Решение № 13455 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2019 г.

Решение № 13455 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ипел" ЕООД, ЕИК: 200706705 със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Мануш Георгиев" № 50 и съдебен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 31-ЗЗ, ет. 4, офис 405, подадена чрез пълномощника му адв. Димитрова, против решение № 995 от 18.02.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7752/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22000116001527-091-001/08.03.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 821/29.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 718 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. С РА са установени на ревизираното дружество "Ипел" ЕООД задължения за ДДС в размер на 24 808. 90 лв. и лихви – 2 838. 68 лв. в резултат на начислен ДДС в размер на 36 771. 49 лв. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/. За да отхвърли жалбата против РА, първостепенният съд е приел, че представените от жалбоподателя писмени потвърждения не съдържат част от изброените в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС реквизити – вид на стоката и описание на превозното средство, а в две от тях /към фактура № 402/29.01.2016 г. и към фактура № 403/30.01.2016 г. / не е посочено кое е лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Товарителниците не документират международен автомобилен превоз на товари по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, тъй като превозвач и получател на стоките са едни и същи гръцки търговци. Съдът е приел също така, че отговорът от Агенция "Митници", според който се проверяват всички товарни превозни средства, потвърждава установеното от ревизиращите органи, че вписаните в товарителниците и потвържденията превозни средства не са преминали през ГПП с Р. Гърция. В потвържденията не е посочен видът на превозните средства, поради което не може да се приеме, че същите не са били товарни. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за основателен доводът на касатора за неправилност на решението, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради следното: Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата редакцията /ДВ бр. 10 от 2011 г. / по отношение на доставките в данъчните периоди м. ноември, м. декември 2015 г. и до 29.01.2016 г. за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а те са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. С изменението в ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г. е допълнено, че потвърждението следва да съдържа и длъжностното качество на лицето, предало стоките, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Правилно е приел АССГ, че представените от жалбоподателя потвърждения не притежават съдържанието, което е предвидил законодателят в нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, тъй като в тях е посочена дата на получаване, но не и мястото на получаване на стоката, липсва описание на вида и количеството на стоката, на вида и марката на превозното средство. От съдържанието на потвържденията не е ясно дали те са подписани от получателя или упълномощено от него лице. В потвържденията към фактура № 402/29.01.2016 г. и към фактура № 403/30.01.2016 г. не е посочено кое е лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. С оглед тези констатации законосъобразен е изводът на съда, че потвържденията не удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случая на територията на Р. Гърция. Тъй като според данните в международните товарителници и обясненията, дадени от управителя на "Ипел" ЕООД, транспортът на стоките е извършен от получателите – гръцки търговци, то както е посочил съдът в мотивите на своето решение, в случая не е налице договор за международен автомобилен превоз на стоки по смисъла на чл. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй като няма сключен такъв договор между изпращача и превозвача срещу заплащане. Именно затова, за случаите, при които стоката е транспортирана от получателя, какъвто е и процесният, законодателят в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС изисква транспортен документ, доказващ че стоките са получени на територията на друга държава членка, а не непременно международна товарителница (CMR) по смисъла на чл. 4 от конвенцията. Това е така и когато, превозът е извършен от доставчика. В случая жалбоподателят е счел, че международните товарителници, които той е изготвял при предаването на стоките в гр. Петрич, са такъв транспортен документ, с който превозвачът, който е и получател на стоката, удостоверява, че тя е транспортирана до територията на Р. Гърция. От данните по делото се установява, че за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2015 г. компетентният данъчен орган е приел товарителниците като годни доказателства да удостоверят посоченото обстоятелство и е издал актове за прихващане и възстановяване, с които декларираният от дружеството ДДС за възстановяване е ефективно възстановен. Позовавайки се на извършената в хода на ревизията проверка на данните в информационната система MIS3 A, издателите на РА приемат, че посочените в потвържденията и товарителниците превозни средства не са преминали границата с Р. Гърция и са обосновали извод за това, че стоките са реализирани от ревизираното дружество на територията на страната, поради което са облагаеми с ДДС в размер на 20% на основание чл. 86 ЗДДС. Този извод е аргументиран и с получените отговори от гръцката данъчна администрация относно трима от гръцките търговци, посочени като получатели в процесните фактури, според които те са декларирали, че не са имали търговски отношения с българското дружество, не притежават превозни средства с посочените рег. номера и не са подписвали нито един от представените им документи, а печатите са фалшиви. Жалбоподателят твърди, че извлеченията от информационната система MIS3 A, съдържащи се в преписката, са негодни доказателства, както и отговорите от гръцката данъчна администрация. Тези негови възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд. Настоящата касационна инстанция намира, че фактите по настоящия правен спор са сходни с тези по главния спор, коментирани в решенията на СЕС по делата С-409/04, Teleos и С-492/13, "Траум". Според двете решения в този случай не би било в противоречие с общностното право да се изиска от доставчика да вземе всички мерки, които могат да се изискват от него, за да се увери, че осъществената от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. Обстоятелствата, относно това дали доставчикът е действал добросъвестно и дали е взел всички мерки в рамките на своите възможности, така че неговото участие в данъчна измама да е изключено, представляват важни фактори за възможността той да бъде задължен да заплати в последствие ДДС. Националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали доставчикът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществената от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 и т. 66 от решението на СЕС от 27 септември 2007 г. по делото Teleos и т. 41 от решението на СЕС от 9 октомври 2014 г. по делото "Траум", както и постановеното по последното дело решение на Върховния административен съд/. Такава преценка АССГ не е извършил, поради което е основателен доводът на касатора за допуснати от него съществени процесуални нарушения. По така изложените съображения, оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне на друг съдебен състав от същия съд за ново разглеждане при съобразяване с дадените в настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение