Решение № 2292 от 6.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уиндкрафт Симонсфелд БГ ЕООД, с [ЕИК], УП България 1 ЕООД с [ЕИК], УП България 3 ЕООД с [ЕИК], УП България 6 ЕООД с [ЕИК], УП България 8 ЕООД с [ЕИК], УП България 9 ЕООД с [ЕИК], УП България 10 ЕООД с [ЕИК], УП България 11 ЕООД с [ЕИК], УП България 12 ЕООД с [ЕИК], УП България 13 ЕООД с [ЕИК], УП България 14 ЕООД с [ЕИК], УП България 15 ЕООД с [ЕИК], УП България 19 ЕООД с [ЕИК], УП България 21 ЕООД с [ЕИК] и УП България 26 ЕООД с [ЕИК], вкички със седалище гр. София, срещу решение 5251 от 20.08.2021 г., постановено по адм. дело 4704/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Кантинела ЕООД с [ЕИК], Уиндкрафт Симонсфелд БГ ЕООД с [ЕИК], Виндерферм Балчик 1 ЕООД с [ЕИК], Виндерферм Балчик 2 ЕООД с [ЕИК], Виндерферм Балчик 4 ЕООД с [ЕИК], Ей И Ес Гео Енерджи ЕООД с [ЕИК], Еолика България ЕАД с [ЕИК], Хаекон ЕООД с [ЕИК], Месомаркет ЕООД с [ЕИК], Еко Парк Уинд Пауър ЕООД с [ЕИК], УП България 1 ЕООД с [ЕИК], УП България 3 ЕООД с [ЕИК], УП България 6 ЕООД с [ЕИК], УП България 8 ЕООД с [ЕИК], УП България 9 ЕООД с [ЕИК], УП България 10 ЕООД с [ЕИК], УП България 11 ЕООД с [ЕИК], УП България 12 ЕООД с [ЕИК], УП България 13 ЕООД с [ЕИК], УП България 14 ЕООД с [ЕИК], УП България 15 ЕООД с [ЕИК], УП България 19 ЕООД с [ЕИК], УП България 21 ЕООД с [ЕИК] и УП България 26 ЕООД с [ЕИК] срещу решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по раздел V, т. 3 от същото решение. Касаторите чрез процесуалния им представител адв. Христов излагат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят ВАС, ако счете че са налице основанията за това, да обяви нищожността на решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по раздел V, т. 3, евентуално да отмени същото като неправилно. Искат присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. По делото е постъпила и втора касационна жалба с касатори : Виндерферм Балчик 1 ЕООД с [ЕИК], Виндерферм Балчик 2 ЕООД с [ЕИК] и Виндерферм Балчик 4 ЕООД с [ЕИК], всички със седалище гр.София, срещу същото съдебно решение на АССГ с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Втората група касатори молят съда да отмени атакуваното от тях съдебно решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което ако намери, че са налице основанията за това, да обяви нищожност на решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР в обжалваната му част. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призовани за съдебно заседание, и двете групи касационни жалбоподатели не изпращат представител и не депозират писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Райков, който оспорва касационните жалби, а по същество твърди неоснователност на същите по съображения, подробно развити в представено по делото писмено становище. Ответникът,ЕСО ЕАД -гр.София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Ей и Ес Гео Енерджи ООД , редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството през административния съд е образувано след постановяването на решение 6460 от 01.06.2020 г., постановено по адм. дело 13720/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 5404 от 14.09.2018 г., постановено по адм. дело 8304/2017 г. по описа на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С оглед твърденията на страните и след като е преценил представените по делото доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С атакуваното решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР в частта по раздел V, т. 3, считано от 01.07.2017 г. е утвърдена цена на Електроенергийния системен оператор ЕАД за достъп до електропреносната мрежа, без включен ДДС, която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 6,68 лв./MWh, с посочени ценообразуващи елементи. Производството пред КВЕР е образувано по заявления от ЕСО ЕАД от 31.03.3017 г. за утвърждаване на цена за достъп за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторния период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Във връзка с постъпилите заявления, със заповед на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която след анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления и извършен регулаторен преглед на дружествата-заявители, е изготвила доклад и проект на решение. Докладът е разгледан на закрито заседание на КЕВР, проведено на 31.05.2017 г. С решението за приемане на доклада на работната група, КЕВР е приела и доклад за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика и е насрочила открито заседание за 06.06.2017 г. Докладът и датата на откритото заседание са публикувани на сайта на КЕВР. На 06.06.2017 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участие на заявителите. В резултат на обсъжданията на това заседание е насрочено закрито заседание на 09.06.2017 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика и за насрочване на обществено обсъждане. На 09.06.2017 г. на интернет сайта на КЕВР е оповестено, че на 13.06.2017 г. от 14:30 часа в сградата на Комисията ще се проведе обществено обсъждане. Обжалвманото в настоящото производство решение на КЕВР е прието на заседание на Комисията, проведено на 01.07.2017 г., и е прието с 6 гласа за, от които 4 гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката. Във връзка с дадените от касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ указания, административният съд е приел писмено становище от КЕВР относно твърденията за евентуална заинтересованост на вещото лице и повторно е изслушал и приел изготвената при първото разглеждане на жалбата пред АССГ тройната съдебно-техническа експертиза. При извършените от АССГ при второто разглеждане на делото процесуални действия, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката. Същото е издадено в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е приел, че на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във вр с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ Комисията може да регулира цените, прилагайки различни методи за регулиране, включително определяйки показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение и базисни цени, за което са изложени пространствени мотиви в административния акт, съдът е приел, че определената в обжалваната част по раздел V,,т.3 от Решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР цена е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания съгласно Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), поради което така определената цена съответства и на приложимите материалноправни разпоредби. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата срещу решение Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР в частта му по раздел V, т. 3 като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, на когото е предоставено правомощие да осъществява регулирането на цените, в случаите предвидени в Закона за енергетиката, в т.ч. да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при изискванията за обоснованост. Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели за това, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон , доколкото съдът не бил отчел обстоятелството, че административният акт е постановен при неизясняване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи определянето на менахизма на ценообразуване, съответно на утвърдената цена за достъп на производителите на ел. енергия Правилно административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите в първоинстанционното производство за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на фактически основания и мотиви. Решението е издадено въз основа на доклад от 25.06.2017 г., приет на закрито заседание на КЕВР на 31.05.2017 г., а в самото решение на КЕВР се съдържа обстоен анализ относно това, кои изходни данни и заявени стойности Комисията приема при утвърждаване на съответните цени и защо. В мотивната част на решението са посочени ценообразуващите елементи, формирали процесната цена, обсъдени са становищата на заинтересованите страни и са изложени конкретни мотиви, които обосновават решението на органа. Както правилно е посочил АССГ, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗЕ КЕВР може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране, в т.ч. и да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между същите и изпълнение на базисни критерии. Обосновано АССГ е заключил, че цената, утвърдена с оспореното в частта по т. V, т. 3 решение е в пряка взаимовръзка с утвърдената от КЕВР цена за достъп в раздел IV, т. 5 на Решение Ц-27 от 31.07.2015 г. и раздел V, т. 3 на Решение Ц-19 от 30.06.2016 г. Административният съд е изследвал мотивите на електросистемния оператор относно искането за увеличение на цената за достъп, свързани с необходимостта от поддържане на баланса на електроенергийната система и най-вече с необходимостта от компенсиране на влиянието на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, с оглед на което ЕСО ЕАД е обосновало допълнителни разходи за закупуване на резерв за заплащане на термични централи за пълноценно участие в първичното и вторично регулиране, както и с цел регулиране на напреженията. Цената за достъп, определена с процесното решение на КЕВР, е формирана при участието на следните ценообразуващи елементи: количества електрическа енергия, необходими годишни приходи и възвращаемост на капитал. По отношение приложението на всеки един от критериите КЕВР е изложил подробни мотиви. Ценообразуващият елемент възвращаемост на капитала е изчислен правилно при правилно приложение на относимите формули от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Правилно АССГ е приел за неоснователни и необосновани твърденията за нарушение на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, съгласно който определените цени трябва да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Обосновано административният съд е приел, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници вятър и слънце- са най-силно зависими от метеорологичните условия, поради което в най-голяма степен застрашават сигурността на енергийната система, поради характерните пикове и спадове в производството на електрическа енергия от този вид източници, които следва да бъдат балансирани, което налага закупуването на допълнителни услуги, както и признаване на по-високи разходи за диспечиране на посочените производители. Настоящият състав на ВАС намира, че при приемане на процесното решение са спазени и принципите, регламентирани в чл. 23, т. 3 и т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Утвърдените от КЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания за ценово регулиране на дейностите по осигуряване на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, при спазване на баланса между интересите на енергийните предприятия и крайните клиенти, с което са осъществени и целите на ЗЕ, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, а именно: сигурно и качествено задоволяване на потребностите от електрическа енергия, ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен пазар на електроенергия. ВАС, трето отделение не споделя оплакванията, развити в касационните жалби, относно това, че чрез цената за достъп до електропреносната мрежа се намалява определената преференциална цена за закупуване на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Както правилно е посочил АССГ в мотивите на обжалвания съдебен акт, цената за достъп до електропреносната мрежа е друг тип вземане, което подлежи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1, т .10 от ЗЕ и не представлява елемент от разходите, които формират конкретната преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. По горните съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата касационна инстанция, ползвайки се от правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, препраща изцяло към всички останали мотиви на първоинстанционния съд, които следва да се считат и за мотиви по касация. С оглед изхода на делото на касационните жалбоподатели не се дължи присъждане на сторените разноски. Във връзка с направеното от ответника по касация КЕВР искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от всеки един от касационните жалбоподатели и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбодателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 480 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение