Решение № 12462 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2011 г.

Решение № 12462 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Иеспиел" ООД, гр. Бургас, срещу решение № 165 от 12.01.2011 г. по адм. дело № 1824/2010 г. по Административен съд - София град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като е налице основанието за прекратяване на лиценза по чл. 11, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, а по същество, като извърши служебна проверка съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Иеспиел" ООД срещу заповед № РД-01-164/19.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която са прекратени правата на посоченото дружество, произтичащи от лиценз на Общността № 1181 за международен превоз на товари, издаден на 15.02.2007 г. Приел е, че жалбоподателят е представил по делото единствено баланс за периода 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г., а останалите документи за доказване на финансова стабилност (ФС), изискуеми съгласно чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (наредбата) не са представени по делото и след указанията на съда от съдебното заседание на 26.05.2010 г. и поради невнасяне на определения депозит за вещо лице определението за допускане на служебно назначената експертиза за изследване на обстоятелството за наличие на ФС е отменено, поради което е прието, че дружеството не отговаря на изискването за ФС. Счетено е, че публикуваното съобщение на официалната страница на ИААА до притежаващите лиценз превозвачи за задължението да докажат ФС в законовия срок не е изпълнение на задължението за уведомяване на адресата за започване на административното производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Прието е, че задължението за ФС обвързва притежателите на лиценз за целия период на осъществяване на лицензираната дейност, а не само към момента на представяне на доказателствата за ФС в края на всеки двугодишен период от действието на лиценза, поради което административният орган е длъжен, дори когато превозвачът не е изпълнил задължението за представяне на документи за ФС, служебно да събере доказателства и установи това обстоятелство в рамките на правомощията си като контролен орган. Счел е, че при изтичане на срока за представяне на доказателства за ФС, административният орган е длъжен да уведоми всеки конкретен лицензиант по общия ред на чл. 61 АПК за образуване на производството, като му даде разумен срок за представяне на установените в закона документи за доказване на ФС. Прието е, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не води до отмяна на административния акт, тъй като жалбоподателят, след указанията на съда и дадената възможност да докаже наличието на ФС, не е сторил това, поради което жалбата е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Административният съд е постановил съдебното решение в съответствие с фактите по делото и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест. На касатора е дадена процесуална възможност и разумен срок за своевременно доказване на обстоятелството на ФС в хода на съдебното производство, като служебно е назначена и експертиза за изясняване на действителната фактическа обстановка. В хода на съдебното производство "Иеспиел" ООД не е проявил необходимата процесуална активност при попълване на делото с доказателства, въпреки указанията на съда, като депозитът за вещо лице не е заплатен, което е довело до отменяне на определението за допускане на назначената експертиза и неизясняване на обстоятелството относно актуалното състояние на дружеството с оглед изпълнение на законовото изискване за ФС. Поради това, че доказателствената тежест за доказване на ФС е върху жалбоподателя, същият следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на фактите, водещи до правния извод за ФС на дружеството. Неоснователен е доводът на касатора, че капиталът на дружеството по смисъла на формулата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за определяне на ФС в размер на 38 500, доказан с представения счетоводен баланс е достатъчен, за да се приеме, че дружеството е финансово стабилно. Това е така, защото освен изискването за достатъчно ресурси, с които търговецът да може да гарантира за нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие чл. 7, ал. 6 ЗАвтП изисква същият да няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Последното обстоятелство съгласно чл. 7, ал. 6, т. 3 от наредбата се доказва с удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, каквото касаторът не е представил в първоинстанционното, нито в касационното производство. Предвид горното, правилно съдът по същество е приел, че след като не е доказано обратното, дружеството касатор не е финансово стабилно. С оглед правилните изводи на съда относно фактите, не се оправдават оплакванията за нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП, тъй като необосновано е прието, че дружеството не отговаря на законовото изискване за ФС. Недоказването на ФС по предвидения в закона ред води до извода, че е налице основанието по чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвтП за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността в конкретния случай, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,