Решение № 2432 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2019 г.

Решение № 2432 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самуил, чрез пълномощника му - адв. Хамдиев, против решение № 6 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 200/2018 г. на Административен съд Разград, с което е отменен отказът му да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по искане на "Агротайм" ЕООД, като незаконосъобразен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо и неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "Агротайм" ЕООД, гр. Исперих, чрез процесуалния му представител - адв. Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Агротайм" ЕООД, против отказ на кмета на община Самуил, област Разград, обективиран с резолюция върху Заявление на дружеството да разреши изработването на КПИИ относно земеделски имот - нива № 019001, м. "Аралъците", землището на с. Хърсово, община Самуил, с площ от 93. 001 дка, собственост на същото ЕООД, за изграждане на торохранилище, без промяна предназначението на земята. Заявлението, съответно отказът, е на основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ. Прието е от съда, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но при неспазване на формата и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които обуславят незаконосъобразността му. Според съда отказът е следвало да бъде оформен с изрична заповед, а не с резолюция на кмета и при наличието на мотиви - фактически и правни основания за издаването му, каквито в случая липсват. Липсата на такива фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като актът се явява без мотиви, което възпрепятства съда при проверката за материалната му законосъобразност. Поради това и на основание чл. 146, т. 2 АПК, отказът е отменен, а делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба не се сочат конкретни оплаквания за недопустимост, а и при служебно извършената проверка, настоящият състав не установява наличието на такъв порок. С обжалваното решение съдът е отговорил на предмета на жалбата, а именно законосъобразността на изричен отказ на кмета на община Самуил от 26.09.2018 г., обективиран върху заявление за допускане изработването на КПИИ по чл. 150, ал. 1 ЗУТ /стр. 41/, засягащ оспорващото дружество. Въз основа на установените факти правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ, на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК - неспазване на формата и липса на мотиви, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неспазването на формата се изразява, както правилно е прието и от съда, в нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради отсъствието на фактически основания, обосноваващи издаването на акта. Отказът е издаден, поради непредставяне на необходимите документи, които се изискват по чл. 125, ал. 1, 2, 3, 6 и 7 ЗУТ, всички относими към заданието, което съпровожда заявлението по чл. 150, ал. 1 ЗУТ и се одобрява от кмета на съответната община едновременно с издаване на разрешението за изработване на КПИИ. Непълнотата на представеното задание по чл. 125, ал. 1 и сл. ЗУТ, обуславя друг извод, а именно за недостатъци на искането по смисъла на чл. 30, ал. 2 АПК, което предполага други действия от страна на органа, а не постановяване на отказ. Защото за издаването на отказа липсват каквито и да са фактически обстоятелства, съответно мотиви, на които да се основава. Представените за първи път във фазата на съдебното оспорване пред съда, мотиви за оспорения отказ, видно от писмения отговор на стр. 63-65 от делото, не валидират допуснатото нарушение. Мотивите са онези фактически и правни изводи на органа по същество, които дават отговор за постановения краен резултат в диспозитива на оспорения акт. Това означава, че те трябва да се съдържат в самия акт или извън него, като част от приложените към административната преписка документи, или най-късно в съпровождащото преписката писмо на органа до съда, по повод подадената жалба, предхождащо образуване на делото. Липсата на такива мотиви в случая, както правилно е прието от съда, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146, т. 3 АПК. Правилен е и другият извод, че без такива мотиви, съдът не би могъл да извърши проверка за материална законосъобразност на отказа, при положение, че ответното дружество, като възложител е представило писмени доказателства, обосноваващи правния му интерес от издаване на акт по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, като първи етап от производството по одобряване на КПИИ - документ за собственост на имота, скица, удостоверение от ОД"Земеделие"-гр. Разград, положително становище от гл. архитект на община Самуил от 25.09.2018 г., мотивирано искане, включващо и задание по чл. 125, ал. 1 ЗУТ /стр. 42-44/. Като незаконосъобразен при условията на чл. 146, т. 2 и 3 АПК, изричният отказ на касатора по чл. 150, ал. 1 ЗУТ е отменен правилно, без оглед на това, че е постановен във формата на резолюция, а не заповед, защото важно е наличието на волеизявление за отказ, каквото в случая е налице. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответното дружество, съобразно искането, се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 720 лева, съгласно представените доказателства за направата им - договор за правна помощ и фактура за извършено плащане от 14.03.2019 г. /стр. 31-37/. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, с оглед на това, че уговореният и платен размер на заплатеното адв. възнаграждение е в границите на минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение