, за които е установено, че има задължения по ЗДДС в размер над 5 000 лв. От данните по делото е видно, че задълженията за горецитираните дружества са възникнали за периода, през който той е бил управител на това дружество, и именно това е правно релевантния факт с оглед приложението на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС, която както правилно е посочил съда изисква алтернативно представляващия дружеството искащо регистрация да е или да е бил към момента на възникване на задължението чл. на орган на управлението или контрол на субект с неуредени задължения над 5000 лв. След като това е така и след като не е внесено от страна на касатора определеното от органа по приходите обезпечение, то съдът след като е обсъдил всички тези факти и обстоятелства и подробно е разгледал възраженията на касатора, повдигнати в първоинстанционното производство, които са поддържани и пред настоящата инстанция, е достигнал до обоснования извод, че са налице основанията за отказ по чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС да бъде регистриран заявителят по реда на ЗДДС. Настоящата инстанция намира оплакването за съществени процесуални нарушения при издаването на оспорвания акт за неоснователни, тъй като същия е издаден от компетентен орган на приходите съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Като е отхвърлил жалбата срещу този отказ съдът е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, твърдяни с касационната жалба и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора по делото не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,