Решение № 13378 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2013 г.

Решение № 13378 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иво Георгиев Кралев, гр. Пловдив, чрез адв. Мариана Андреева, САК, срещу Решение № 5252 от 15.04.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 14968/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Кралев против Заповед № ЛС-И-800/02.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд - Пазарджик. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - министъра на правосъдието, представляван в производството от юрк. Николова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Георги Ценов Тарльовски излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Петя Любомирова Иванова излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Мария Ганчева Николова-Ангелова, представлявана от адв. Тачев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Николов Самарджиев, представляван от адв. Станков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Добромир Иванов Даскалов, представляван от адв. Димов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Стоянов Захариев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Васил Костадинов Бараков, представляван от адв. Георгиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Деница Йорданова Станчева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № ЛС-И-800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и протокол № 10 от 05.10.2012 г., изготвен от комисията за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд Пазарджик, Окръжен съд Смолян и Окръжен съд Ловеч. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, решаващият състав е приел, че конкурса е проведен по ред, определен с Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, изм., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г. При провеждане на процедурата не са допуснати релевираните от оспорващата страна нарушения. Във връзка с конкретните оплаквания, съдът е преценил като неоснователен довода, че забраната за ползване на нормативни актове в рамките на писмената фаза е незаконосъобразна. Във връзка с тези доводи съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 9 от Наредбата в приложимата редакция е влязла в сила от 15.11.2011 г., обнародвана в Дв, бр. 90 от 15.11.2011 г. и е била действащо право към момента на провеждане на писмения изпит на 3.12.2011 г. По наведеното в жалбата възражение, че нормата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2006 г., изменяща чл. 9, ал. 9 и въвеждаща забраната за ползване на нормативни актове и съдебна практика при писмения изпит, е оспорена по съдебен ред, съдът е приел, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което към момента на провеждане на конкурсната процедура именно нормата в приетата редакция е била приложимия материален закон, който е съобразен при провеждане на конкурса. Съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че при провеждане на конкурса не е допуснато релевираното от жалбоподателя нарушение. Във връзка с доводите за нарушаване на изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г., регламентираща изискванията по отношение на членовете на конкурсната комисия, съдът е приел, че състава на конкурсната комисия е нормативно определен, като съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от Камарата на частните съдебни изпълнители и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. Конкретните доводи, които са били предмет на разглеждане от тричленния състав касаят участието като чл. на комисията на доц. Йордан Борисов, който по твърденията на жалбоподателя не отговаря на нормативното изискване да е преподавател по гражданскоправни науки. Анализирайки нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г., във връзка с действащия към момента на приемане на тази правна норма Закон за научните степени и научните звания / отм/, съдът е стигнал до извод, че по отношение на участващият в комисията чл. се изисква да има научно звание преподавател, който освен това притежава и научна степен съобразно ЗНСНЗ /отм/. По делото е представено Свидетелство за научно звание, № 24179 от 18.04.2007 г., издадено от Висшата атестационна комисия, от което е видно, че последната, като орган към Министерски съвет, е дала на Йордан Борисов научно звание "доцент" по научна специалност 05.05.08. "Гражданско и семейно право", по конкурс, обявен от Медицински университет - гр. Пловдив. Съобразявайки разпоредбата на § 5 от ПРЗ на ЗРАСРБ, съгласно която придобитите по време на действие на ЗНСНЗ (отм.), права, трудови правоотношения се запазват, запазват се и придобитите научни степени за лица, прекратили трудовите си правоотношения с висшите учебни и удостоверения факт, че доц. Борисов заема академична длъжност съобразно действащия закон, по трудово правоотношение, която му дава правото и задължението да бъде преподавател в рамките на придобитите и запазени при действащия закон права по научната специалност с идентификатор 05.05.08. "Гражданско и семейно право", съдът е приел, че при формирането на състава на конкурсната комисия не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на тази подзаконова разпоредба, доколкото доц. Йордан Борисов съобразно изискванията на закона заема преподавателска академична длъжност в областта на гражданскоправните науки. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. От приложената административна преписка, съдът е установил, че със заповед № ЛС-И-248 от 14.06.2011 г., министърът на правосъдието е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на откритите и незаети места за частни съдебни изпълнители за посочените три района. Постановил е писменият изпит да се проведе с тест на 4.11.2011 г., като е определил и останалите задължителни условия за провеждането на конкурса. Като приложение № 1 към заповедта е списък на темите за провеждане на изпита, обособени в 10 самостоятелни точки. Конкурсът е обявен по реда и начините, предвидени в наредбата. В хода на подготовката за провеждането му, административният орган е изискал от председателя на Върховния касационен съд и от от председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, да посочат съответно двама съдии от ВКС - редовен и резервен чл. и трима частни съдебни изпълнители - двама редовни и един резервен член. След тяхното определяне от компетентните ръководители, е назначил петчленна конкурсна комисия със заповед № ЛС-И-516 от 3.10.2011 г. Председателят й е главен инспектор в Инспектората на МП; членовете й са един съдия от Върховния касационен съд; двама частни съдебни изпълнители - заместник-председател на Съвета на КЧСИ и председател на Дисциплинарната комисия към КЧСИ. Петият чл. е хабилитиран преподавател по гражданско правни науки. Поради големият брой желаещи да участват в конкурса, заместник-министърът на правосъдието при условията на заместване със заповед № ЛС-И-552 от 20.10.2011 г. е изменил датата и мястото на провеждане на писмения изпит, като го е насрочил за 3.12.2011 г. Заповедта за изменението също е надлежно разгласена. Със заповед № ЛС-И-605 от 2.11.2011 г., МП е одобрил окончателния списък на кандидатите, допуснати до участие в конкурса. Конкурсната комисия е започнала работата си и на 02.12.2011 г. в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 2 от наредбата е съставила три варианта на тест, всеки с по 50 въпроса и към всеки въпрос три отговора, от които само единият верен. Дейността й е проведена след публикуване и влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. - ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., в сила от датата на обнародването. За провеждането на писмения изпит е съставен протокол № 3 от 3.12.2011 г. В него е отразена констатацията на комисията в хода на изпита за допуснати технически грешки във въпроси № 22 и № 29, както и решението й - отговорите на двата въпроса, дадени от всички участници, да бъдат приети за верни. След приключването на изпита, на страницата в интернет на КЧСИ са обявени отговорите на изтегления тест - вариант № 3 и решението на комисията досежно въпроси № 22 и № 29. Оценяването на участниците е направено съгласно правилата на чл. 10, ал. 3 от наредбата. Получените резултати са представени в табличен вид и са подписани от комисията без каквито и да било възражения. В касационната жалба под формата на касационни доводи за неправилност на съдебното решение се повтарят първото и третото възражение на жалбоподателя, направени и пред първоинстанционния съд. Твърди се, че обективното право е източникът, въз основа на който се съставят въпросите и отговорите и дадените, като правилни отговори от страна на конкурсната комисия, подлежат на съдебен контрол за съответствието им с него. Съдът намира довода за неоснователен. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата вменява единствено в компетентността на конкурсната комисия да състави въпросите и отговорите към теста, като само един от тях трябва да е верен. При извършване на дължимия контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е установил, че това правило е спазено. Към изложените от него мотиви, следва да се добави и отразената в протокол № 2 от 2.12.2011 г. на комисията констатация, че след съставянето на тестовете, въпросите и отговорите са били проверени многократно от комисията и едва след проверката е извършено размножаването им чрез копирна машина. Настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че верността на отговорите на въпросите от теста е елемент от оценителната дейност на комисията е правилен и обоснован. Тя е предоставена на оперативната й самостоятелност и е извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на провеждане на процедурата. Тълкуването на отговорите на въпроси, извършено от жалбоподателя и отличаващо се от тълкуването, дадено от конкурсната комисия, не би могло да се контролира в съдебното производство по оспорване на заповедта. Настоящият състав не споделя доводите, че участие в изпитната комисия на преподавател от Секция "Медицинска етика и право" при Медицински университет - гр. Пловдив, опорочава състава й. Преподавателят Йордан Борисов Гелков, включен в изпитната комисия, е завършил "право" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" и има признато научно звание "доцент" по научна специалност "Гражданско и семейно право", по конкурс обявен от Медицински университет - гр. Пловдив. Същият е включен в списъка на хабилитираните преподаватели по гражданскоправни науки, които могат да участват в държавните изпитни комисии по гражданскоправни науки, утвърден последователно от министърът на правосъдието и министърът на образованието и науката, в изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 4, изр. второ от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист", приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г. В изискванията на тази наредба по аналогичен начин е предвидено, че в състава на държавната изпитна комисия се включват двама хабилитирани преподаватели от съответния клон на правната наука. Обосновани са правните изводи на решаващият състав, че предвидените в нормативния акт изисквания към този чл. на изпитната комисия не са относими към конкретната заемана длъжност на хонорования преподавател по гражданско правни науки, доколкото същите съответстват на изискванията на Закона за научните степени и научните звания (отм.) и на действащия Закон за развитието на академичния състав в Република България. Съгласно приложимите специални норми, обосновано решаващият съд е приел, че члена на конкурсната комисия Йордан Борисов има качество на хабилитиран преподавател на гражданскоправни науки. На следващо място с касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта, с която съдът е приел, че не е относимо към конкретния спор, оспорването на текста на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2006 г., изменяща чл. 9, ал. 9. Настоящият състав не споделя тези доводи. Съгласно изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане на съдебното решение в сила. Съдебното решение, с което се отменя оспорен нормативен административен акт, няма обратно действие, т. е. то не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване. Съгласно изричната законова разпоредба съдебното решение има действие само за напред, поради което производството по оспорване на нормативния административен акт няма отношение към разглеждания спор. Конкурса е проведен при прилагане на актуалната редакция на специалния подзаконов нормативен акт и при спазване на уредените правила. Независимо от характера на отменената правна норма, в случая релевантна е разпоредба на чл. 195, ал. 1 от АПК, която изрично изключва ретроактивното действие на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. В случая конкурса е проведен по правила, разписани в действащ нормативен акт и в приложимата редакция. Поради тази причина не могат да се споделят доводи, че е налице преюдициална обусловеност между разглеждания спор и производството, по което е оспорен нормативния текст. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че оспорената заповед е общ административен акт, поради което административния орган е следвало да съобрази изискванията на чл. 66 и сл. от АПК. С разпоредбата на чл. 65 от АПК е дадена легалната дефиниция на общ административен акт и оспорената заповед не отговаря на изискването акта да създава права или задължения или непосредствено да засяга права свободи и законни интереси на неопределен кръг адресати. Оспорената заповед има конкретни адресати, за които създава права и това са лицата на които е възложено да изпълняват правомощията на частни съдебни изпълнители. Респективно със същата заповед са засегнати правата на лицата, които са участвали в проведения конкурс и не са класирани. Оспорената заповед е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК и издаването й е съобразено с процесуалните правила, предвидени в Глава пета, Раздел I от АПК. По тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на делото касационния жалбоподател следва да заплати на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски по делото, сторени в това производство от заинтересованите страни. Съгласно направените своевременно искания и представените писмени доказателства дължимите разноски за тази инстанция са както следва: за заинтересованата страна Деница Йорданова Станчева в размер на 450 лв платен хонорар за процесуално представителство; за заинтересованата страна Добромир Иванов Даскалов в размер на 450 лв платен хонорар за процесуално представителство; за заинтересованата страна Мария Ганчева Николова в размер на 450 лв платен хонорар за процесуално представителство. Касационният жалбоподател с писмена молба е направил, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, възражение за прекомерност на платения хонорар. Настоящият състав счете за неоснователно направеното възражение, тъй като уговорения и платен адвокатски хонорар е в границите на минималния, предвиден с разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, приложим на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия