Решение № 92 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 749/2009 г.

Решение № 92 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 749/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Пазарджишката окръжна прокуратура срещу въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 24.11.2009 г. по в.н.о.х.д. № 801/2009 г. В протеста, поддържан от прокурора от Върховната касационна прокуратура, се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият К. С. Б. не се явява и не взема отношение по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С решение № 129/15.10.2009 г. по н.о.х.д. № 170/09 г., постановено по реда на чл. 375 и сл. от НПК, Районният съд в гр. П. признал К. С. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателно отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. По жалба на подсъдимия, Пазарджишкият окръжен съд отменил първоинстанционното решение и го признал за невинен по обвинението. Протестът е неоснователен. В рамките на установени фактически положения, Пазарджишкият окръжен съд правилно е приложил материалния закон. Не се спори, че инкриминираната вещ- машина за рязане на камък, се е намирала в дома на подсъдимия със съгласието на нейния собственик, св. Г. Той поискал връщането й няколко месеца по-късно, но подс. Б. отказал да я предостави, докато свидетелят не му заплати дължимото възнаграждение за свършената работа по строежа на вилата в местността "Ц". Прието е също, че в този период подсъдимият е държал машината в дома си, като нито я е продавал, нито не я е ползвал. При така приетите факти, съдът правилно е приел, че подсъдимият не е осъществил признаците на престъплението по чл. 206 от НК. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в предприети от дееца действия по разпореждане с поверената му чужда вещ, чрез които се проявява промененото му отношение към нея- той престава да я счита за чужда и е започва да я държи като своя. В случая, подсъдимият Б не е променил отношението си към машината, не се е разпоредил с нея, държал я със съзнанието, че е чужда, но отказал да я върне до изплащане на полагащото му се възнаграждение. Изложените в протеста доводи не се споделят от настоящата инстанция. Преди всичко, в разрез с приетите факти се твърди, че подсъдимият многократно отказвал връщането на вещта с мотив, че е продадена и поради това е осъществил вмененото му престъпление. Както вече се каза, приетата фактология е друга. Този касационен състав не приема за основателно и възражението, че отказът на Б. да върне вещта е противоправен. Цитираните в протеста решения на ВКС, с които е прието, че обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне, не касаят идентична с настоящия казус фактология и не подкрепят тезата на прокуратурата. Безспорен е факта, че св. Г е дължал възнаграждение на строителната бригада, в която е работил и подсъдимият, поради което последният е формирал в съзнанието си представата, че има право да задържи вещта докато получи заплащането си. От значение за правилното приложение на закона е не дали от гледище на гражданското право подсъдимият има право на задържане, а че липсва умисъл у подс. Б. за своене на вещта, както правилно е посочила въззивната инстанция. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение