Решение № 162 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2008 г.

Решение № 162 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М. срещу решение № 23 от 12.02.2008 г., по гр. д. № 319/2007 г., на Окръжен съд - гр. С., с което е оставено в сила решение № 289 от 23.03.2007 г., по гр. д. № 236/2005 г. на Районен съд - гр. Д., с което е уважен предявеният от Д. лесничейство - гр. Д., сега с променено наименование - Д. Г. С., срещу Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М. иск да се признае за установено между страните, че държавата е собственик на иглолистни гори и земи от горския фонд в землището на гр. Д., съставляващ имот № 1* с площ 21 дка, в местността "Т", върху които е възстановено правото на собственост, на наследниците на М. С. М., както и за предаване на владението им, на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Ответникът по касационната жалба Д. Г. С. - гр. Д., чрез процесуалния си представител адвокат И е подал писмено възражение, в което подробно са оспорени изложените доводи, че всички законови изисквания са били налице, поради което е възстановена собствеността върху земите и горите от горския фонд, на основание решението на Областната комисия, по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Изложени са и съображения за неприложимост по аналогия на решението по делото К. и други срещу България, тъй като по това дело е имало доказателства за собствеността с нотариален акт, а в случая има само твърдения, че горите и земите са получени в наследство. Иска се от съда да потвърди решението на въззивния съд, с което е уважен предявения иск, като се присъдят и разноски по делото. Контролиращите страни Изпълнителна а. по горите и М. на р. р. и благоустройството на Република България не са взели становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да уважи предявения ревандикационен иск от Д. лесничейство-гр. Доспат, сега Д. Г. С. - гр. Д. (ДВ, бр. 80 от 2009 г.), Окръжният съд - гр. С. е приел, че по делото се доказва по несъмнен начин правото на собственост на държавата върху иглолистна гора от горския фонд в землището на гр. Д., по отношение на които не са били налице предпоставките за реституция. Ответникът се е легитимирал като собственик на 21 дка гори от горския фонд в землището на гр. Д., с решение на поземлена комисия № 465 от 10.05.2001 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. М., съгласно протоколно решение от 30.08.2000 г., на областната комисия по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ. При преценка законосъобразността на това решение на поземлената комисия като орган на поземлената реформа, по пътя на косвения съдебен контрол, въззивният съд е констатирал нарушаване на предвидената административна процедура при вземането на решение от областната комисия, с оглед на което е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, за начина на възстановяване правото на собственост на лицата по ал. 1, поради което е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване, посочени в чл. 2 и чл. 3 от ЗВСГЗГФ. Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради влязло в сила съдебно решение по административното производство са отхвърлени като несъстоятелни, като решаващият състав на съда се е обосновал с разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г., по т. гр. д. № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, т. 4. В тази връзка, съдът е възприел като неоснователни доводите на процесуалните представители на ответната страна, които са се позовали на решението на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по делото "К", тъй като повдигнатия правен спор е различен от посочения случай. Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав на окръжния съд е приел, че иглолистната гора в землището на гр. Д. винаги е била държавна собственост, тъй като местността "Т" попада в границите на яйлаците - летни планински пасища, върху които е било предоставено право на местното население да експлоатира държавна гора, но в района не е имало частни гори, които да са национализирани в периода 1946-1949 г. Съдът е обосновал крайните изводи на своето решение като е посочил, че ответниците не доказват безспорно правото на собственост на общия им наследодател върху гората, поради което е уважил предявения иск. Касационната жалба на Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М., всички от гр. Д., чрез адвокат Б, срещу решение № 23 от 12.02.2008 г., по гр. д. № 319/2007 г., на Окръжен съд - гр. С., съдържа твърдения за недопустимост на предявения иск, тъй като влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд (ВАС) има обвързваща сила за Д. лесничейство-гр. Доспат, а разрешения спор за валидността на административния акт не може да бъде пререшавано в исковия процес. Изложени са подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и разглеждане на правния спор в разрез с общите принципи за правна сигурност и стабилност. Твърди се, че окончателното решение на ВАС, с което е потвърдено решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, както и участието на представител на ДЛ Д. в областната комисия, обвързват държавата със сила на пресъдено нещо, поради което е налице хипотезата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Отделно се излагат доводи, че участието на представител на П. и Общинската служба земеделие и гори - гр. Д. в административното производство също обвързват ищеца, съгласно изричната разпоредба на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). С оглед гореизложеното се иска да бъде обезсилено въззивното решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото, като се присъдят съдебните и деловодни разноски. Касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е издадено в рамките на предоставената на съда правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Неоснователно е направеното възражение на процесуалния представител на ответната страна, за недопустимост на съдебното решение, тъй като същото е постановено при наличие на сила на пресъдено нещо, поради следните съображения: Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно. Очевидно е налице правен спор, във връзка с който ищецът трябва да установи по несъмнен начин правото на собственост върху спорните гори в землището на гр. Д., а ответникът следва да докаже, че неговият наследодател е притежавал в собственост заявените за възстановяване гори, които са му отнети и включени в държавния горски фонд. Съдебното решение, с което е разрешен един правен спор със сила на пресъдено нещо, е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, но влязлото с сила решение на ВАС е постановено в административно производство, по обжалване на индивидуален административен акт. Правото на собственост върху гората не е била предмет на разглеждане в общия граждански процес, поради което не е налице процесуална пречка за решаване на правния спор. Направеното възражение от процесуалния представител на ответниците, че правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт и принадлежи на наследниците на М. С. М., поради което не може да се пререшава въпроса в общия исков процес, правилно е прието за несъстоятелно. Правото на собственост върху горите в землището на гр. Д., за които се твърди, че са възстановени по реда на чл. 14 от ЗВСГЗГФ, могат да бъдат предмет на съдебен спор, независимо дали е приключила административната процедура по възстановяване. Това е така, тъй като наличието на позитивно решение на общинската служба по земеделие и гори /бившата поземлена комисия/, за възстановяване на собствеността върху горите в реституционно производство е условие да се признае правото на собственост върху конкретен имот, но не е процесуална предпоставка за допустимост на ревандикационния иск. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Необосновано е възражението на касатора, че държавата е обвързана от решението за възстановяване, тъй като в становището на областната комисия е участвал представител на Д. лесничейство- Д. Решението на областната комисия по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ няма самостоятелен характер, тъй като с него се извършва само анкетна проверка на заявленията за възстановяване и въз основа на него се издава решение поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. В този смисъл, в административното производство по възстановяване на собствеността не е участвала държавата като страна и няма пречка в гражданския процес да се търси защита на държавната собственост. Окръжният съд е съобразил точно указанията дадени с ТР № 6/10.05.2006 г., на ОСГК на ВКС, т. 4 и като е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. С. М. Законосъобразен е извода на въззивния съд и по отношение на доводите на ответната страна за задължителната сила на решението на ЕСПЧ, предвид конкретните обстоятелства на настоящия правен спор. Правилно и обосновано въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е мотивирал крайните изводи на своето решение, като е приел, че спорните гори в землището на гр. Д. са държавна собственост, които се владеят от несобственик без правно основание и е уважил предявения иск. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение, като се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лева в полза на Д. Г. С. - гр. Д.. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение