Решение № 10461 от 10.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2016 г.

Решение № 10461 от 10.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. П., в качеството на директор на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП- С., против решение № 1923/10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 3127/2015 г. по описа на Адмнистративен съд гр. В., с което е отменен по оспорване на "Черно море хотел мениджмънт" АД Ревизионен акт № Р-03000315000894-091-001/06.07.2015 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 464/29.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при Централно управление на Националната агенция за приходите. Осъдил е директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП да заплати на "Черно море хотел мениджмънт" АД разноски по делото в размер на 1500 лв. В касационната жалба се развиват съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че спорът се свежда до въпроса - правилно и законосъобразно ли органите по приходи, издали обжалвания пред съда РА, са установили невнесени в срок вноски за фонд ДОО по КСО за периода м. 12.2013 г. в размер на 7 153,74 лв; вноски за осигуряване по ЗЗО за периода м. 12.2013 г. в размер на 3105, 42 лв. и вноски за фонд ДЗПО- УПФ по КСО за периода м. 12.2013 г. в размер на 1565,09 лв. в данъчно-осигурителната сметка на субекта и изискуеми ли са установените с РА задължения. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и уважена процесната касационна жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, съдебното решение за постановено при точно установени факти и обстоятелства. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните по спора и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Страните нямат спор по фактите. Предмет на делото е установените по отношение на "Черно море хотел мениджмънт" АД с Ревизионен акт № Р-03000315000894-091-001/06.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. задължения за внасяне по КСО и по ЗЗО в общ размер на 13 561.96 лв., а именно: вноски за ДОО - 7153.74 лв., вноски за ЗО - 3105.42 лв., вноски за УПФ - 1565.09 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 737.71 лв. от които за фонд ДОО - 1 051.32 лв., за ЗО - 456.38 лв. и за УПФ-230.01 лв. Проверяващият орган не оспорва факта, че от проверяваното дружество са представени справки за дължимите и внесени осигурителни вноски в приход на ДОО за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и че правилно е определена основата за начисляване на дължимите осигурителни вноски. Констатациите по видовете осигурителни вноски са описани в таблици, в които е посочен месец, осигурителен доход, дължими осигурителни вноски, дата на дължима вноска, внесени осигурителни вноски, дата на внасяне, лихва за просрочие, разлика и лихва. По делото е назначена и приета като доказателство съдебно- счетоводна експертиза, която е отразила точните суми като задължение и като отразени в поддадени от дружеството декларации. Според оспорения РА: за м. 12.2013 г. осигурителния доход на дружеството е 38754.81 лв. и осигурителните вноски за ДОО са 7214.97 лв., дата на дължимата сума е 25.01.2014 г., внесен осигурителен доход - 61.23 лв., дата на внасяне 25.01.2014 г., разлика в размер на 7153.74 лв. и лихва в размер на 983.68 лв., а осигурителните вноски за НЗОК са в размер на 3133.08 лв., дата на дължима вноска 25.01.2014 г., внесена осигурителна вноска - 27.66 лв., дата на внасяне на вноската 25.01.2014 г., размер на разликата - 3105.42 лв. и лихви - 427.01 лв.. Осигурителните вноски за ДЗПО са при осигурителен доход от 31 647.40 лв. в размер на 1582.37 лв., дата на внасяне 25.01.2014 г., внесени осигурителни вноски - 17.28 лв., дата на внасяне - 25.01.2014 г., размер на разликата 1565.09 лв. и лихви 215.21 лв. При тези данни, органът по приходите е установил задължения за внасяне на осигурителни вноски в размера на разликата от 7153.74 лв. и лихва в размер на 983.68 лв. за фонд ДОО, - 3105.42 лв. и лихви 427.01 лв. за здравни осигуровки и 1565.09 лв. и лихви 215.21 лв. за фонд ДЗПО - УПФ. Безспорен по делото е фактът, че дружеството "Черно море хотел мениджмънт" АД за м. 12.2013 г. е подало две декларации обр. 6, като на 25.01.2012 г. е внесло по банков път сумите, посочените като дължими в първата декларация обр. 6, както следва: 7276.24 лв. за ДОО, 3160.74 лв. за ЗО и УПФ - 1599.65 лв. Поради констатирана грешка при определяне на сумите, на 27.01.2014 г. е подадена втора декларация обр. 6, с която е коригирана подадената на 23.01.2014 г. декларация обр. 6, като са заличени данните от подадената вече декларация и е останало само задължението посочено в коригиращата декларация с отразена буква "К" и код за корекция 1: посочен период 12.2013 г. със задължения: вноски ДОО - 61.23 лв., вноски УПФ - 17.28 лв. и вноски ЗО - 27.66 лв., които са разплатени. При тези обстоятелства и при наличието на парични средства в сметката на дружеството, НАП е предприела погасяване на възникнали по - късно задължения със сумите, дължими за ДОО, ЗО и УПФ. Спорът по настоящото дело е правен - при наличие на подадени декларации обр. 1 и обр. 6 на 23.01.2014 г. и внесена на 25.01.2014. суми за погасяване на задълженията по тези декларации, какви са правните последици от неправилното посочване на вида на коригиращата декларация обр. 6 и доколко това се отразява върху заплащането на установените задължения. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че приложимите към подаването на декларации обр. 1 и обр. 6 правила са тези - на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3, като в декларациите се вписват: 1. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за осигурители и самоосигуряващи се лица; самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца или служебен номер на дружеството; 2. единният граждански номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената, дните в осигуряване, възнаграждението, осигурителният доход; осигурителните вноски за осигурените лица и самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез работодателя и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват: 1. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; 2. общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване; 3. общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 2, ал. 4 от същата - всяко от декларираните месечни задължения по ал. 2, т. 2 трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", от подадените декларация/и образец № 1. В конкретния случай органът по приходите е ползвал информацията, посочена от дружеството в декларации обр. 1, въз основа на която е обосновал наличието на задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО, предмет на обжалвания РА. Но данните от декларация обр. 1 за ревизирания период месец 12.2013 г. се различават от данните в декл. обр. 6 за същия период. Настоящата инстанция счита за правилен изводът на АС- В., че при тези обстоятелства проверяващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 3 вр. чл. 5 от ДОПК - служебно да изясни фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително и определените от закона облекчения. Ако бе изпълнил задължението си по чл. 103 от ДОПК, съгласно който при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларация, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението, вероятно нямаше да се стигне до настоящия спор. По аргумент от чл. 106, ал. 1 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Обстоятелството, че процесните декларации са от вида на посочените в чл. 105 от ДОПК, на което се прави позоваване в касационната жалба, не изключва спазването на чл. 103, ал. 1 от кодекса. Това нарушение в случая се е отразило съществено на възникналите в последствие отношения между страните. Формално, с подадената коригираща декларация с дата 31.01.2014 г. е отпаднало основанието за внасяне на вноските, декларирани с декларацията от 23.01.2014 г. Тази грешка в декларация обаче, не променя факта, че макар й недължимо според отразеното в нея, са внесени в пълен размер на 25.01.2014 г. реално дължимите суми. Обоснован се явява правният извод на първоинстанционния съд, че органът по приходите не може да преразпределя сумите от единната сметка на дружеството по свое усмотрение за задълженията, които приеме за дължими, без да се съобразява с правата на задълженото лице. От това съображение произтича и доводът за незаконосъобразността на обжалвания ревизионен акт, което е довело и до неговата отмяна. По изложените съображения настоящият състав на Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано съобразно фактите и доказателствата по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,